Ключови фрази
Делба на наследство * публична продан * теглене на жребий

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109/2014

гр.София, 22.01.2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 6761 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 ГПК.
С подадената в срока по чл.283 ГПК чрез адвокат К. И. П. от АК - Велико Т. касационна жалба М. П. П. обжалва и моли да бъде отменено въззивно Решение № 332 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 638/2013 г. на ОС – Велико Търново по извършване на делбата на недвижими имоти. Поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Излага доводи в подкрепа на искане всички допуснати до делба имоти да бъдат изнесени на публична продан, алтернативно – делбата да се извърши чрез теглене на жребий по отношение на овощната градина и изнасяне на публична продан на трите ниви. Претендира разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (т.13 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. и т.5, б.”б” от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.) въззивният съд е извършил разпределение по реда на чл.353 ГПК, при което трима от петимата съделители са получили в дял освен по един новообразуван имот от допуснатата до делба овощна градина, още и по една от реално неподеляемите три ниви, а останалите двама съделители (в т.ч. и касаторът) са получили в дял по един новообразуван имот от овощната градина и им е присъдено парично уравнение.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касация М. П. Д. е подала писмен отговор чрез адвокат Н. М. П. от АК - Велико Т., с който е заела становище, че жалбата е неоснователна. Възразява срещу наличието на основание за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба имоти. Претендира разноски.
Останалите ответници по касация – В. И. П., Н. И. Н. и М. С. П., не вземат становище по основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е потвърдил решение № 103 от 25.03.2013 г. по гр.д.№ 3267/2011 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е извършено разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснатите до делба земеделски имоти в землището на [населено място], общ.С., като: (1) в дял на жалбоподателя М. П. П. е поставен новообразуван имот № 090033, пета категория, с площ 1,327 дка в м.”Срещу село”, с пазарна стойност 530 лева; (2) в дял на М. С. П. са поставени новообразуван имот № 090032, пета категория, с площ 2,654 дка в м.”Срещу село”, с пазарна стойност 1 060 лева, както и нива, представляваща имот № 100001, трета категория, с площ 1,703 дка в м.”А.” с пазарна стойност 700 лева или обща стойност на този дял 1 760 лева; (3) в дял на М. П. Д. са поставени: новообразуван имот № 090029, пета категория, с площ 1,327 дка в м.”Срещу село” и нива в м.”Трънките”, шеста категория, представляваща имот 138029 с площ 2,701 дка, с обща пазарна стойност на този дял 1 340 лева; (4) в дял на съделителката В. И. П. е поставен в дял новообразуван имот № 090030, пета категория, с площ 1,327 дка в м.”Срещу село” с пазарна стойност 530 лева и (5) в дял на съделителя Н. И. Н. са поставени: новообразуван имот № 090031, пета категория, с площ 1,327 дка в м.”Срещу село”, с пазарна стойност 530 лева, както и нива, представляваща имот № 145027, шеста категория, с площ 3 дка, в м.”Б.” с пазарна стойност 900 лева и обща пазарна стойност на дела 1 430 лева. Част от съделителите са осъдени да заплатят на останалите съответни суми за уравнение на дяловете. Присъдени са такси и разноски.
С влязло в сила решение делбата е допусната за земите, правото на собственост върху които е възстановено с решение на ОСЗ – [населено място] № 46П от 10.06.1999 г. съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] в полза на наследниците на М. П. А. (починала на 21.07.1982 г.). Делбата е допусната в лицето на универсалните правоприемници на починалите след М. П. А. нейни деца - двама сина (С. П. С., починал на 07.05.1998 г., и П. П. С., починал на 25.08.1996 г.) и една дъщеря (С. П. И., починала на 21.12.1998 г.), като всяко от децата й е притежавало по 1/3 ид.част от наследствената маса. Впоследствие, притежаваната от С. П. С. 1/3 ид.част от наследството е придобита от съделителката М. С. П., притежаваната от П. П. С. 1/3 ид.част е придобита при равни права (по 1/6 ид.част) от съделителите М. П. Д. и М. П. П., а притежаваната от С. П. И. 1/3 ид.част е придобита при равни права (по 1/6 ид.част) от съделителите В. И. П. и Н. И. Н.. По делото са приети заключенията на две съдебно-технически експертизи, от които е установено, че допуснатите до делба три ниви са неподеляеми от гледна точка изискванията на чл.72 ЗН, ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на възстановената собственост, а от процесната овощна градина (с площ 7,962 дка) е възможно да се обособят не по-малко от 5 дяла, всеки от които да надхвърли изискуемия минимум от 1 дка.
При така установените факти, включително прилагайки разпоредбата на чл.272 ГПК, въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши посредством възлагане на всеки един от съделителителите на реален дял от съсобствеността, във връзка с което е обособил пет дяла от овощната градина, като към дяловете на трима от съделителите е прибавил и по една нива, а за останалите двама е постановил доплащане на парични суми за уравнение. Водещ мотив е разбирането, че по този начин се удовлетворяват желанието на съделителите М. П. Д., В. И. П. и Н. И. Н. да им се възложат съседни дялове, които да обработват заедно, както и желанието на съделителя М. П. П. делът му да се намира в съседство с този на съделителката М. С. П.. Посочено е, че тегленето на жребий е неудобно и неподходящо като способ за ликвидиране на съсобствеността, тъй като е допусната делба при различни права на страните, както и е различна стойността на обособените дялове, поради което имотите следва да се разпределят между съделителите при условията на чл.353 ГПК.
По основанието за допускане на касационното обжалване:
Основният способ за извършване на делбата е тегленето на жребий. Делбата се извършва чрез разпределение на имотите при условията на чл.353 ГПК, без да се тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий би се оказало невъзможно или много неудобно. С т.5, б.”б” от ППВС № 7 от 1973 г. са дадени задължителни разяснения, че „невъзможност за теглене на жребий” по смисъла на чл.292 ГПК (отм.), съответно - по смисъла на идентичната по съдържание норма на чл.353 ГПК, е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. „Голямо неудобство за образуване на дялове” по смисъла на чл.292 ГПК (отм.) е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.
На следващо място, с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 222 от 06.12.2013 г. по гр.д.№ 3790/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че когато се касае до новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН (приет с ДВ, бр.60/1992 г.), като преките наследници, призовани към наследяване към датата на откриване на наследството, също не са били живи към датата на възстановяване на собствеността, то делбата на така възникналата в резултат на наследяването съсобственост следва да се извърши по колена, независимо от становището на съделителите в различните колена и желанието им при извършване на делбата всеки сънаследник да получи самостоятелен реален дял, дори и това да е възможно. Когато наследството на прекия наследодател - собственик на реституираните земеделски земи е предмет на делба, то следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството. Наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но преди възстановяването на собствеността по силата на приетите реституционни закони (включително ЗСПЗЗ) върху имотите, одържавени или включени в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях кооперативни организации, получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател (чл.10, ал.1 ЗН), а по силата на наследственото правоприемство, т.е. встъпвайки в правата на своя наследодател само в рамките на неговия наследствен дял и именно от този дял - като обем права и дял в натура. Ето защо е прието, че делбата на такова наследство следва да се извърши по колена, а след това да продължи между наследниците в отделните колена в рамките на техните наследствени правоотношения, доколкото е налице е налице спор между сънаследниците в някое от колената на общия наследодател. За извършване на делбата първо по колена не е необходимо съгласието на съделителите, но ако всички сънаследници заявят желание делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, независимо от притежаваните права с оглед броя на наследниците във всяко едно от колената, принципът за делба по колена може да бъде преодолян.
Същият принципен подход е в основата и на разрешенията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., както и с Решение № 75 от 30.07.2009 г. по гр.д.№ 5789/ 2007 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 28 от 30.01.2009 г. по гр.д.№ 5489/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. Настоящият състав на съда споделя така формираната съдебна практика по приложението на чл.69, ал.2 ЗН, включително и тази с незадължителен характер, която е дългогодишна и тълкува закона от гледна точка на неговия разум и пряка цел при делба на наследството, същата да се извърши по начин, че да има дял в натура за всеки, което в случая означава - за всяко коляно. Единствено по този начин имотите ще бъдат изцяло запазени в патримониума на наследниците.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба се явява основателна, макар и не по изложените от касатора съображения.
При допуснатата делба начинът на извършване трябва на първо място да се съобрази с наследяването по колена. С обжалваното въззивно решение не е съобразено, че от допуснатите до съдебна делба имоти могат да се обособят 3 реални дяла, съответстващи на трите колена наследници на общата наследодателка, като във всеки от дяловете се включи по една от допуснатите до делба ниви, както и реално обособена част от овощната градина, съответна на 1/3 ид.част от този имот. Едва след това, в дела, който следва да получи всяко едно от колената, наследниците във всяко от колената може да ликвидира съсобствеността помежду си по начин, за който последните са постигнали съгласие, а при липса на такова - съобразно способите, установени от закона. Обжалваното решение, постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за извършване на делбата по колена съобразно правилата на чл.350 – чл.353 ГПК. В тази връзка е необходимо да се изслуша ново експертно становище за формиране на 3 реални дяла, тяхната стойност и евентуално необходимите суми за парично уравнение при разлика във стойността на тези дялове.
При новото разглеждане на делото следва да се има предвид от въззивния съд, че застъпеното в касационната инстанция становище на съделителя М. П. П. за извършване на делбата посредством изнасяне на имотите на публична продан, не кореспондира с данните по делото и разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН. Към този способ се пристъпва, когато е налице неподеляем имот, а неподеляемостта на един поземлен имот не се покрива по съдържание с неподеляемост на наследствените имоти, когато предмет на делбата са няколко недвижими имота. В тези хипотези „неподеляемостта” се свързва с невъзможността да се образуват дялове в натура за всеки един от сънаследниците - съделители. В случая, доколкото делбата следва да се извърши по колена, такава възможност е налице, което изключва приложението на чл.348 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 332 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 638/2013 г. на ОС – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния ОС – Велико Т..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: