Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
София,15.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 160 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма]-С. за отмяна на влязлото в сила решение №425/13.07.2009г. по гр.д.№6247/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,с което е отменено решението на П. окръжен съд по гр.д.№1045/2006г. в частта,с която е отхвърлен предявеният от Ц. срещу дружеството иск с правно основание чл.108 ЗС и вместо това [фирма] е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на Ц. на дворно място, състоящо се от 15200кв.м.,представляващо част от имот пл.№1967 по плана на[населено място] от 1957г.,попадащ в кв.112,112А и кв.117А по плана на[населено място] от 1985г.,като същото е обозначено със зелена линия на скицата към заключението на вещото лице по делото,както и на сгради, бивша собственост на Л. фабрика-гр.С.,описани в решението.
Поддържа се,че след приключване на производството по делото молителят се е снабдил с ново доказателство-Акт за държавна собственост №108/22.04.1963г. на П. окръжен народен съвет,който е от значение за спора,тъй като сочи,че сградите в имота са били строени през 1938г. и следователно одържавени по реда на ЗНЧИМП и следва да бъдат възстановени по реда на З..
В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Ц. К. С. изразява становище,че молбата е неоснователна, тъй като представеният с молбата акт за държавна собственост удостоверява единствено факта на наличие на право на собственост на държавата към момента на неговото съставяне,но не и наличието на факти,които биха могли да преклудират правата на ЦСК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №25/16.02.2010г. същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
В решение №425/13.07.2009г.,поправено с решение №11/28.01.2010г. по гр.д.№6244/2007г. по описа на ВКС,ІІІ ГО е прието,че предявеният от Ц. ревандикационен иск е основателен,тъй като с ПМС №15/08.03.1949г. е извършена замяна на Л. ф.-с.С.,както и на други конопеночукачни и лененочукачни фабрики,държавна собственост,с К. Ф. “Б. к.” в П. и друго кооперативно имущество,като тази замяна,постановена от компетентен орган /Министерски съвет/ съобразно изискванията на закона е породила правно действие и по този начин Ц. и придобило собствеността. Прието е, че с ПМС от 18.07.1956г. относно прехвърляне дейността по изкупуването и преработването на конопа и влакнодайния лен от Ц. на У. “Т. в.” към М. д., имуществото на ленено-чукачното предприятие в[населено място] е било одържавено,като от протокол-опис №1 се установява,че предмет на одържавяване е било дворно място от 26 дка,както и посочените сгради и инвентар. Прието е,че съгласно §1,ал.1 ДР на Закона за кооперациите правата на съществуващите и възстановени кооперации върху одържавеното след 10.09.1944г. имущество се възстановяват по силата на закона като не се поставя изискване имуществото да е във вида и размера,в който е било иззето и одържавено /ТР №2/02.06.1995г. на ОСГК на ВС/. Прието е,че по този ред правото на собственост на Ц. е възстановено и същият е собственик на процесния имот.
В исковата молба,въз основа на която е образувано производството по делото, Ц. е твърдяло,че правото на собственост върху процесния имот е принадлежало на [фирма] при С. на популярните банки, което през 1947г. чрез сливане с други дружества образува Ц.. Доколкото обаче по делото не са били представени доказателства в подкрепа на това твърдение и при липса на доказателства кога са построени сградите,съдът се е ограничил единствено до преценка на правните последици на ПМС №15/08.03.1949г. и ПМС от 18.07.1956г. Представеният с молбата за отмяна Акт за държавна собственост №108/22.04.1963г. обаче съдържа данни,че сградите в имота са построени през 1938г., което обстоятелство е от съществено значение за реда на тяхното отчуждаване /същите са били построени и са съществували като производствени сгради на Ф. ”Л.” преди 1947г.,което с оглед ЗНЧИМП и ПМС №218 от 02.03.1951г. и обстоятелството,че по твърдения на предявилото иска лице, [фирма] е предприятие при С. на популярните банки, сочи на необходимостта да се установи реда,по който държавата е придобила правото на собственост върху предприятието преди 08.03.1949г./.
Не може да бъде споделена тезата на ответника по молбата,че актът за държавна собственост удостоверява единствено наличието на право на собственост на държавата върху имота към датата на съставяне на акта. Актът удостоверява също така площта на имота,неговия вид,застрояване, както и годината на построяване на сградите,т.е. всички отразени в него обстоятелства и се ползува с доказателствена сила досежно истинността на отразените в него констатации до доказване на противното.
В случая съдържащите се в А. №108/1963г. данни сочат на обстоятелства, които не са били известни при разглеждането и решаването на делото,а имат съществено значение за правния спор,поради което решение №425/13.07.2009г. по гр.д.№6244/2007г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №388/22.06.2007г. по гр.д.№1045/2006г. в частта по предявения от Ц. срещу [фирма] ревандикационен иск следва да бъдат отменени и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства по чл.205 ГПК/отм./ с указания за приемане на А. №108/1963г., за събиране и на други доказателства /ако такива бъдат поискани/ за изясняване принадлежността на правото на собственост върху имота към 1947г. и начина на неговото одържавяване,както и за преценка за наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост в патримониума на Ц. на процесния имот с оглед установените при новото разглеждане факти и обстоятелства.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решение №425/13.07.2009г.,поправено с решение №11/28.01.2010г. по гр.д.№6244/2007г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №388/22.06.2007г. по гр.д.№1045/2006г. по описа на П. окръжен съд,в частта,с която е отхвърлен предявеният от Ц. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд.
Председател:
Членове:
|