Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е                                                             № 286   гр.София, 29.06.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ,  ГК, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                    Председател: Капка юстиниянова Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА   при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 4676 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. В. от гр. В., подадена от адв. Р. Шатов срещу въззивно решение № 910 от 28.07.2008 год. по гр.д. № 2188/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския районен съд от 23.05.2007 г. по гр.д. № 8139/2006 г. в частта, досежно квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот: дворно място с площ от 600 кв.м., находащо се в землището на кв. „Виница”, гр Варна, м. „Манастирски рид”, представляващо НПИ № 2* по неодобрен ПНИ и стар пл. № 1* по КП „Бялата чешма, Манастирски рид и Дъбравата”, при граници на имота: имоти №№ 2* и от две страни път, ведно с находящата се в него еднофамилна вилна сграда и в тази част е постановено ново, с което делбата е допусната при части: 4/5 ид.ч. за Ц. Л. П. и 1/5 ид.ч. за М. И. В.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводстените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови ново от касационната инстанция, с което делбата се допусне при равни части. Ответницата Ц. Л. П. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че правилно са определени частите на съделителите в делбения имот, предвид доказаната частична трансформация на нейни лични средства. С определение № 562 от 3.06.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване по материалноправните въпроси за действителната придобивна цена на закупено през време на брака жилище със средствата от продажбата на което е придобит делбеният имот, и за правата на съпрузите купувачи в първоначално придобития имот. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в имота, предмет на иска за делба и е допуснал делбата му между Ц. Л. П. с дял 4/5 ид. части и М. И. В., с дял 1/5 ид. част, като е признал и личен дял на първата, в придобитото по време на брака недвижимо имущество. Съдът е приел, че бившата съпруга е оборила презумпцията за общност на придобития по време на брака с договор за покупко-продажба по нот.акт № 180/1996г. апартамент, със средствата от продажбата на който е закупен делбения имот. Изложил е съображения, че бракът между страните е прекратен с решение по гр.д. № 79/2004 г. на Варненския районен съд, апартамента е закупен през 1996г., като от посочената в предварителния договор цена от 2 000 000 неденоминирани лева 1 200 000 неденоминирани лв. са дарени на съпругата от нейната майка и вложени в покупката на апартамента, при което същата съставлява основание да й се признае частична трансформация на придобитото по време на брака имущество по смисъла на чл.21, ал.2 СК/отм./. В мотивите на решението съдът е приел, че фактът, че със средствата от продажбата на този апартамент е закупен делбеният имот дава основание да се приеме, че личния дял на съпругата в продаденото имущество е трансформирано в делбеното, и на тази база е определил права на бившите съпрузи в съсобствеността. За да уважи възражението на ответницата по жалба с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./ съдът е приел, че дарение на парични средства на единия съпруг е достатъчно основание да се приеме, че е оборена презумпцията на общност на придобитото, уредена в разпоредбата на чл.19 СК/отм./. Според изразеното и в задължителната практика по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд становище се приема, че дарение на сума от родители или родител само на единия съпруг, за да закупи жилище, не е достатъчно като факт, за да се приеме за оборена презумцията за съвместен принос на двамата в придобиването на имота. Когато страните са манифестирали по отношение на останалите, включително и по отношение на най-близките си роднини /родителите/, отношения като съпрузи, което обстоятелство кореспондира и с факта за съвместното титулярство в договора за покупко-продажба, то не може да се изключи съвместния принос в придобиването. При така даденият отговор съдът счита, че въпроса за действителната цена на първоначално придобитото жилище е ирелевантен за конкретния случай. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, че въззивното решение е постановено при неточно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК. Установено е от доказателствата по делото, че закупения през 1996 г. апартамент е придобит по време на брака между страните. Въззивният съд при преценка на доказателства по делото е достигнал до неправилния извод, че в конкретния случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в разпоредбата на чл.19, ал.3 СК /отм./ е оборена от бившата съпруга. Безспорно е, че процесния апартамент е придобит по силата на договор за покупко-продажба по нот. акт № 180/1996 г.и като купувачи по него са участвали двамата бивши съпрузи. Договорът за покупко-продажба е сключен в резултат на общо изразената от двамата купувачи воля за закупуването на апартамента, при което всеки един от купувачите е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от него. Правата на всеки един от купувачите произтичат от тяхното лично участие като страни по договора и изразената от тях воля за сключване на договора, независимо от произхода на вложените при покупката средства. В случая с оглед на обстоятелството, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи не може да се приеме за установено, че придобитите по време на брака между страните 1200000/2000000 идеални части от апартамента, са индивидуална собственост на жената. Същата дори и да е подпомогната със средства от своя майка при закупуването на жилището, то това е станало за нужди на семейството, а не лично на нея. Като е приел, че с оглед произхода на средствата с които е закупен апартамента, възражението на бившата съпруга за трансформация на лични средства в придобиването му по чл.21 СК /отм./ е основателно и е уважил същото по чл.21, ал.2 СК /отм./ съдът в нарушение на закона, е определил по-голям дял на жената. С оглед на факта, че жилището е придобито в режим на семейна имуществена общност, като купувачи по договора са двамата съпрузи дяловете им са равни. Закупеният по време на брака със средства от продажбата на това жилище недвижим имот, предмет на делбата също е придобит в режим на семейна имуществена общност, и предвид разпоредбата на чл.27 СК/отм./ при прекратяване на същата дяловете на съпрузите следва да са равни. Възражението на ответницата по жалбата за пълна трансформация на лични средства при закупуване на апартамента през 1996 г., вложени впоследствие при заплащане цената на процесния имот следва да бъде отхвърлено, тъй като не е оборена презумпцията на чл.19, ал. 3 СК/отм./ за съвместния принос, който е бил налице именно при придобиване на вещта, със средства от продажбата на която е закупено делбеното имущество. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено решението в частта му, с която са определени дялове за Ц. П. на 4/5 идеални части и за М. В. дял от 1/5 идеална част. Изводът за придобиване на процесния недвижим в имуществена общност между бившите вече съпрузи обуславя необходимостта делбата на същия да бъде извършена при равни за двамата дялове. Водим от горното, състав на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд   Р Е Ш И :     Отменя въззивно решение № 910 от 28.07.2008 год. по гр.д. № 2188/2007 год. на Варненския окръжен съд, от 24.06.2008г. по гр.д. № 2748/2008г., с което са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот на 1/5 ид.ч. за М. И. В. и 4/5 ид.ч. за Ц. Л. П., като вместо него Постановява: Определя частите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот: място с площ от 600 кв.м., находящо се в гр. В., кв. „Виница”, м. „Манастирски рид”, представляващо неурегулиран поземлен имот № 2* при граници: имоти №№ 2* и от две страни път, ведно с находящата се в него еднофамилна вилна сграда, както следва: 1/2 ид.част за Ц. Л. П. и 1/2 ид.част за М. И. В.. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: