4 Р Е Ш Е Н И Е №105 гр. София, 09 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми април двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора Петя Маринова , след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 326 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Р. К. – адв. В. Х. против въззивно решение № 430/11.12.2015 г., постановено по внохд № 1002/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Според защитата предходните две съдебни инстанции са омаловажили до степен на нищожност направеното от подсъдимия самопризнание и изразеното искрено съжаление за стореното, както и поднесеното публично извинение на пострадалия Т. К. и на майката на убития Р. Ш.. Въпреки това при определяне на наказанията нито първоинстанционния, нито въззивният съд са приложили разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НПК, както и необосновано при условията на чл.24 от НК са увеличили определеното общо най-тежко наказание в максималния допустим в случая размер за това. Претендира се въззивното решение да бъде изменено, като бъде намален размера на наложените на подсъдимия наказания за всяко едно от извършените от него престъпления, като най-вече не бъде прилаган чл.24 от НК след определянето на общото най-тежко наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец Т. К., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява в съдебно заседание. Повереникът му адв. В. С. счита, че решението на възззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 203/26.06.2015 г., постановена от СГС по нохд № 1643/2015 г. подсъдимият Р. А. К. е признат за виновен в това че: - на 23.08.2015 г. в [населено място], с особена жестокост умишлено е умъртвил Р. П. Ш., като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 и 12 вр. с чл.115 вр. с чл.29 б.„А” от НК и при условията на чл.58а ал.3 вр. с 2 вр. с чл.57 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода. - на 23.08.2015 г. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви Т. М. К., с цел да бъде прикрито друго престъпление – убийството на Р. П. Ш., извършено на същата дата и на същото място, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и деянието е осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по чл.116 от НК, за което не е постановена присъда, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.8 и 12 пр.1 и пр.2 вр. с чл.115 вр. с чл.29 ал.1 б.„А” вр. с чл.18 ал.1 от НК и при условията на чл.58а ал.1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на К. е определено едно общо най-тежко наказание от двадесет години лишаване от свобода, увеличено при условията на чл.24 от НК на двадесет и шест години лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание, считано от 24.08.2014 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия Т. М. К. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние – 23.08.2014 г. до окончателното им изплащане. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 7 335,62 лв. По жалба единствено на защитника на подсъдимия адв. Х. е образувано внохд № 1002/2015 г. по описа на Апелативен съд – София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. С оглед наведените в жалбата възражения на първо място следва да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК, като подсъдимият в присъствието на упълномощения от досъдебното производство защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При правилно изяснените и неоспорени от страните въпроси относно авторството на деянието и правната квалификация на извършените от страна на подсъдимия две престъпления градският съд е достигнал до извода, че на К. следва да му бъде определено второто по тежест измежду трите вида алтернативни наказания, а именно доживотен затвор за причинената смърт на Р. Ш. и осемнадесет години лишаване от свобода за осъществения опит за убийство на Т. К.. Следствие приложението на диференцирана процедура по чл. 373 ал.2 от НПК първоинстанционният съд законосъобразно при условията на чл.58а ал.2 и 3 от НПК и в съответствие с ТР № 2/19.06.2015 г. на ОСНК на ВКС е заменил доживотния затвор с двадесет години лишаване от свобода, а спрямо наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода е приложил разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и го е редуцирал с една трета. При индивидидуализация на наказанието градският съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като не са омаловажени, още по-малко до степен на нищожност, направеното от подсъдимия самопризнание и изразеното от него съжаление за извършеното. Правилно въззивният съд е приел, че при установения значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства не са налице многобройни смекчаващи такива, а младата възраст на подсъдимия не е от изключителен характер. Следва да се посочи, че касационната жалба буквално е напълно идентична с въззивната и изложените от страна на апелативния съд доводи, че намаляването на наказанието би било проява на необсновано снизхождение изцяло се споделят и от настоящия състав. Изразеното от подсъдимия впоследствие съжаление и критично отношение към извършеното не са достатъчни за определянето на наказание в минималния предвиден в особената част на закона размер. Касационният съд не споделя и оплакванията за явна несправедливост на наложеното и увеличено при условията на чл.24 от НК с шест години общо най-тежко наказание от двадесет години лишаване от свобода. Същото е определено в предвидените в закона параметри, а младата възраст на подсъдимия е в остро противоречие с данните за предходното му осъждане - за седем грабежа, при това с употреба на сила, осъществени при условията на реална съвкупност. Обществената опасност на дееца, преценена не само с оглед на съдебното му минало, но и с оглед цялостната му престъпна дейност, предмет на настоящото дело, включваща две престъпления – всяко от които, представляващо най-тежкото според НК такова против личността, напълно обосновава извода за правилното приложение на разпоредбата на чл.24 от НК, поради така отмереното наказание от двадесет и шест години лишаване от свобода се явява справедливо и адекватно на целите, визирани в чл.36 от НК. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 430/11.12.2015 г., постановено по внохд № 1002/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: