1 Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр. София, 21 януари 2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов дело № 201/2014 година. Върховният касационен съд е третата инстанция по делото, като пред него в срок са постъпили касационни жалби от защитниците на подсъдимите Д. С. М., М. И. Т. и П. К. Б. срещу осъдителната въззивна присъда на Варненския окръжен съд, издадена след отмяна на оправдателната присъда на районния съд в същия град. Обжалваната въззивна (нова) присъда № 89 от 20.09.2013 г., постановена по в.н.о.х.д. № 500/2013 г., е за това, че в периода от 09.12.2009 г. до 10.12.2009 г. в [населено място], подсъдимите Д. С. М., М. И. Т. и П. К. Б., в съучастие като съизвършители помежду си, извършили действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – Д. П. Б., като употребили за това сила – престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което им е наложено наказание от по 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите да заплатят разноските по делото в размер на 300 лева в полза на държавата. Оправдателната присъда № 106 от 20.03.2013 г. на Варненския районен съд, наказателно отделение, постановена по н.о.х.д.№ 7119/ 2011 г., е била по същото обвинение, но е отменена след въззивен протест от съответния прокурор. В подадените от защитниците на подсъдимите касационни жалби и в допълненията към тях се съдържа най – вече общата им позиция за недоказаност на извършените деяния относно обвинението, за което и тримата съпроцесници са признати за виновни. Аргументите на защитата са в насока, че новата осъдителна присъда почива основно на предположения, като неправилно са били игнорирани свидетелски показания, което от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимите. Жалбите са поддържани и в съдебно заседание на касационната инстанция с посочените в тях основания и доводи. В допълнение се изтъкват доводи за липса на преки и косвени доказателства за извършване на инкриминираното деяние от подсъдимите. Прокурорът счита жалбите за неоснователни. Пледира въззивната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд намери, че обжалваната въззивна присъда трябва да бъде оставена в сила. Липсват основания за нейното отменяне или изменяне. Идентичните оплаквания в касационните жалби на тримата подсъдими и наведените доводи в тяхна подкрепа, позволяват общото им обсъждане. За неправилността на въззивния съдебен акт защитата на подсъдимите и специално тази на подсъдимия М., се позовава и на неговата необоснованост относно фактическите констатации, но такова касационно основание не е пряко предвидено в чл. 348 от НПК и следователно е извън предмета на прекия касационен контрол. Жалбите обаче съдържат недоволството на подсъдимите от оценката на доказателствените източници, в т. ч. гласните (предимно показанията на Д. Б., З. С. и защитените свидетели № 1 и № 2), както и личните им отрицателни оценки за тяхната доказателствена стойност, и поради това всъщност се пледира за недоказаност на обвинението. Последното уточнение е важно според ВКС, тъй като от своя страна, недоказаността се дължи най-често на нарушения на процесуалния закон, и на тях жалбоподателите също са се позовали. Проверката за правилното приложение на материалния закон, от друга страна, е възможна само при констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които иначе биха компрометирали изводите на решаващия съд по фактите. І. Съображенията на подсъдимите за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до пренебрегването на оправдаващи ги доказателства и до необоснованото кредитиране на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. В тази насока се твърди по-специално, че съдът не е дал отговор на съществени противоречия в показанията на свидетеля З. С. и защитените свидетели № 1 и № 2, като освен това е отделил на тримата излишно внимание. Съдът също така не бил изпълнил задълженията си по чл.14, ал.1 от НПК - вътрешното му убеждение се основавало на недопустими предположения, а не на конкретни доказателства по делото (такива предположения, като например за връзката между престъпната дейност по това дело и участието на подсъдимите в О. по предишно дело). Жалбите на подсъдимите Т. и Б. по-конкретно, съдържат доводи срещу фактическата обстановка, приета от въззивната инстанция за свободното им придвижване между килиите на инкриминираните дати, както и срещу изграждането на фактите върху косвени доказателства. На всички тези възражения ВОС е дал вече отговор. За извършените деяния предопределящ е самият механизъм на вратите, който е бил стар и сравнително опростен, и те лесно се отключвали с дръжката на лъжица. Това се потвърждава от показанията на защитените свидетели, от тези на св. Б. и дори от тези на св. Д., които въззивният съдебен състав основателно е кредитирал. Показанията на защитения свидетел № 1, който по време на случилото се работил като надзирател в затвора, се открояват с много обстойно и детайлно разясняване на организацията на работата в онзи момент, на механизма на ключалките и начина, по който се отваряли вратите на килиите, на видимостта към коридор А, както и на свободното придвижване на затворниците от една килия в друга. Във връзка с това са и данните по делото, че свидетелят З. С. е бил наказван от началника на затвора именно за нерегламентирани отваряния на килиите с подострена дръжка от лъжица. Също така показанията на св. Д., макар и недотам точни с оглед изминалия период от време, дават ясна картина на случилото се в килия № 28, като се назовават поименно подсъдимите, които са били в помещението и насилствените действия, които те са извършвали спрямо св. Б.. Независимо какъв е бил процентът и ъгълът на видимост през отвора на ключалката към самото помещение, въззивния съд е мотивирал убедително отказа си да отхвърли и тези конкретни възражения на подсъдимите, и така не е допуснал никакво нарушение на процесуалния закон. Същевременно в показанията на защитените свидетели наистина се съдържат косвени доказателства, като тяхната особена ценност се дължи на това, че в периода на извършеното те са се намирали в затворническото заведение и са имали непосредствен поглед върху случващото се в рамките на затвора. Този факт от своя страна е спомогнал в пълна степен за изясняване на случилото се и за допълване на доказателствената съвкупност, която въззивната инстанция правилно е оценила в нейната цялост. Д. на подсъдимите, в частност, относно отсъствието на видеонаблюдение, също така не компрометира останалите косвени доказателства, тъй като въпросното обстоятелство не им противостои по начин, изключващ тяхната връзка с основния факт. В този смисъл изводите по фактите могат да се основават и само или преимуществено на косвени доказателства, какъвто в известна степен е и настоящият казус. Въззивната инстанция е посочила е убедителни аргументи и по достоверността на показанията на защитените свидетели № 1 и № 2, на св. Д. и св. Б., поради което и твърденията, че изводите си съдът е основал на предположения и разсъждения, недопустими в наказателния процес, са неверни. Показанията на тримата свидетели, съпоставени с тези на пострадалия, категорично опровергават данните, изложени от останалата група свидетели, които не съдържат необходимата конкретика. Във връзка с това затягането на мерките и промяната на режима на отключване на килиите в затвора са се променили именно след настоящия и подобни случаи на издевателства над затворници, видно от проверка по секретна преписка № 4382/2010г. на Варненската окръжна прокуратура. От посочените данни в преписката е видно, че групата на подсъдимите е извършвала системен тормоз над затворници и конкретните инкриминирани деяния не са изолиран случай в затвора – [населено място]. В касационните жалби се съдържат и оплаквания относно кредитирането на показанията на свидетеля Б., и тяхната съмнителна достоверност след изминалия дълъг период от време. И тук предходната инстанция е дала обстоен и коректен анализ именно на поведението на пострадалото лице и на неговите последващи показания. Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза,при свидетеля Б. е установено тревожно депресивно разстройство в резултат на психотравма с невротичен характер от преживяното в периода 09 – 10.12.2009 г. При анализа на психическото му състояние е установено, че той изпитва натрапливи страхови и депресивни изживявания, свързани именно с инкриминирания период. Тези данни за личността на пострадалия са оказали влияние върху неговите на моменти нелогични действия и решения в условията на затворническия режим. Независимо от това, всички тези странични фактори не са попречили за изясняване на цялостната фактическата обстановка, коректно анализирана от въззивният съд. ІІ. Неоснователна е тезата на защитата на подсъдимия М. за несъставомерност на деянието, по което е признат за виновен, тъй като той бил претърпял поредица от операции на половия орган и му било невъзможно да извърши действия на полово удовлетворение. (В съдебното заседание на тази инстанция защитната теза е свързана за първи път и с половото сношение като друга форма на престъпния хомосексуализъм – става дума вероятно за грешка на езика, тъй като по делото не е повдигано такова обвинение.) Във връзка с това възражение и след като за този подсъдим не е установено категорично участието му в извършените действия на полово удовлетворение, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението само чрез упражняването на принуда спрямо свидетеля Б.. Положението е същото като при усложнените (съставни или двуактни, или от съучастие) хетеросексуални блудство и изнасилване; и при тях е съставомерно участието само в една от съставките на престъплението (вж. специално за изнасилването и р.430/92-І, Сб., с.88). ІІІ. Частично в касационните жалби е оспорена и справедливостта на наложените наказания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Санкцията и на тримата подсъдими е съобразена с визираните в чл. 36 от НК цели, с изискванията на генералната и специална превенция, и не обуславя заключение за явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1,т.3, вр.ал.5, т.1 и 2 от НПК. Доводите от страна на защитата на подсъдимия Б. относно неправилния начин, по който са индивидуализирани наложените наказания, не могат да бъдат споделени. Неубедително се настоява престъпление от такъв характер като извършеното, да бъде наказано съобразно традиционните „семейно положение, възраст, образование”. Самият пък принцип за индивидуализиране на наказанието е в противоречие с другото изразено от името на Б. разбиране, че обществената опасност на деянието и дееца в конкретната им степен са напълно отчетени в закона (за неправилността на това разбиране вж. напр. в р.189/94-І, Сб., с.27). Въззивната съдебна инстанция е взела в случая основателно предвид високата степен на обществена опасност и на тримата подсъдими, заради придружаващите деянието им действия на дори садистична агресия и чувство за безнаказаност в условията на затвора, където са били за предишни осъждания. Въпреки това наложените наказания са отчетени в рамките малко над минималния размер. Всички индивидуализиращи обстоятелства са оценени с оглед действителния им смисъл, значение и тежест, и поради това приложението на чл. 54 НК е законосъобразно. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби на глава двадесет и трета от НПК, ВКС първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 89 от 20.09.2013 г. постановена по в.н.о.х.д. № 500/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: