Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                            № 410                                        София, 29 октомври 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев                                                                                 Фиданка Пенева   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 416/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Е от САК, като упълномощен п. на гражданските ищци и частни обвинители Р. , К. и Л. Б. , срещу въззивно решение № 238/16.06.2009 година постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 292/2009 година, в частта с която е потвърдена присъда № 8/20.11.2008 година на СГС по н о х д № 3241/2007 г., по описа на същия съд, относно оправдаването на подсъдимия И по обвинението в престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. с чл. 115 НК. В жалбата са въведени две от касационните основания – по чл. 348 ал. 1,т. 1 НПК – допуснато нарушение на материалния закон и по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснато съществено процесуална нарушение. По първото основание без да се излагат конкретни доводи, се твърди, при условията на алтернативност, първо: - съдът е допуснал нарушение на закона, защото неправилно е приложил чл. 12 ал. 1 НК и второ – допуснал е нарушение на закона, защото не е приложил чл. 12 ал. 2 НК – превишаване пределите на неизбежната отбрана. Направено е искане при условията на алтернативност - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото с обвинителния акт престъпление от третата инстанция. По второто касационно основание не се съдържа нито едно възражение. Пред касационната инстанция, жалбоподателите, редовно призовани не се явяват. Не се явява и техният процесуален представител – адвокат Д. Подсъдимият И. Г. , редовно призован, не се явява. Представлява го упълномощеният от него з. – адвокат М, която възразява срещу касационната жалба и прави искане атакуваното решение да се остави в сила. В същия смисъл е и заключението на прокурора от ВКП, по аргументи, че при постановяване на решението, въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата касационни основания. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда от 28.11.2008 година подсъдимият е признат за невиновен в това на 31.10.2006 година, в гр. С., да е умъртвил умишлено А. К. , починал на 7.11.2006 г., като деянието е извършено по начин опасен за живота на мнозина и на основание чл. 304 НПК и чл. 12 ал. 1 НК е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 НК. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата придобил и до 31.10.2006 година държал един брой картечен пистолет „Образец 61-Скорпион”, кал 7,65 и пълнител със седем броя патрони, без да има за това надлежно разрешение и за престъпление по чл. 339 ал. 1, пр. 1 и 2 ал. 2 и алт. 7 НК, на основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК, му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки – 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно за срок от две години. Отхвърлен е предявеният граждански иск от гражданските ищци – жалбоподатели срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки ищец. Със същата присъда гражданските ищци са осъдени да заплатят държавна такса от по 4 000 лева, всеки, изчислена като 4 % върху отхвърлените граждански искове. По протест на прокурора и въззивна жалба на гражданските ищци, второинстанционният съд се произнесъл с атакуваното решение, с което потвърдил присъдата изцяло.   Касационната жалба е неоснователна. От съдържанието на жалбата може да се изведе твърдение на повереника на пострадалите – граждански ищци и частни обвинители за наличие на правни пороци при формиране на вътрешното убеждение от въззивния съд постановил решението предмет на касационен контрол, относно приложението на чл. 12 ал. 1 НК. Възраженията са неоснователни.становените от въззивния съд фактически положения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14 ал. 1 НПК. Съобразно правилата на чл. 339 ал. 2 НПК е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на адвокат Д, включително по основанието за необоснованост на оправдателната присъдата на първата инстанция, относно приложението на института на неизбежната отбрана. По принцип, касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели правилно е прието, че деянието на подсъдимият Г не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана. От една с. , са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, показанията на св. С непосредствен очевидец на инкриминираното с обвинителния акт деяние, с оглед установяване на достоверността им. В съдебното заседание от 13.12.2007 година /л. 63/ тази свидетелка е пресъздала фактическа обстановка типична за неизбежната отбрана: „Другият мъж /пострадалият Ал. Б. / беше на два – три метра след И. и викаше „Ще те заколя, ще заколя цялото ти семейство” крещеше и псуваше…Този мъж вдигна ръката си с ножа нагоре, държеше ножа за дръжката, така, че като е хванал длъжката в юмрука острието сочеше надолу, вдигна ножа и замахна към И. В това време чух истрели.” Съставът на Софийския апелативен съд е спазил правилата на чл. 305 ал. 3 НПК и е основал своето убеждение за наличие на непосредствено противоправно поведение от с. на пострадалия спрямо подсъдимия, върху съвкупната оценка на показания на тази свидетелка, съпоставени с показанията на свидетелите дали сведения за предхождащото инцидента агресивно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия и неговите родители, експертните заключения и веществените доказателства, както и представените в съдебно заседание пред първата инстанция от прокурора допълнителни доказателства – три броя фотоалбуми като неразделна част от протоколите за оглед на местпроизшествието. По аналогичното възражение пред въззивната инстанция, в проверяваното решение е изложена подробно фактическата обстановка и правните изводи на първата инстанция, както и задълбочения повторен анализ на доказателствата от апелативния съд. Съдебната практика на ВКС е постоянна в разбирането си, че приемането на елементите на неизбежната отбрана по чл. 12 ал. 1 НК е и фактически въпрос, който е решим при цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени факти. Именно това е сторил съставът на апелативния съд, в съобразителната част на решението си на л. 33-37. В проверявания съдебен акт е даден отговор и на въпросите поставени пред касационната инстанция, защо инстанционните съдилища не са приели тезата на частното обвинение /пред Софийския апелативен съд прокурорът участвал в съдебното заседание не е поддържал протеста в тази част/, че с поведението си подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана, тъй като се е отбранявал с предварително приготвено оръжие /картечен пистолет/ и с по-сериозен поразяващ ефект от това на нападателя – /нож/. Въззивният съд се е спрял подробно на безспорно установените влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, отправените явни заплахи от с. на пострадалия по телефона при призоваването на подсъдимия на среща и най-вече на обстоятелството, че ако това не се случи, ще пострадат родителите му. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият е бил въоръжен с цел самоотбрана, а не с цел да причини смъртта на пострадалия. Настоящият състав приема изводите на въззивния съд, относно наличието на съответствие между нападението и отбраната, като теза обратна на тази в хипотезата на чл. 12 ал. 2 НК – която изисква да е налице явно несъответствие между посочените два компонента. Този съществен елемент /съответствието/ е изяснен от една с. от съвкупната оценка на доказателствата и всички обстоятелства по делото, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значението на нападнатия обект, степента на опасността, силите и възможностите на нападнатия за отбрана, средствата за нападение и защита и др., а от друга и в светлината на съдебната практика и на доктрината по този въпрос. От изложеното следва, че изводите на инстанциите по фактите за правната квалификация на поведението на подсъдимия, като действия при неизбежна отбрана са законосъобразни, защото са направени при спазване процесуалните правила за разкриване на обективната истина – чл. 13 ал. 1 НПК и за изграждане на вътрешното убеждение-чл. 14 ал. 1 НПК. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата в оправдателната й част.   Настоящият състав, с оглед правомощието си по чл. 347 ал. 2 НПК при проверката констатира допуснато нарушение от инстанционните съдилища при осъждането на гражданските ищци да заплатят държавна такса. Съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ бр. 22/2008 г., в сила от 1.03.2008 година/ за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева. По аргумент за обратното, когато гражданските искове не са уважени, както в настоящия случай, държавна такса не се събира. Поради това, въззивното решение в частта, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция и по този пункт, следва да се отмени.   Освен това, се констатира, че е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 42б, ал. 1 НК, с непосочване на периодичността на подписването от осъдения пред пробационния служител, в изпълнение на мярката определена за наказанието пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес, за престъплението по чл. 339 ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 и алт. 7 НК, за което подсъдимият е признат за виновен. Решението на САС е постановено след 1.06.2009 година, когато влезе в сила ЗИДНК, /обн. ДВ, бр. 27/2009 година/, с който алинея първа на чл. 42б НК е изменена и минималната периодичност за подписването е два пъти седмично. В случая е налице хипотезата на чл. 2 ал. 2 НК – ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Този принцип и изключението от пределите на касационната проверка по чл. 347 ал. 2 НПК – касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалия подсъдим, ако основанията за това са в негова полза, налага настоящият състав да измени въззивното решение като определи минимално предвидената периодичност при изпълнение на пробационната мярка по чл. 42а ал. 2, т. 1 НК – два пъти седмично.   При проверката по делото се установи, че първостепенният съд не се е произнесъл с присъдата по веществените доказателства. Особено съществено е това, че няма произнасяне по незаконно притежаваното оръжие, предмет на престъпление по чл. 339 ал. 1 НК. За това оръжие в досъдебното производство има данни /л. 166 от сл.д./, че е предаден на технически сътрудник на НИКК. Към обвинителния акт има данни, че веществените доказателства са предадени на съда, по опис, но такъв по делото не се намери. С оглед на изложеното, при връщане на делото на първата инстанция, съдебният състав следва да се произнесе с определение по реда на чл. 306 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 или чл. 306 ал. 1, т. 4 НПК, в зависимост на статута на предмета на престъплението, /дали е приобщено като веществено доказателство по делото или подлежи на отнемани в някоя от хипотезите на чл. 53 НК./ Поради изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т.1 и ал. 2, т. 5 НПК и чл. 42б ал. 1 вр. чл. 42а ал. 1, т. 1 и чл. 2 ал. 2 НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 238/16.06.2009 година постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 292/2009 година, в частта, с която е потвърдена присъда № 8/20.11.2008 година на СГС по н о х д № 3241/2007 г., по описа на същия съд, в осъдителната част относно определената мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” за наложеното наказанието пробация, като определя минималната периодичност за полагане на подпис– два пъти седмично.   ОТМЕНАВА същото решение в частта, с която е потвърдена цитираната присъдата, относно осъждането на гражданските ищци Р. Б. , К. Б. и Л. Б. да заплатят държавна такса от по 4 000 лева, всеки, изчислена като 4 % върху отхвърлените граждански искове от по 100 000 лева.   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: