3 Р Е Ш Е Н И Е № 385 София, 14.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора С. изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 218/2010 година Производството е по чл. 303 ал.1 т. 4 и т.5 от ГПК. Образувано е по молба на С. С. К. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд постановено по в.гр.д.№ 1494/2009 г., с което е потвърдено решението на Софийския градски съд по гр.д.№ Е-4508/2008 г. и въз основа на което е разпоредено връщането на двете й малолетни деца В. и К. А. Ш. в С., където пребивава бащата А. Н. Ш., основано на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Ответните страни по молбата за отмяна А. Ш., Министерство на правосъдието в качеството на централен орган по глава ІІ на тази конвенция, както и контролиращите страни В. касационна прокуратура, представлявана от прокурор С., и Дирекция “С. подпомагане” “Л.” –София чрез адв. А. Г. поддържат, че искането за отмяна е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните отменителни основания. Молбата е подадена в срока по чл. 305 ал.1 т.4 и 5 от ГПК и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според молителката К. нарушението по чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК се състои в неизслушването на детето В., което към момента на разглеждане на делото пред Софийския апелативен съд е било навършило 10 годишна възраст, с оглед разпоредбата на чл. 22а ал.2 от Закона за закрила на детето в производството за връщане на дете съгласно чл.15 от същия закон. Въззивният съд е аргументирал отказа си да разпита детето в определението си по чл. 267 от ГПК в закрито заседание на 16.VІ.2009 г., както и в съдебното заседание на 1.VІІ.2009 г. с опасността да се причини тревожност у детето поради обстоятелствата, при които се провежда разпит на дете в съдебна зала и поради това не е в интерес на детето изслушването му въз основа на данните в социалните доклади – включително и актуалния към датата на съдебното заседание. Според нормата на чл. 22а ал.2 от Закона за закрила на детето изслушването се свързва с разпоредбата на чл. 15 ал.1 от същия закон. Последната обаче предвижда възможност да не се изслуша детето, ако това би накърнило интересите му. Преценката на съда в тази връзка е правилна и ВКС приема, че не е налице допуснато от Софийския апелативен съд процесуално нарушение. От друга страна, детето няма качеството на страна в производството по глава ІІІ на Закона за закрила на детето – Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения, така че не е налице и от формална страна наличие на основание по чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК. Второто релевирано основание за отмяна е противоречието между решението на съда в окръг Сибли, щата Минесота № 72-FA- 08-52 от VІ. 2008 г. С. с решението на Софийския градски съд от 2006 г. за развод между родителите, по силата на което на молителката е предоставено правото да упражнява родителските права за двете деца. В случая обаче очевидно отсъства идентичност между решението на българския съд за развода, включително относно родителските права и решението по молба по чл. 12 ал.1 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е осигуряване на незабавното връщане на детето, прехвърлено незаконно или задържано в накоя от договарящите държави, а решението на СГС касае режима на родителските права. Основанието по чл. 303 ал.1 т.4 от ГПК е налице,когато между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. Това очевидно не е налице в настоящия случай. С оглед отсъствието и на двете релевирани основания за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, молбата на С. К. за отмяна на влязлото в сила решение на С. по гр.д.№ №1494/2009 г. като неоснователна трябва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. К. от[населено място], ж.к. Л. бл. 103 бл. 103 вх.В ап.77 за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд от 13.VІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 1494/2009 г. на основание чл. 303 ал.1 т.4 и 6 от ГПК като неоснователна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: