Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 18 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 218/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдената Г. Б. М., чрез защитника й адвокат В. М. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 364 от 17 декември 2012 година на Плевенския районен съд, постановена по нохд № 2246/2012 година по описа на този съд. Искането се прави на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, което ангажира всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на присъдата и оправдаване на осъдената М. по повдигнатото й обвинение в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъдената М. не участва лично, редовно призована. Представлява се от защитника си адвокат М., който поддържа направеното искане при посочените в него отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи и съображения. Представя и писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането поради наличие на данни за извършено друго престъпление, което предпоставя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд е ангажирана наказателната отговорност на осъдената Г. Б. М. за това, че през периода от м. април 2009 година до 28. 12. 2010 година, в [населено място], Плевенска област, в качеството на родител, е оставила дъщеря си М. Г. Б., тогава 14-годишна, намираща се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчно грижа и с това е създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие, поради което и на основание чл. 182, ал. 1 във вр. чл. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъдена на пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – [населено място], Л. област, при периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 59 от НК е зачетено времето, през което М. е била с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 22. 06. 2012 година до 20. 08. 2012 година, като един ден задържане под стража се зачита за три дни пробация. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдената. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Първоинстанционното разглеждане на делото, предмет на настоящата проверка, е второ поред, след проведено предишно разглеждане при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и възобновяването му по реда на чл. 423 от НПК с решение № 298 от 22. 06. 2012 година на ВКС, ІІ н. о., по н. д. № 881/2012 година. Акцентът в искането на осъдената М. е поставен върху заявени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, довели до опорочаване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при формиране на изводите му по фактите от предмета на доказване, в резултат на което неправилно е приложен и материалният закон и отговорността на осъдената неправилно е ангажирана за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние. В този смисъл и наложеното наказание е явно несправедливо, както би било и всяко наложено на осъдената М. наказание за това деяние. Доколкото проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само след констатация за липса на процесуални нарушения, които да компрометират изводите на предходната съдебна инстанция по фактите, то тези възражения следва да бъдат обсъдени преди останалите. 1. Не намира опора в данните по делото оспорването на надлежността на извършените оценка и анализ на доказателствените източници и формираните в резултат на това изводи по фактите. Гласните доказателствени източници – показанията на свидетелите Б. (пострадалата дъщеря на осъдената М.), М. Х. (лицето, с което последната е заживяла и живее на съпружески начала), Г. Х. и Р. Х. (негови родители), В. (кмет на [населено място]) и Й. (социален работник в отдел „Закрила на детето” – [населено място]), са обсъдени по действителното им съдържание, в тяхната взаимовръзка и съобразно с писмените доказателства по делото (стр. 2-3 от мотивите). ВКС не намира причини да не сподели изводите на първоинстанционния съд за тяхната достоверност. Съществена част от доказателствения анализ е обсъждането на обясненията на осъдената М. (стр. 3 от мотивите). Съдът е преценил обясненията повече като защитна теза, отколкото като надежден източник на правнорелевантни факти, поради тяхната вътрешна и с останалите доказателства по делото противоречивост. Настоящият касационен състав не съзира основания да не сподели тези изводи на съда, доколкото те намират опора в данните по делото. Не са останали вън от вниманието на съда и констатациите и изводите на експертите Л. (психиатър) и А. (психолог), които, наред и с останалите установени по делото обстоятелства, са поставени в основата на изводите на съда относно интелектуалното и психическо състояние на свид. Б., нейното ниво на развитие и отражението на семейната среда и инкриминираното поведение на осъдената М. по отношение на същото (с. 3-4 от мотивите). 2. Възражението в искането по повод констатации в мотивите на присъдата за предходно поведение на М. Б., към което тя била склонявана от осъдената М., е безпредметно да бъде обсъждано, доколкото касае период от време и поведение, оставащо извън инкриминираните по делото. 3. ВКС не намира основания до сподели отправения в искането упрек към съдържанието на мотивите на присъдата. Макар и пестеливи откъм аналитичност и задълбоченост, те все пак съдържат реквизитите, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК. Посочени са приетите за установени по делото обстоятелства, въз основа на какви доказателства и кои източници на доказателствени факти съдът е кредитирал за достоверност, кои – не и по какви причини, както това бе обсъдено по-горе в т. 1 на решението. 4. ВКС няма как да не отрази констатацията си, че протоколът от съдебното заседание на 17. 12. 2012 година, в което делото е решено по същество, е подписан от председател и секретар след определението за мярката за неотклонение и не е подписан от председател, а само от секретар, преди това определение. Макар и да е нарушение на процесуалните правила, настоящият касационен състав не преценява това нарушение като съществено. Протоколът от съдебното заседание е приключен с извършеното последно процесуално действие - произнасянето на съда по мярката за неотклонение на основание чл. 309 от НПК, след което е подписан от председателя на състава (вж. и р. № 288/23. 07. 1985 година на ВС, ІІ н. о.). При изложените съображения ВКС намира, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати посочените в искането нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдената и да са опорочили атакувания съдебен акт по начин, предпоставящ неговата отмяна. Към надлежно установените по делото факти и обстоятелства от предмета на доказване, е приложена съответната материалноправна норма, което обуславя законосъобразността на атакуваната присъда. Не намират опора в данните по делото и в закона направените в искането възражения относно съставомерността на тези факти по нормата на чл. 182, ал. 1 от НК. Оспорването се основава на твърдението на М. Б., че се е чувствала по-добре и е имала по-добри условия за живот в дома на Х., където е оставена от майка си и където е заживяла съпружески с М. Х., родила е дете, поддържала е домакинството и пр. Тези обстоятелства несъмнено са заявени от Б., а са установени и от показанията на останалите свидетели и данните от докладите на социалните служби. Всичко това не повлиява факта, че осъдената е оставила 14-годишната си дъщеря без необходимите и вменени й от закона родителска грижа и надзор, заминала е за Гърция, дезинтересирала се е от дъщеря си и по този начин е застрашила нейното психологическо и душевно състояние и развитие (в този смисъл вж. р. № 475/20. 10. 1980 година на ВС, І н. о.). При индивидуализацията на наложеното на осъдената М. наказание съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК и правилно е приел, че по отношение на осъдената не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността й такива. Съдът обаче не е съобразил, че осъществяването на престъплението е продължило до 28. 12. 2010 година, а през този период е настъпила промяна в нормата на чл. 182, ал. 1 от НК (ДВ, бр. 26/2010 година, в сила от 10. 04. с. г.), предвиждаща за престъплението наказания лишаване от свобода до три години и обществено порицание. Поради това съдът неправилно е определил на осъдената наказание „пробация”, съгл. действащата редакция до тази промяна. Доколкото обаче наложеното на осъдената М. наказание „пробация” е по-леко от предвиденото в действащата съм момента на довършване на деянието редакция на нормата на чл. 182, ал. 1 от НК и настоящата проверка се развива единствено по искане на осъдената, тази неправилност при приложение на закона няма как да бъде отстранена. По изложените съображения ВКС намира, че по делото не са допуснати релевираните в искането нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК, които да са съществени, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. Б. М., чрез защитника й адвокат В. М. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 364 от 17 декември 2012 година на Плевенския районен съд, постановена по нохд № 2246/2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.