Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 579   София,  26.11.2008 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България,  Търговска колегия,  Първо отделение в съдебно заседание на девети октомври  две хиляди и осма година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                         МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията  Т. Райковска т. дело № 298/2008 година.   Производство по чл. 290 сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. Ресурс – Д. З. ”, гр. Т. против въззивното решение № 65/14.03.2008 г. по в. гр. д. № 76/2008 г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.12.2007 г. по гр. д. № 1627/2007 г. на Търговищки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против “Г” О. , гр. Т. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 000 лв. В касационната жалба се инвокират оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правира /чл. 188 ГПК, отм./, както и за неправилно приложение на материалния закон /чл. 20 ЗЗД/ - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем. Ответникът по касационната жалба “Г” О. , чрез своя пълномощник адв. Й. Костадинов, в писмено становище, както и в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето в сила на обжалвания съдебен акт и за присъждане на разноски за настоящото производство. С определение №20/11.07.2008 г. състав на ВКС се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, визирайки приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С определението съдът е извършил и проверка по чл. 285 ГПК за редовността на касационната жалба. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК на заявените в нея основания за отмяна, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия приема, че същата е неоснователна, поради следните съображения: С предявения иск касаторът е претендирал връщане на сумата от 5 000 лв., за която е твърдял, че я е дал в заем на ответното дружество по силата на сключения между страните на 18.04.2006 г. договор за заем, и която не му е върната на уговорения падеж. Същата сума е посочена като част от цената на вече продадено имущество от касатора ЕТ “Г”, гр. Т. на ответника “Г” О. , гр. Т. с нотариален акт № 1* том ІІ, рег. № 2* нот. д. № 163/ 30.03.2006 г. на нотариус П. А. , с район на действие Районен съд, гр. Т.. Съобразно съдържането на нотариалния акт към момента на изповядване на сделката, стойността на имота не е била заплатена, тъй като страните са постигнали съгласие за заплащане на цената на продаваното имущество /35 000 лв./ на няколко транша, като първият от тях /25 000 лв./ е бил с падеж един месец след сделката пред нотариуса, т. е. 30.04 .2006 г.; вторият - 5 000 лв. до 01.04.2007 г. и третият транш от 5 000 лв. е следвало да бъде платен до 31.12.2007 г. На датата на подписване на договора за заем за - 18.04.2006 г. , с нот. акт № 1* том. ІІ, рег. № 2*от 18.04.2006 г. между страните е променена цената на продаденото имущество от 35 000 лв. на 69 300 лв. без ДДС. На 27.04.2006 г. ответното дружество е заплатило изцяло цената /по-високата по втория нотариален акт, заедно с ДДС/ на продаденото имущество с три броя платежни нареждания. С решение от 21.12.2007 г. по гр. д. № 1627/2007 г. на Търговищки районен съд, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен поради обстоятелството, че с плащането от ответното дружество на цената по договора за покупко- продажба е погасено и задължението по сключения след първия нотариален акт договор за заем. С решение № 65 от 14.03.2008 г. по в. гр. д. № 76/2008 г. на Търговищки окръжен съд първоинстанционното решение е оставено в сила, като е прието, че поради дължимостта на сумата на две основания, не е осъществен фактическия състав на договора за заем. Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 188 /отм./ ГПК. Съдът е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно закона. Непълнотата на доказателствата, както счита касаторът, не е основание за отмяна на решението в касационното производство, освен когато се дължи на съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, предвид отсъствие на позоваване на подобно нарушение. Не би могло да се приеме за основателно и твърдението за нарушения на материалния закон, изразили се в несъобразяване волята на страните по договора, предвид неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД. Търговищки окръжен съд е преценил характера на договора за заем, съобразявайки конкретното съдържание, както на чл. 2, ал. 1 от процесния договор, така и на чл. 3, ал. 1, където размерът на дадената сума в заем от 10 000 лв. е с посочен падеж и по двете вноски от по 5 000 лв., идентичен с този по нотариалната сделка, и при изричната уговорка между страните в този текст, че ”сумата дадена в заем е идентична със дължимата сума, описана по нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в службата по вписванията при РС Търговище по н. д. № 1* том ІІІ, дело № 646/2006 г. с входящ регистрационен номер 1181/30.03.2006 г.” . Съдът е обсъдил тезата на касатора /ищец в инстанционното производство/ за наличието на отделни граждански правоотношения с различен предмет /покупко-продажба и заем/ и е обосновал своите крайни изводи, които настоящата инстанция възприема. Съответна на данните по делото е преценката на решаващия съд за това, че след анализ на представените писмени доказателства и предвид доводите на страните, последните са постигнали съгласие, една част от продажната цена на недвижимия имот /10 000 лв., дължима на две вноски по 5 000 лв., както в договора за покупко продажба, така и в договора за заем на едни и същи падежи/, да се счита за дадена и в заем. По този начин продавачът по нотариалната сделка, за да гарантира интересите си се е снабдил с още едно изпълнително основание за същата сума, съобразявайки и факта, че към момента на изповядване на сделката пред нотариус никаква част от цената на имота не е била платена, още повече, че е лишено от всякаква логика предоставяне на парична сума от продавача на купувача реално, за да му бъде платена част от цената на имота. Правната теория с основание разглежда отделни възможни хипотези на отклонения при договора за заем, при които парите /вещите/ въобще не са предавани, а се дължат на друго основание – например като цена по договор за продажба. Затова и правилно е прието, че не е осъществен фактическият състав на договора за заем, т. е. заемно правоотношение не е възникнало, поради което не се дължи на подобно договорно основание връщане на сумата. Не е възможно в процесния случай да се приеме наличието на две самостоятелни и съществуващи независимо едно от друго, различни договорни правоотношения, но в същото време и да са взаимно обвързани по начин, водещ до идентичност на установените с тях задължения, съобразно уговореното от страните в договора за заем: ... ”сумата, дадена в заем, е идентична със дължимата сума, описана по нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан в службата по вписванията при РС Търговище по н. д. № 1* том ІІІ, дело № 646/2006 г. с входящ регистрационен номер 1181/30.03.2006 г.” Макар договорът за заем и нот. акт № 1* с който се определя по-висока цена на недвижимия имот да са били подписани на един и същи ден -18.04.2006 г., след като към този момент никаква част от цената на имота не е била платена /платежни документи от 27.04.2006 г./, то с този факт се подкрепя извода на съда за ролята на договора за заем, като своеобразно допълнително обезпечение на изпълнението по покупко-продажбата. Отделен е, разбира се, въпросът досежно валидността на подобен договор. Съобразно изложените по-горе съображения на въпроса: може ли да се търси връщане от заемателя на дадената му в заем сума, за която е уговорено, че се дължи от него и като част от продажната цена по договор за продажба, при положение, че продажната цена е изплатена изцяло, отговорът е, че не би могло доколкото е невъзможно съществуването на две самостоятелни /главни/ правоотношения по повод едно основно задължение, каквото в настоящия случай, видно от данните по делото, се явява това по нотариалния договор за покупко-продажба на недвижим имот, при положение, че продажната цена е била изплатена изцяло, т. е. изпълнението по водещото главно правоотношение е приключило изцяло. При уговорената обвързаност на дадените в заем суми като идентични с отложените във времето отделни траншове за заплащане на продажната цена /без да се обсъжда отделно въпроса доколко подобен договор за заем би се оказал действителен/, плащането на отделните траншове автоматично би довело до погасяване на евентуално дължимите суми по заема, а с това и до прекратяване на евентуално съществуващото второ правоотношение. В допълнение, както посочихме по-горе, правната теория изрично допуска и разглежда и такива хипотези, при които сумите по заема изобщо не се предават /а това предполага недействителност на договора/, като същите се дължат на друго основание – договор за продажба. При този изход на делото, предвид направеното искане и представен списък на разноските /чл. 80 ГПК/ на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски по делото за настоящата инстанция в размер на сумата 1 000 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник адв. Й. Костадинов, съгласно договор за правна защита и съдействие № 003821/17.04.2008 г. Предвид изложеното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 65 от 14.03.2008 г. по в. гр. д. № 76/2008 г. на Търговищки окръжен съд. ОСЪЖДА "ЕТ “Г”, гр. Т. ул. ”. № 13 да заплати на “Г” О. , гр. Т., ул. ”. № 3, вх. ”А”, ет. 3, ап. 7 сумата 1000 /хиляда /лева разноски по делото пред настоящата инстанция.   Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: