Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 258   София, 27 май 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА         Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 май две хиляди и десета година, в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора А. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 182/2010 година.     Производството е образувано по искане на осъдения А. В. К. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 1180/ 25.09.2009 год. по в.н.о.х.д. № 3392/2009 год. на Софийски градски съд. В искането, поддържано и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния и процесуален закони. Отправено е искане за неговата отмяна и оправдаване на молителя по предявеното му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като прецени становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда от 18.05.2009 год., по н.о.х.д. №2209/09год.на Софийски районен съд, с която е признат за виновен подсъдимия А за извършено престъпление по чл.131,ал1, т.1, пр.І-во, алт.първа и т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2НК и във вр. с чл.63,ал.1,т.4 НК-му наложено наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което по реда на чл.69,ал.1 НК, е отложено за срок от три години.   Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 25.09.2009год., и искането-постъпило във ВКС на РБ на 23.03.2010год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3НПК срок. Разгледано по същество е неоснователно. Настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати заявените в искането нарушения по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК. Достоверността на доказателствения материал не подлежи на преобсъждане и касационната инстанция не може да ревизира вътрешното убеждение на предходните инстанции по фактите. Намесата е наложителна само в случаите, когато при формиране на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, което по конкретното дело е извършено в съответствие с процесуалните изисквания. В искането, по същество са изтъкнати и доводи за “необоснованост” на атакувания съдебен акт, които са оставени без коментар, предвид липсата на такова касационно основание. В унисон с разпоредбата на чл.305,ал.3 НПК, въззивната инстанция е изложила в достатъчен обем съображения, относно обстоятелствата, които са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Внимателният и прецизен анализ на доказателствените източници е свързан с много добрата обосновка на изводите, защо едни от тях са получили кредит на доверие-показанията на С. , А. , В. , а други – обясненията на подсъдимия и показанията на Г. и Г. - не са възприети. В резултат на внимателна и цялостна преценка на доказателствения материал и собствен фактически и правен анализ, въззивната инстанция е извела законосъобразни изводи. Обстойно е аргументиран механизма на причиняване телесните увреждания на С. Гласните доказателства са оценени като корелиращи на констатираното от съдебно медицинска експертиза-травматичното увреждане, получено в резултат на наслагващите се удари върху главата и тялото на пострадалата. Не може да бъде възприет избирателния подход в искането, изразен в цитирането на фрагменти от гласните доказателствени източници, при обосноваване тезата за процесуална незаконосъобразност. Доказателственият материал подлежи на съвкупна оценка, след всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, в съответствие с чл.14 НПК и вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина – процесуални изисквания, спазени от инстанциите по същество. Не може да бъде споделено виждането на защитата за нарушение на чл.339,ал.2НПК, предвид изложените в достатъчен обем аргументи от Софийски градски съд, при отхвърляне на възраженията на защитата, част от които са изтъкнати в искането.   Настоящият съдебен състав намира, че оплакването за неправилно приложение на материалния закон, е неоснователно. Посочените в писмените бележки на защитата разлики в номерата на националния класификатор на професиите в справката на НОИ и трудовия договор, респ.длъжностна характеристика, не променя верния правен извод на съдилищата, относно длъжностното качество на пострадалата. В съответствие с ТР №73/1974г. на ОСНК на ВС, въззивната инстанция е обосновала, че С. е „длъжностно лице” по смисъла на чл.93,ал.1,б”б”НК, защото като материално-отговорно лице е извършвала работа, свързана с пазене на чуждо имущество. Именно при изпълнение на тези си задължения по опазване на имуществото в магазина, е получила телесните увреждания, като е без правно значение, че инцидентът е приключил извън територията на магазина. Вън от всякакво съмнение, поведението на К. е било насочено към засягане телесния интегритет на С. и към посегателство срещу установения в страната ред и спокойствие. Правилно хулиганските подбуди са изведени като елемент от състава на престъплението, в унисон с ПП №2/29.VІ.1974год. Извършените непристойни действия от молителя, изразени в оскърбителното му поведение в магазина и нанесения побой над беззащитна млада жена, са израз на грубо нарушение на обществения ред и демонстрация на неуважение към обществото. От субективна страна, безспорно хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца, където е очертан общественоопасния характер на деянието, не само като засягащо телесната неприкосновеност, но и на утвърдените в обществото норми на поведение. За това, възраженията на защитата в тази посока са несъстоятелни. Наложеното на осъдения наказание, след редукцията по чл.63 НК, е справедливо определено, по вид, размер и начин на изтърпяване и с него се постигат целите по чл.36 НК. По изложените съображения, искането на осъденото лице, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. К. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 1180/ 25.09.2009год., в.н.о.х.д. № 3392/09год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: