1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 801 гр.София, 17.12.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2752/ 2020 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на кооперация „Шуменска заря”, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 101/ 03.06.2020 г. по гр.д.№ 93/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд по гр.д.№ 902/ 2019 г. и по този начин е признато за установено в отношенията между касатора и Н. В. Н., че кооперация „Шуменска заря” дължи на Н. Н. сумата 7 200 лв, представляваща неплатени девет месечни възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. със законната лихва върху тази суми от 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 207/ 05.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 366/ 2019 г. на Шуменски районен съд, като касаторът е осъден да заплати разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 129.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде прецизирани както следва: материалноправни въпроси за това, обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени; и процесуалноправен въпрос за естеството на порока, от който страда съдебно решение, в което съдът е анализирал доказателствата в противоречие с извършеното от него при докладването на делото разпределение на доказателствената тежест, което нито е оспорено от страните, нито е променено в хода на производството. Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои. Ответната страна Н. Н. оспорва жалбата като поддържа, че не са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като законът ясен, а практиката по прилагането му е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Освен това поддържа, че материалноправните въпроси не са от значение за изхода на делото, а процесуалноправният не е конкретен и не съответства на извършените по делото процесуални действия. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени мотиви, че между страните по делото е имало валиден договор за правни услуги от 21.08.2014 г., по силата на който ищецът се задължил при поискване от ответника да извършва правни консултации, мнения, становища, подготовка и изготвяне на документи, както и процесуална защита и представителство по всякакъв вид дела. От своя страна ответникът се задължил да заплаща възнаграждение по 800 лв месечно, а при процесуално представителство и защита пред съдилищата и особените юрисдикции в страната и след сключване на съответни договори за това – отделно възнаграждение съгласно НМРАВ и командировъчни разходи, ако такива са направени. За периода месец 01.2016 г. – месец 12.2016 г. по четиринадесет договора за правна защита и съдействие на ищеца били изплатени от ответника като разходи суми в общ размер 3 000 лв., както и хонорари в общ размер 4 400 лв. Ищецът не бил извършвал други правни услуги по договора като участия в общи събрания, получаване и предаване на документи и не е представял отчети за извършена по договора работа. По ч.гр.д.№ 366/ 2019 г., по описа на Шуменски районен съд в полза на ищеца срещу ответника била издадена заповед № 207/ 05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 7 200 лв. - неизплатени месечни възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до изплащане на вземането както и 144 лева разноски. В срока по чл.414 ал.1 ГПК длъжникът подал възражение срещу заповедта, което обуславяло допустимостта на предявения по настоящето производство иск. При тези фактически установявания съдът извел, че изпълнението по договора от страна на ищеца, изразяващо се в предоставянето на правни услуги е било свързано с нуждата от оказването на съдействие от страна на ответника, без което ищецът се явявал в невъзможност да предоставя такива услуги. Ако такова съдействие не било дадено, ищецът не можел да отговаря за неизпълнение по договора относно непредоставени правни услуги. В този случай непредоставянето на правни услуги не било основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като довереникът не дължал резултат. Доверителят можел по всяко време да оттегли поръчката и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение или да развали договора, поради неизпълнение. След като договорът не е бил прекратен на някакво основание и продължавал да обвързва страните, то уговореното възнаграждение било дължимо. Самият ответник доброволно заплащал възнаграждението до месец март 2016г. и признавал, че до този момент ищецът също не бил извършвал дейност и не го бил уведомявал за изпълнение на поръчката. Щом като ответникът нито е оттеглил поръчката нито е развалил договора, то следвало че страните са приели, че договорът ги обвързва по този начин и възнаграждението било дължимо и за исковия период. По доводите във въззивната жалба за изплатени суми на ищеца по граждански дела въз основа на отделни договори за правна защита и съдействие съдът посочил, че това няма отношение към изпълнението на задължението по договора за правни услуги от 21.08.2014 г. за заплащане на месечно възнаграждение. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените материалноправни въпроси са обуславящи, а основателно е и поддържаното от жалбоподателя, че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по тези въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 101/ 03.06.2020 г. по гр.д.№ 93/ 2020 г. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 144 лв (сто четиридесет и четири лева), в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: