Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 24 април 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова..................и с участието на прокурора.....................Искра ЧОБАНОВА...................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 218 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Постъпило е искане от осъдения К. Н. Н. за възобновяване на нохд № 895/13г. на районен съд гр. Велико Търново. В искането се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че присъдата се основава на обяснения на останалите извършители, а осъденият бил принуден да подпише техните обяснения. Били допуснати и нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, тъй като не били проведени очни ставки между обвиняемите. Настоява се за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения - адв. Т. със същите аргументи и искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е неоснователно предвид липса на допуснати процесуални нарушения. Между обясненията на обвиняемите не са били налице противоречия, а твърденията, че осъденият е подписал предварително изготвени обяснения според прокурора е голословно, тъй като всички процесуално - следствени действия са били проведени в присъствието на защитник. Осъденият моли за уважаване на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 78 от 18.07.2013г., постановена по нохд № 895/13г. по описа на Великотърновски районен съд, К. Н. Н. бил признат за виновен в това, че в периода от 16.01.2013 г. до 22.01.2013 г. в гр. В. Търново, при условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Ц. Г. К. и Б. В. Р., в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство /отвертка/ и МПС /лек автомобил „Пежо 406” с per. [рег.номер на МПС] /, отнел от владението на управителите на хранителен магазин [фирма] и хранителен магазин, собственост на [фирма], без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 1139 кутии с цигари и 4 бр. шоколада „М.", всичко на обща стойност 4847,60 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 54 и чл. 36, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, от срока на наложеното наказание съдът приспаднал времето, през което спрямо осъдения била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. Със същата присъда и за същото престъпление били осъдени Ц. Г. К. на три години „лишаване от свобода” и Б. В. Р. на две години „лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието за последния било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на разноските по делото. На основание чл.53, ал.1 б.”а” от НК съдът отнел в полза на държавата л.а.”Пежо 406” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на К. Н. Н.. С присъдата съдът се разпоредил и с веществените доказателства. По жалби на подсъдимите било образувано внохд № 425/13г. на окръжен съд гр. В.Търново. С решение № 182 от 17.10.2013г. окръжният съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимите относно квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3 от НК, а в останалата част потвърдил съдебния акт. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите, включително и Н. признали изцяло фактите по обвинението. В това производство районният съд е спазил предвидената в процесуалния кодекс процедура, уреждаща съкратеното съдебно следствие, като разяснил на подсъдимите произтичащите от направеното признание правни последици. В съдебния протокол са отразени направените от подсъдимите декларации, че са запознати с правата си, признават фактите по обвинението и са съгласни да не се събират доказателства пред съда. След като е констатирал, че признанието на фактите от страна на подсъдимите се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът постановил присъда, с която наказанието на подсъдимите било определено при условията на чл.58а от НК. Тази процесуална дейност на първоинстанционния съд не сочи на допуснато нарушение на процесуалните правила. Съгласно даденото в т.4 на ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС задължително тълкуване, разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В случая направеното от осъдения Н. признание на фактите не се подкрепя единствено от обясненията му, за които той понастоящем твърди, че не бил депозирал на досъдебното производство. От показанията на свидетелите – управители на магазините и заключението на стоково - оценителната експертиза се установяват датите на извършване на деянията, вида и стойността на отнетите вещи. Доказателства за авторството на деянието се съдържат в обясненията на подсъдимите Р. и К.; показанията на свидетелите К. и А.; протокол за претърсване и изземване от л.а. ”Пежо 406” с рег. [рег.номер на МПС] (собственост на осъдения Н. ) и албум към него; протоколи за следствен експеримент; заключение на трасологическа експертиза. Липсата на проведени очни ставки между обвиняемите на досъдебното производство не съставлява процесуално нарушение, тъй като в дадените от тях обяснения не е имало противоречия, сочещи на необходимост от прилагане на този способ на доказване. Законосъобразното провеждане от страна на първоинстанционния съд на диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК и недопустимостта за оттегляне на изявлението на подсъдимото лице по чл.371, т.2 от НПК, след обявяване на съдебния акт по чл.372, ал.4 от НПК, сочат на липса на законови основания за възобновяване на производството и връщането му за ново разглеждане. Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Н. Н. за възобновяване на нохд № 895/13г. на районен съд гр. В. Търново и внохд № 425/13г. на окръжен съд гр. В.Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :