Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 17.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27 април , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №723/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. И. Г. [ЕГН] срещу решение № 12 447 от 07.12.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр.д. №1660/2020 г., в ЧАСТТА, с която е било отменено частично първоинстанционното решение №43 от 03.01.2020 г. по т.д. № 46/2019 г. на ОС-Видин , и вместо отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД , предявен на основание чл.432 КЗ, за разликата над сумата от 5 000 лева до 60 000 лева -обезщетение, за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на неговата сестра И. И. В., в резултат на пътно-транспортно произшествие / съкр.ПТП /, настъпило на 15.12.2016 г. и искът за присъждане на законната лихва върху тази разлика за периода от 06.07.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, постановено по въззивна жалба от страна на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС, относно преценката за размера на присъденото обезщетение и приетия от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с оглед установените факти по делото. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата развива доводи за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от страна на Г. И. Г. ЕГН: [ЕГН], с която против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер 60 000 лева за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. И. В.,р. 1974 година-сестра на ищеца, загинала при ПТП на 15.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Страните не спорят, че на 15.12.2016г. около 17,30 часа, на път II-11 е настъпило ПТП с участието на водача на т.а. „Рено Мастер“ с рег. [рег.номер на МПС] , В. К. и пострадалата И. В.., вследствие на което последната е починала. Тези обстоятелства се потвърждават и от присъда №38 от 07.06.2017г. по нохд № 95/2017г. на Окръжен съд-Видин, изменена с присъда № 25 от 23.11.2017г. на САС, НО, 1 въззивен състав, постановена по внохд № 989/2017г., с която водачът на тов.автомобил е признат за виновен в това, че на 15.12.2016г. е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на В. , като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за срок 3 години. Присъдата е влязло в сила на 08.12.2017г. Приел е за безспорно, че ищецът е по-голям брат на загиналата и че към момента на ПТП той е бил на 44 години, а сестра му на 42 години. От показанията на свидетелите съдът е установил, че ищецът и починалата са поддържали близки и топли отношения и като малки живеели в едно домакинство и отраснали заедно, а в последните 2-3 години ищецът се грижел за сестра си и бил опора за нея, тъй като тя имала семейни и здравословни проблеми, прекарвали време заедно и се чували всекидневно по телефона. Същите са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да обоснове изключителността на взаимните отношения между ищеца и пострадалата, негова сестра, съставът на САС се е позовал на това, че след раздялата на последната със съпруга й и връщането й в дома на родителите им, ищецът е поел изцяло грижата за сестра си, имаща здравословни проблеми, обграждайки я с внимание, грижи, обич и подкрепа. Двамата са имали живи родители, но загиналата не е имала собствено семейство и с оглед обсъдените свидетелски показания, може да се приеме, че най-близкият й човек и най-вече нейна опора е бил брат й. Последният е имал покровителствено отношение към сестра си-носел й храна и се грижел за отоплението в дома й, помагал й да се придвижва до вилата на семейството и според показанията на майка им именно той е бил човекът, който можел да се справи със загиналата и със здравословното й състояние. Тази общност в семейството на ищеца и загиналата при ПТП негова сестра, в последните години преди смъртта й, според съда, във всички случаи е създала отношения на засилена емоционална близост и силна привързаност между ищеца и сестра му. С оглед тези обстоятелства, въззивният състав е приел, че справедливото обезщетение на ищеца Г. за болките и страданията, които е търпял вследствие смъртта на сестра си, загинала при ПТП, е в размер 10 000 лева. За да определи този размер САС е съобразил и възрастта на загиналата- 42 годишна и възрастта на брат й 44 годишен към датата на ПТП, установените по делото отношения между брата и сестрата на близост, грижа и подкрепа, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и преживяванията на ищеца след смъртта на сестра му. При определяне размера на обезщетението САС се е позовал на икономическата обстановка в страната към 15.12.2016г., стандарта на живот в държавата и лимита на застрахователните покрития към същия момент. По отношение на своевременно наведеното в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, съставът на САС е изложил следното: За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. От друга страна, релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат. В случая, поведението на загиналата към момента на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Пострадалата е участвала като пешеходец в движението и към момента на удара се е намирала на пътното платно, движейки се попътно по посоката на движение на автомобила, което е в категорично нарушение на установените правила за движение на пешеходци - чл. 108, ал.2, т.1 ЗДвП. Пешеходците трябва да се движат по тротоарите и банкетите и само при изключенията по чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП по пътното платно и то в посока противоположна на движението на МПС. В случая, въпреки наличието на банкет отстрани на пътя, пострадалата се е движила по пътното платно, в тъмната част на деня, попътно на трафика, без да е било налице изключението на чл.108, ал.2 ЗДвП. По този начин, с оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, пешеходката е съдействала за това, водачът да е невъзможност да намали и да спре, за да предотврати удара. Съдът е обобщил обстоятелствата, че последната е била с концентрация на алкохол в кръвта 4,6 промила, движила се е по платното за движение, в тъмната част на денонощието, попътно на товарния автомобил и по този начин се е изложила на изключително висок риск за живота и здравето си, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Направен е извод, че приносът на В. за настъпването на собственото й увреждане е равен на приноса на водача. Предвид това, обезщетението, което се дължи на ищеца, определено от съда, следва да бъде намалено с Ѕ и ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да плати на ищеца сумата 5 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018г. до окончателното плащане. С определение № 55 от 07.02.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване само по въпроса за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на душевните болки и страдания, които са понесени от ищеца, с оглед внезапната смърт на неговата сестра, като следствие от процесното ПТП настъпило на 15.12.2016 г., с оглед установената изключително близка психо-емоционална връзка създадена помежду им. За последната, освен изложените и приети от самия въззивен съд фактически основания, следва да се отчетат и свидетелските показания, от които става ясно, че ищецът е обгрижвал болната си физически и душевно сестра като малко дете, включително и в хигиенно отношение. Не са съобразени и обстоятелствата, свързани с налично влошено състояние на самия ищец/ синдром на вертебробизаларна артериална система, болест на щитовидната жлеза е неинсулинозависим диабет/, симптомите на които същият е търпял същевременно с полаганите грижи за непълноценната си във физическо и душевно отношение сестра, явно мотивиран от изключителната си емоционална привързаност към нея, както и рязкото влошаване на здравето му,непосредствено след смъртта на сестра му, което се установява от свидетелските показания. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че в полза на ищеца по настоящия иск следва да се определи значително по-висок размер за справедливо възмездяване на понесените от него неимуществени вреди от внезапната загуба на своята сестра-сумата от 40 000 лева. По отношение на възражението на ответника по чл.51 ал.2 ЗЗД , настоящият съдебен състав напълно споделя преценката на въззивния съд, съобразно обстоятелствата, че загиналата при ПТП сестра на ищеца е била с концентрация на алкохол в кръвта 4,6 промила, движила се е по платното за движение, в тъмната част на денонощието, попътно на товарния автомобил и по този начин се е изложила на изключително висок риск за живота и здравето си, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което и нейният принос за настъпването на собственото й увреждане е равен на приноса на водача-т.е. справедливият размер на обезщетението общо 40 000 лева, следва да се редуцира с Ѕ и предвид присъдените 5000 лева с влязлата в сила част от обжалваното решение, ВКС следва да присъди още 15 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от считано от 06.07.2018 г. до окончателното плащане . С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частично обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът по касация следва да заплати на касатора, с оглед изхода по спора, разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-сумата от 635,45 лева от общо 2330 лева – договорено и платено възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция. Същата сума, на същото основание, се дължи на ищеца като разноски пред първата инстанция или в негова полза следва да се присъди разликата между тази сума и признатите във въззивното решение 194,20 лева-разноски, съобразно изхода по спора в тази инстанция-т.е. 441,25 лева. За процесуално представителство пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски под формата на адв.възнаграждение, доколкото липсва отбелязване в представения договор за правна помощ реално плащане на такова. Върху уважената от ВКС част от исковата претенция, ответното застрахователно дружество следва да заплати държавна такса в размер на 300 лева по сметка на ВКС на основание чл.78 ал.6 ГПК. С оглед частичната неоснователност на КЖ и на основание чл.78 ал.8 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника сумата от 300 лева-юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 12 447 от 07.12.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр.д. №1660/2020 г., в ЧАСТТА, с която е било отменено частично първоинстанционното решение №43 от 03.01.2020 г. по т.д. № 46/2019 г. на ОС-Видин , и вместо отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД , предявен на основание чл.432 КЗ за разликата над сумата от 5 000 лева до 20 000 лева -обезщетение, за претърпени болки и страдания, претърпени от ищеца от смъртта на неговата сестра И. И. В., в резултат на пътно-транспортно произшествие / съкр.ПТП /, настъпило на 15.12.2016 г. и искът за присъждане на законната лихва върху тази разлика за периода от 06.07.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да заплати на Г. И. Г. [ЕГН] сумата от 15 000-петнадесет хиляди лева -обезщетение, за претърпени неимуществени вреди от ищеца от смъртта на неговата сестра И. И. В. в резултат на пътно-транспортно произшествие / съкр.ПТП /, настъпило на 15.12.2016 г., както законната лихва върху сумата , считано от 06.07.2018 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да заплати на Г. И. Г. [ЕГН] сумата от общо 1076,07 лева- разноски пред трите инстанции , съобразно уважената от ВКС част от претенцията, както 300 лева-държавна такса по сметка на ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ОСЪЖДА Г. И. Г. [ЕГН] да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД сумата от 300 лева-юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.