Р Е Ш Е Н И Е
№ 60113
София, 12.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …шестнадесети юни …… две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ПЕТЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 385 .. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия В. Д. Ф. и на частния обвинител и граждански ищец П. Г. Д. срещу решение № 260013/12.02.2021 г. по внохд № 340/ 19 г. на Варненския апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия са развити оплаквания по трите касационни основания и при условията на алтернативност се иска оправдаването му, връщане на делото за ново разглеждане или прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието.
В жалбата на частния обвинител Д. се релевира явна несправедливост на наказанието и се отправя искане ВКС да го увеличи на „доживотен затвор без право на замяна“.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
С присъда № 14/ 10.07.2019 г. по нохд № 328/16 г. Разградският окръжен съд признал подсъдимия В. Ф. за виновен в това, че на 25/26.12.2014 г. отнел от владението на Н. Р. Д. пари в размер от 200 лв. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Д., поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2, пр.1, вр. чл. 198 ал.1 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода. Признал го за невиновен по обвинението да е присвоил мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 60 лв. от владението на Д.. Осъдил го да заплати на П. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 хиляди лева, както и направените от нея разноски в размер на 3000 лв.
С атакуваното по настоящото производство решение Варненският апелативен съд изменил присъдата, като приложил закон за същото престъпление, приемайки, че предмет на грабежа е и телефон „Нокиа“ и наложил на подсъдимия наказание „доживотен затвор“.
В жалбата на подсъдимия се сочат нарушения на досъдебното производство- незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, издаване на Европейска заповед за арест без необходимост за това, оказване на натиск върху обвиняемия и свидетелите от лица без правомощия за разследване. На следващо място се твърди, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като първоинстанционният съд е бил предубеден, но не е уважил исканията за отвод, че е ползвал досъдебните показания на свидетелите, които били прочетени без посочване на законовото основание, че е изградил фактическите си изводи върху негодни доказателствени средства /протоколи за оглед на местопроизшествието, за оглед на веществени доказателства, за доброволно предаване/. Жалбоподателят прави собствен анализ на доказателствената съвкупност, атакува заключението на експертите- психиатри и психолози, което намира за тенденциозно, обидно и несъответстващо на морала му като баща и гражданин, изразява несъгласие със съдебните мотиви, касаещи личността на пострадалия, възразява срещу кредитирането на показанията на св. С. А., които квалифицира като недостоверни, дадени от аморална и деградирала личност. Извън посочените доводи, отнасящи се изцяло до ДП и първоинстанционния съдебен акт, жалбоподателят сочи, че въззивният съд е нарушил принципа за неизменност на състава, неоснователно е отказал назначаването на техническа и медицинска експертизи, незаконосъобразно и без причина е разпитал св. А., провел е съдебно заседание без участието на подсъдимия.
Върховният касационен съд намира оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Доводите на жалбоподателя имат отношение към законосъобразността на първоинстанционната присъда, която не е предмет на касационната проверка. На такава подлежат въззивните съдебни актове, като проверката се осъществява в рамките на касационните основания, наведени от обжалвалата страна и по изложените от нея доводи в тяхна подкрепа. В настоящия случай, огромната част от възраженията на подсъдимия имат отношение към обосноваността на присъдата, на които въззивният съд е дал подробен и убедителен отговор. Съдебната аргументация по отношение законосъобразността на издадената ЕЗА, на част от веществените доказателствени средства, добити при използване на СРС/останалите са изключени от доказателствената съвкупност/, на липсата на основания за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав, на твърденията за оказан натиск върху свидетелите по време на ДП, за пропуски на съда при приобщаване на свидетелски показания на осн. чл. 281 от НПК е изключително подробна, изцяло се споделя от касационния състав и не е необходимо да се повтаря. Още повече, че обосноваността на съдебния акт не е сред основанията за касационна проверка, посочени от законодателя. Касационната инстанция не е оправомощена да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено дали то е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. В тази връзка касационният състав държи да посочи, че доводите за процесуална незаконосъобразност на протоколите за извършени следствени действия са напълно несъстоятелни. Всички протоколи за оглед са оформени по предвидения в НПК ред, подписани са от поемните лица и органа на досъдебното производство, поради което са годни доказателствени средства за действията по разследването и правилно са ценени от първата инстанция при изграждане на фактическите изводи.
Варненският апелативен съд е направил необходимото за разкриване на обективната истина, като е подложил събраните по делото доказателства на внимателна и пълна проверка. Анализирал е показанията на св. А., дадени в различните фази на процеса, съпоставил ги е с показанията на свидетелите Ш., С., Д., А., Х., Х., Ю., И., Р., с назначените по делото съдебно-медицински експертизи относно причината за смъртта на пострадалия и със съдържанието на писмените доказателствени средства и е стигнал до заключението, че тази свидетелка вярно отразява събитията в инкриминираната нощ, поради което ги е кредитирал изцяло. Изводите относно авторството на деянието в лицето на касатора почиват на вярна интерпретация на събраните доказателства, като не се констатира подценяване или надценяване на едни от тях за сметка на други, логически несъответствия или грешки при техния анализ. Твърденията на защитата за липса на отговор на възраженията до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви е изцяло голословно и лишено от фактическо основание. Проверяваният съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК.
Несъстоятелно е възражението, че въззивният съд е нарушил принципа за неизменност на съдебния състав. Производството пред Варненския апелативен съд е отлагано неколкократно, като обстоятелството, че всеки път съдът е заседавал в различен състав не сочи на твърдяното нарушение. Единственото съдебно заседание, на което е даден ход на делото и са събирани доказателства при въззивното съдебно следствие е проведено на 18.12.2020 г., като съдът е заседавал в състав от съдиите Я., К., К.. Същият съдебен състав е постановил и атакуваното решение, поради което не е налице нарушение на нормата на чл. 258 от НПК. Не е допуснато и твърдяното нарушение на правата на подсъдимия, тъй като на 13.07.2020 г. той е участвал в съдебното заседание чрез видеоконферентна връзка. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото, затова има правомощия да събира нови доказателства и да приема нови фактически положения. Тя не може да бъде упрекната, че е по собствен почин е преразпитала св. А., както и че е отказала да назначи повторни експертизи по искане на жалбоподателя. Съдът е суверенен в преценката си за необходимостта от събиране на нови доказателства и отказът й да стори това може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение само, ако останат неизяснени важни обстоятелства от предмета на доказване, какъвто не е настоящия случай. Затова ВКС намира, че решението не страда от процесуална незаконосъобразност и липсва основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването за допуснато нарушение на закона не е подкрепено от съществени доводи. Маркирано е несъгласие на жалбоподателя с решението на съда да го признае за виновен в отнемането и на мобилния телефон на пострадалия. Сочи също, че първоинстанционният съд не бил обсъдил възможността за преквалификация на деянието, тъй като не е искал постигането на фаталния резултат.
Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон. Предвид на установените по делото факти, изведени от показанията на свидетелите П. Д. и С. А. и от справката на „М.“ ЕАД, апелативният съд е обосновал извод, че предмет на грабежа е и мобилния телефон на пострадалия Д., поради което е ангажирал наказателната му отговорност, прилагайки закон за същото наказуемо престъпление. Изложените правни аргументи са достатъчно подробни и разкриват без съмнение волята на решаващата инстанция за осъждане на жалбоподателя и по отношение на тази инкриминирана вещ. Въззивният съд не е пренебрегнал изложеното пред него искане за „алтернативно произнасяне за липса на пряк умисъл“, което е отхвърлил като неоснователно. Поначало, изводите на съда за формата на вината следва да се основават на обективните данни по делото, а не на изявленията на виновното лице. Варненският апелативен съд правилно е приел, че механизмът на осъществяване на деянието, в частност начинът на умъртвяване на пострадалия, разкриват без съмнение субективното отношение на Ф. към извършеното. Той е искал настъпването на смъртта на Д. и е действал при условията на инцидентен пряк умисъл. Липсва основание за преквалификация на извършено в по-леко наказуемо престъпление.
Върховният касационен съд намира, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. За да определи доживотния затвор като най-подходящото наказание измежду предвидените в нормата на чл. 199 ал. 2 т.2 от НК Варненският апелативен съд е приел, че престъплението е изключително тежко. Касационният състав не може да се съгласи с подобен извод. Съдебната практика и правна теория приемат, че престъплението е изключително тежко, когато разкрива особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. При тази преценка се вземат предвид личността на подсъдимия и пострадалия, обстоятелствата, характеризиращи деянието, начинът на извършването му и последиците от него.
Няма спор, че в случая последиците от деянието са тежки, тъй като е лишен от живот един жизнен и трудолюбив човек, обичан от близките си и уважаван от съседите си. Мотивът на жалбоподателя и начинът на извършване на престъплението разкриват неглижиране на нормалните порядки в обществото, несъобразяване с редица морални и законови норми като неприкосновеността на жилището, правото на собственост на членовете му, правото на живот. Мъчителен е и начинът на причиняване на смъртта, тъй като механичната асфикция не прекъсва мигновено жизнените функции. Съобразно заключението на експертите и приетото от съда, смъртта на Д. е настъпила в рамките на 3-5 минути. Тези обстоятелства обаче не сочат на изключително висока степен на обществена опасност на деянието, надхвърляща значително обичайните случаи на този вид престъпления, които поначало са тежки и предизвикват силна негативна реакция в обществото и в пострадалите.
Не са налице и обстоятелства, сочещи на висока степен на личната обществената опасност на жалбоподателя. Към момента на деянието той е все още сравнително млад, има няколко малолетни деца, за които полага грижи, работлив, макар и без постоянна трудова ангажираност осигурявал средства за семейството си, с положителни характеристични данни, неосъждан, неконфликтен. Въззивната инстанция се е позовала на заключението на СПЕ, установила характерови особености на Ф. / незряла, примитивна, несигурна и импулсивна личност, реагираща бурно в стресови ситуации, неспособна да контролира емоциите си/, които обаче по мнение на касационния състав не го характеризират като опасна за обществото личност, „която следва да бъде отстранена чрез принудителна изолация до края на живота му“, както е посочено в решението. Не са налице обективни данни, сочещи, че Ф. представлява изключително сериозна заплаха за обществото, че преосмисляне на поведението и поправянето му могат да се реализират само при изтърпяване на наказание „доживотен затвор“. Върховният касационен съд счита, че за извършеното престъпление подсъдимият следва да изтърпи наказание от двадесет години лишаване от свобода. Този вид и размер на наказателната санкция съответства на тежестта на извършеното деяние, на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК.
Жалбата на частния обвинител Д. е неоснователна. Както вече бе посочено, ВКС не счита извършеното престъпление за изключително тежко. Не е налице и втората предпоставка за налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“. Това наказание се прилага само в изключителни случаи и при безспорно установена невъзможност за поправяне и превъзпитание на извършителя на престъплението. Предвид на данните за личността на подс. Ф., чистото му съдебно минало и липсата на престъпни нагласи е безспорно, че целите на специалната превенция на наказанието могат да бъдат реализирани с изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 260013/12.02.2021 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 340/2019 г., като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия В. Д. Ф. от „доживотен затвор“ на лишаване от свобода за срок от 20 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Оставя в сила решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: