Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 21.05.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 42/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от подсъдимия С. Г. С. чрез защитниците му – адвокати А. Д. и М. А. срещу решение № 165 от 17.11.2017 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), постановено по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на същия съд. В касационната жалба, изготвена от защитниците на подсъдимия С. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за допуснати с въззивното решение на БАС съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Наред с това в жалбата са развити оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт и непълнота на доказателствата, които не са касационни основания по българския процесуален закон и поради това няма да бъдат обсъждани в настоящото решение. На първо място според касатора, в решението на Бургаския АС липсва собствен доказателствен анализ на относимите към предмета на делото гласни и писмени доказателствени средства, което е довело до възпроизвеждане на фактическа обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционния съд и декларативно изявление за подкрепата й от всички събрани по делото доказателства. Възприетият от въззивната инстанция подход според защитниците е довел до изготвяне на съдебен акт, неотговарящ на изискванията на чл.339 от НПК, тъй като не дава отговор на техните възражения. Това нарушение е оценено като съществено по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, защото практически е довело до липса на мотиви относно съществени за правилната правна квалификация на инкриминираното деяние обстоятелства. Посочения порок на съдебния акт според адв.Д. и адв.А. е особено съществен в настоящия случай, предвид предприетото от държавното обвинение изменение на обвинението в хода на първоинстанционното съдебно следствие с промяна на вида и съдържанието на нанесената на пострадалия лека телесна повреда. Допуснатото противоречие между мотиви и диспозитив в присъдата на Ямболския окръжен съд, омаловажено от въззивната инстанция с аргумент за липсата на необходимост от конкретизиране в диспозитивната част на присъдата на действията, с които е причинено телесното увреждане на пострадалия, са довели до неяснота относно действителната воля на съда по основните въпроси, на които дължи отговор по силата на чл.301 от НПК и така е лишило подсъдимия от възможността да оспори доказаността на инкриминираното деяние, както и законосъобразността и обосноваността на постановения съдебен акт. На следващо място в касационната жалба на подсъдимия С. се съдържа анализ на доказателствените източници, имащи отношение към изясняване механизма на леката телесна повреда, причинена на пострадалия и причинната й връзка с получената от него черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му. Въз основа на него се обосновава незаконосъобразността на атакувания съдебен акт, с който е отказано приложението на чл.15 от НК по отношение на инкриминираното деяние, което е оценено от защитата като касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. В изготвената от защитниците на подсъдимия С. касационна жалба е развито и оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание, като според адвокати Д. и А. неоценени в нужната степен са останали съществени обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на неговата наказателна отговорност: чистото му съдебно минало; много добрите характеристични данни за личността му – добър и отговорен млад човек, без противообществени прояви, без склонност да се забърква в побои, пиянски свади и конфликти с хора; тежкото емоционално преживяване на случилото се и силния стрес, отключил заболяване, нуждаещо се от лечение и към момента. Акцент е поставен върху агресивното поведение на пострадалия К. спрямо П. К., което провокирало намесата на подсъдимия за предотвратяване възникналата между двамата разпра. Въз основа на изложените в касационната жалба аргументи от защитниците на подсъдимия С. към ВКС са отправени в условията на алтернативност искания за отмяна на решението на въззивната инстанция и оправдаване на подсъдимия с приложение на чл.15 от НК по отношение на инкриминираното деяние, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за съобразяване с исканията на защитата или за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното на подсъдимия С. наказание. По делото е постъпило възражение в срока по чл.351 ал.4 от НПК от частния обвинител и граждански ищец В. К. чрез повереника й – адв.С. Т. срещу касационната жалба на подсъдимия С. С., с което се оспорва изцяло нейната основателност и се предлага да бъде оставена без уважение. Развиват се доводи за законосъобразност и обоснованост както на присъдата на Ямболски окръжен съд, така и на решението на БАС, за доказаност по несъмнен начин на инкриминираното престъпление и неоснователност на оплакването за несправедливост на наложеното наказание. От частния обвинител и граждански ищец се претендират направените пред касационната инстанция разноски. В съдебното заседание на касационната инстанция подсъдимият С. С., редовно призован не се явява. Явяват се защитниците му – адвокати Д. и А., които поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправят същите искания. Частният обвинител и граждански ищец В. К., редовно призована не се явява. Явява се повереникът й – адв.Т., който оспорва изцяло основателността на касационната жалба на подсъдимия С. и предлага да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на разноските в производството пред касационната инстанция. Представителят на ВКП намира, че постановеният съдебен акт на въззивния съд е законосъобразен и справедлив, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 67 от 18.07.2017 г., постановена по НОХД № 131/2017 г., Ямболският окръжен съд, 3-ти наказателен състав е признал подсъдимия С. Г. С. за виновен в това, че на 04.06.2016 г. около 02,30 ч. в кафе-аперитив „А.“, находящо се в [населено място], област Я., по непредпазливост причинил смъртта на С. В. К. в следствие на умишлено нанесена лека повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, поради което и на основание чл.124 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което отложил за срок от 4 /четири/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. С присъдата си ЯОС осъдил подсъдимия С. да заплати в полза на гражданския ищец В. С. К. обезщетение за причинените й от престъплението – предмет на делото неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 80 000 лв., гражданският иск е отхвърлен. Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати на гражданския ищец К. обезщетение за причинените й от престъплението имуществени вреди в размер на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева ведно със законната лихва, считано от 04.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се произнесъл също по веществените доказателства, държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от подсъдимия чрез защитниците му срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 203/2017 г. по описа на Бургаския АС, наказателно отделение, който с решение № 165 от 17.11.2017 г. потвърдил изцяло присъдата на Ямболски окръжен съд на основание чл.338 от НПК. Касационната жалба от подсъдимия С. С. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия С. е неоснователна. Водещото оплакване, застъпено в жалбата на касатора е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на въззивния съдебен акт, който не отговаря на изискванията на чл.339 от НПК за съдържанието си – според защитата в него не са обсъдени доводите относно твърдяните от нея пороци на присъдата на окръжния съд и не са посочени основанията, поради които те не са приети; липсва собствен анализ на доказателствената съвкупност, поради което фактическата обстановка във въззивното решение изцяло възпроизвежда тази от мотивите към присъдата на първата инстанция. Твърди се още в жалбата, че изложените от въззивния съд фактически констатации относно механизма на причиняване телесното увреждане на пострадалия К. и причинната връзка между него и настъпилата смърт са непълни, неточни и неясни, защото се основават на избирателното кредитиране на доказателствени източници, които подкрепят обвинителната теза. В тази връзка се оспорва безрезервното кредитиране на СМЕ, изготвена на досъдебното производство и приобщена по надлежния процесуален ред от първоинстанционния съд, тъй като същата не отчита противоречивите доказателства относно мястото, на което пострадалият е паднал и това, на което експерта е възприел тялото му (вече преместено). Посочените празноти и противоречия в атакувания съдебен акт защитата оценява като липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, което като абсолютно нарушение на процесуалните правила обуславя безусловно неговата отмяна. Това оплакване не може да бъде споделено. Внимателният прочит на въззивното решение сочи, че апелативната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената й дейност. Приетите за установени от БАС фактически положения са изведени в резултат на конкретен анализ на доказателствените източници, касаещи действията на подсъдимия С., довели до причиняване лека телесна повреда на пострадалия К. и настъпилата в резултат на последната негова смърт (стр.12 – стр.20 от решението на БАС). Обстоятелството, че възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка в значителна степен съвпада с тази, изложена в мотивите към присъдата на окръжния съд не сочи на формално отношение към задълженията му по чл.313 и чл.314 от НПК, а се дължи на прецизното й изясняване и обосноваване още от първоинстанционния съд. В същото време апелативната инстанция е подложила на внимателна проверка всяко възражение на защитата, отразено във въззивната жалба и допълнението към нея, като в съдебния си акт им е дала убедителен отговор, като аргументите, с които ги е оценила като неоснователни напълно се споделят от настоящият съдебен състав. В този смисъл касационната инстанция намира, че проверяваното решение на БАС напълно покрива стандарта на чл.339 ал.2 от НПК и не е налице процесуалното нарушение по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, поради което това оплакване на касатора следва да бъде оставено без уважение. На следващо място за процесуално нарушение, накърнило съществено процесуалните права на подсъдимия, защитата сочи неглижирането от страна на въззивния съд на допуснатото противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата на ЯОС. Като такова е посочено отсъствието в диспозитивната част на присъдата описание на действията, с които подсъдимият С. е причинил телесното увреждане на пострадалия. Отговорът на това оплакване, изложен на стр.7 – стр.8 от въззивното решение е убедителен и напълно съответен на установената съдебна практика. В тази връзка следва още да се посочи, че изискване за описание в диспозитива на присъда или обвинителен акт на конкретните действия, с които се причинява телесно увреждане и всички констатирани от СМЕ медицински находки, не се съдържа в закона. Констатираната съдебна практика в такава насока не произтича и от актове на ВКС, които имат задължителен характер, поради което първоинстанционният съд не може да търпи укор за начина, по който е изписал диспозитива на постановената от него присъда по настоящото дело. Тъкмо обратното, настоящият касационен състав изцяло споделя доводите на въззивния съд, че описанието на тези фактически обстоятелства ненужно утежнява диспозитива на съответния акт – съдебен или прокурорски. Изписването на юридическата и медикобиологичната характеристика на телесното увреждане указва в необходимата степен съдържанието на конкретния съставомерен резултат, а пълното отразяване на действията и механизма на причиняването му и техният анализ имат своето място в мотивите към същия съдебен /прокурорски/ акт. По тези съображения касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно, поради което следва да го остави без уважение. Като несъстоятелно ВКС възприема и оплакването за липса на яснота относно вида лека телесна повреда, която първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е причинил на пострадалия К. и която се намира в причинна връзка с настъпилата му смърт. Основание за това твърдение на защитата е дал пропускът на думата „телесна“ в диспозитива на присъдата, която е част от съставомерния резултат на престъпленията по Раздел II „Телесни повреди“ на Глава II „Престъпления срещу личността“ от особената част на Наказателния кодекс на РБ. Отговорът на това оплакване в проверявания съдебен акт напълно удовлетворява настоящият съдебен състав. Като допълнение следва да се посочи, че констатираният пропуск в диспозитива на присъдата на ЯОС е технически и не се отразява на възможността подсъдимият да разбере в извършване на какво престъпление е признат за виновен, след като в него се съдържат медикобиологичната характеристика на увреждането и неговата юридическа оценка. Настоящият касационен състав намери за необходимо да обсъди и възражението в касационната жалба за осъждане на подсъдимия при неизяснен механизъм на нанасяне на леката телесна повреда и причиняване на черепно-мозъчната травма, довела до смъртта на пострадалия, макар същото да тангира с оплаквания за необоснованост и недоказаност. Тезата на защитата се основава на установения по делото факт, че тялото на пострадалия К. е било преместено от мястото, където същият е паднал и ударил главата си, в резултат на който удар е получил черепно-мозъчната травма. Това преместване е станало преди пристигане на медицински екип и органи на полицията, поради което вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза е дало заключение на базата на данните от огледа на местопроизшествието, отразени в огледния протокол. Преместването на тялото обаче е обусловило несъответствието на тези данни с обективните факти, свързани с механизма на получаване на увреждането, от което е настъпил съставомерният резултат – смъртта на пострадалия. Възражението в този смисъл не държи сметка на обстоятелството, че тази теза е била на вниманието на първоинстанционния съд още в хода на съдебното следствие, който е сторил необходимото за изясняването й чрез разпита на вещото лице при изслушване на СМЕ (л.156 – л.157 от НОХД № 131/2017 г.) В устните разяснения на съдебния медик – д-р Ч. категорично е заявено, че настъпилата черепно-мозъчна травма на пострадалия К. добре отговаря да е получена от удар на главата му в едно от стъпалата, на които е паднал и които са от масивно дърво с достатъчна плътност, даващи основание за извод от медицинска гледна точка, че падането върху тях може да причини констатираното увреждане. В същото време вещото лице е категорично, че някои от травмите на мозъка, съставляващи част от тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия (по-конкретно вклиняването на мозъчния ствол в големия тилен отвор) не могат да се получат при преместване на пострадалия, което обосновава извода, че увреждането е получено на мястото, където първоначално е паднал. Според показанията на свидетеля-очевидец А. от досъдебното производство (приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК) и на свидетеля Д., възприел непосредствено разположението на тялото на пострадалия преди да бъде преместено, при падането на пострадалия К. главата му била на стълбите при входа към терасата на заведението. Така установените обстоятелства изясняват по категоричен начин механизма на настъпване на телесното увреждане на пострадалия, довело до съставомерния резултат – неговата смърт, поради което това оплакване в касационната жалба също е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка следва да бъде посочено, че позоваването на въззивния съд на веществените доказателства – тампон с червено-кафява течност, описани в протокола за оглед като натривки с физиологичен разтвор от капки кръв, находящи се под ръба на пода, под второто стъпало на плочките е незаконосъобразно, тъй като същите макар и приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност не са били предмет на експертно изследване досежно произхода си. Наличието на други доказателствени източници обаче, които установяват несъмнено мястото, на което пострадалият, падайки е получил черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му обосновава единствено изключване на тези веществени доказателства от доказателствената съвкупност, без да засяга изводите на инстанциите по същество за доказаност на инкриминираното престъпление по правилата на процесуалния закон. Въз основа на констатациите си за прецизно осъществена процесуална дейност от инстанциите по същество при изясняване на обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.124 ал.1 пр.3 от НК, в извършване на което подсъдимият С. е обвинен, ВКС намира, че релевираните в касационната жалба претенции за неправилно подвеждане на фактическите обстоятелства към състава на престъплението, за което същият е признат за виновен разкриват единствено субективното му несъгласие с осъждането му за това престъпление, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. В решението на въззивния съд са изложени подробни съображения по възраженията на защитата за оценка на инкриминираното деяние като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, които изцяло се възприемат от настоящия касационен състав и изключват необходимостта от тяхното преповтаряне. Това, което следва да бъде подчертано е, че желанието на подсъдимия С. да накара пострадалия К. да напусне заведението, ескалирало до физически сблъсък, изключва „случайността“ на действията му по смисъла на наказателния закон, поради което изводите на инстанциите по същество за съставомерност на инкриминираното деяние по чл.124 ал.1 пр.3 от НК са законосъобразни и сочат на неоснователност на оплакването за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НК. Такова е становището на ВКС и по отношение на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, което настоящият касационен състав намери за справедливо, обсъждайки атакувания акт на БАС от гледна точка на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Наложеното на подсъдимия С. наказание за извършеното престъпление по чл.124 ал.1 пр.3 от НК е „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което е отложено за срок от 4 /четири/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. То е под средния размер на санкцията, регламентирана в посочената разпоредба на наказателния закон, като при индивидуализацията на наказанието са отчетени изтъкнатите от защитата на подсъдимия смекчаващи отговорността му обстоятелства и техния превес. Както въззивният, така и първоинстанционният съд са взели предвид чистото му съдебно минало, липсата на предходно противоправно поведение, добрите характеристични данни за личността му, направените частични признания по фактите на обвинението, изразеното съжаление за случилото се, както и недоброто му здравословно състояние. Макар така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия С. да са преобладаващи, настоящият състав на ВКС се солидаризира със становището на въззивната инстанция за това, че те нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Обсъдени в единство с отегчаващите отговорността му обстоятелства, сред които са сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, насочено срещу телесната неприкосновеност на личността, демонстрираната незаинтересованост към състоянието на пострадалия и безразличието към съдбата му непосредствено след инцидента, както и направеният опит да прикрие деянието си, приписвайки го на психично болният П. К. обосновават липсата на основания за допълнително намаляване на определеното спрямо него наказание по вид, размер и начин на изтърпяване. С оглед становището си за съответствие на проверявания съдебен акт с материалния и процесуалния закон, този състав на ВКС намира произнасянето на инстанциите по същество по приетите за съвместно разглеждане гражданските искове за законосъобразно и справедливо, поради което не намира основание за изменение на въззивното решение и в тази му част. Предвид изхода на делото основателно е искането на частния обвинител за присъждане в негова полза на направените пред касационната инстанция разноски, които са в размер на 1 800 лева и се установяват от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 17.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, наказателно отделение. ОСЪЖДА подсъдимия С. Г. С. да заплати в полза на частния обвинител и граждански ищец В. С. К. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.