Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 01.09.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 18.04.2017 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1068/2016 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по ч.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 21 от 21.01.2016 г., постановено по т.д.№ 669/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 366 от 17. 06. 2015 г., по т.д.№ 349/2014 г. за уважаване на предявените от Т. П. П. от [населено място] обективно съединени искове по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на проведеното на 25. 04. 2014 г. Общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество, настоящ касатор, за изключване на ищеца като съдружник /т. 8 от дневния ред/; за промяна на дружествения договор, в частта отнасяща се до намаляване размера на капитала със стойността на дяловете, притежавани от последния/ т.9 от дневния ред/ и за намаляване на дружествения капитал, като от общия размер на намалението със стойността на дяловете на съответните заличени съдружници, се изключи стойността на дяловете, притежавани от съдружника Т. П. П./ т.11 от дневния ред/. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок- касационно основание по чл.281, т.2 ГПК е обоснован с липса на активна легитимация за ищеца. Аргументите са, че към датата на предявяване на исковата претенция за отмяна решенията на ОС на съдружниците в дружеството – ответник, е налице предходно, неотменено с влязъл в сила съдебен акт друго решение на ОС на съдружниците от 22.11.2013 г. за изключването на ищеца, което дори и да не е било вписано в Търговския регистър към 25.04.2014 г. е произвело целените с него правни последици за страните. Евентуално поддържаното оплакване е за неправилност на въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, поради погрешно тълкуване на чл.140, ал.4 ТЗ. Касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение на състав на ВКС, ТК № 935 от 29.12.2016 г. по същото дело , за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право, а именно: 1.”От кой момент лицето губи качеството „съдружник”, относимо спрямо членството му в дружество и правата , които притежава като съдружник – от момента на положителното гласуване на предложението за изключване или от момента на вписване на решението за изключването му в Търговския регистър ?” и 2.” След положително гласуване на предложението за изключване на съдружник, без да е предприета процедура по обявяван в Търговския регистър, оправомощен ли е той да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ?”, със задължителната практика на касационната инстанция,формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав съдебни актове на ВКС. Ответникът по касационната жалба е възразил по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с въведените касационни основания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявените от Т. П. П. от [населено място] обективно съединени конститутивни искове по чл.74, ал.1 ТЗ, Пловдивски апелативен съд е споделил изцяло, като основан на закона извода на първостепенния съд, че оспорените решения на проведеното на 25. 04.2014 г. Общо събрание на съдружниците в ответното търговско дружество [фирма], гр. П. - за изключване на ищеца, като съдружник и за уреждане на имуществените последици от изключването му, вкл. изменение на дружествения договор, подлежат на отмяна, като противоречащи на императивна законова разпоредба - чл. 126, ал.3 ТЗ. Позовавайки се на въведеното с чл.140, ал.4 ТЗ изискване и на събраните по делото доказателства, според които от датата на регистрация на дружеството - ответник - 11.12.2008 г. до момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция ищецът Т. П. П. е вписан като съдружник, притежаващ 30 дяла от капитала на същото решаващият състав на въззивния съд е счел за неоснователно въведеното с въззивната жалба възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на активна легитимация на последния към датата на процесното ОС. Съображенията са, че с влязъл на 16.09.2014 г. в сила съдебен акт на Пловдивския окръжен съд, по т.д.№ 930/2013 год. предходното решение на Общото събрание на съдружниците [фирма], гр.П., проведено на 22.11.2013 г. за изключване на ищеца, като съдружник, е отменено и следователно към датата на процесното ОС на съдружниците- 25.04.2014 г., на което е взето повторно решение за неговото изключване, производството по чл.74, ал.1 ТЗ е било висящо. Висящността на производството за отмяна решението на ОС на съдружниците и безспорното отсъствие на предприети от ответника мерки за заличаване в Търговския регистър вписването на П. като съдружник, според П. са обстоятелства, обуславящи правен извод, че към релевантния за спора момент - 25.04.2014 г. между него и ЮЛ - търговец е съществувало валидно членствено правоотношение. Следователно при очертаната от закона персонална легитимация правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ се явява надлежно упражнено от същия. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явяват и предприетите от ОС на съдружниците, проведено на 25.04.2014 г., действия по новото изключване на ищеца чрез приемане на ново решение на този върховен орган на ответното О.. І. По правните въпроси, обусловили достъпа до касационен контрол: С формираната по реда на чл.290 ГПК на ВКС, израз на която са служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 690 от 03. 12.2008 г., по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о.; № 135 от 09.11.2009 г., по т. д. № 184/ 2009 г. на І т.о., № 39 от 15.04.2011г., по т.д.№ 526/2001г. на І т.о.; № 90 от11.09.2009 ., по т.д.№ 439/2008 г. на ІІ т.о., № 100 от 04.06.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, е даден отговор на поставените от касатора правни въпроси и той е в смисъл, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество, правно и структурно обособено в О., решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е. от вземане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Последователно в практиката си, обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения, служебно известни на настоящия съдебен състав: № 128 от 19.01.2009 г., по т.д.№ 269/2009 г. на І т.о.; № 46 от 22.04.2010 г., по т.д.№ 500/2009 г.; № 160 от 26.01.2010 г., по т.д.№ 379/ 2009г. на І т.о., процесуалното потестативно право на иск по чл.74, ал.1 ТЗ принадлежи на съдружниците или акционерите в търговско дружество, на които законодателят е предоставил процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт -, устав или дружествен договор. Следователно при изрично очертаната от закона персонална легитимация, активно легитимирани да предявят конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството ”съдружник”, респ. „акционер” в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва с този иск и то към момента на провеждане на заседанието на този колективен върховен орган на ЮЛ- търговец, взел атакуваното решение. Поради това, в производството по чл.74, ал.1 ТЗ, на служебно проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи наличието на активна легитимация за ищеца в дружеството, чието решение на ОС се оспорва. В същия см. са и задължителните постановки в т.ІV на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които активно легитимиран по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е съдружникът или акционерът, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. ІІ. По основателността на касационната жалба. С оглед възприетото разрешение изводът на въззивния съд, че при висящо производство за отмяна на предходното решение на ОС на ответника за изключване на Т. П., като съдружник, взето на 22. 11. 2013 г. и непредприети каквито и да било действия за вписване на новонастъпилото за търговеца обстоятелство в търговския регистър, същото не е породило правно действие, поради което ищецът не е загубил това си качество към 25.04.2014 г. – датата на провеждане на следващото ОС, чиито решения атакува и е налице активна процесуална легитимация на същия да упражни правото си на иск по чл.74, ал.1 ТЗ е незаконосъобразен и изграден в отклонение от цитираната по- горе задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС. Не намира опора в закона и в последователната практика на ВКС и разбирането на въззивната инстанция за правните последици на невлязлото в сила отменителното конститутивно решение по чл.74, ал.1 ТЗ, нито за неговото обратното действие, след влизането му в сила, поради което не се споделя от състава на касационната инстанция. Безспорно установено е по делото, че с предходно решение на общото събраните на ответното търговско дружество, проведено на 22. 11. 2013 г., ищецът по настоящето дело Т. П. П. е изключен като съдружник, като това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, съобразено изискването на чл.140, ал.4, във вр. с ал.1 ТЗ, /ДВ бр. 58/ 2003г./. Не съществува спор между страните по делото и относно твърдяното от ответника обстоятелство, установено и от приложените писмени доказателства, че към датата на провеждане заседанието на процесното ОС – 25.04.2014 г., чиито решения са атакувани от Т. П. с иска по чл.74, ал.1 ТЗ, предмет на обжалваното понастоящем въззивно решение, производството по т. д. № 930/2013 г.на Пловдивския окръжен съд за отмяна на решенията, взети от ОС на ТД [фирма], гр. П., проведено на 22. 11. 2013 г., е било висящо. Решението по същото, постановено на 10.07. 2014 г., е влязло в сила едва на 16.09.2014 г., т.е. след 25.04.2014 г. Следователно съпоставени двете дати – на провеждане на процесното ОС на съдружниците и датата на влизане в сила на решението на ПОС за отмяна на предходното решение на ОС ответника за изключване на съдружника Т. П. от 22.11.2013 г., дават основание да се приеме, че към момента на последващото проведено ОС на дружеството, взело решенията, предмет на исканата по реда на чл.74, ал.1 ТЗ отмяна по настоящето дело, ищецът не е притежавал тома качество. Решението за изключването му от предходното ОС на съдружниците от 22.11.2013 г. е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците, вкл. и изключения и на самото дружество, чрез неговите органи и за тези вътрешни отношения неизвършеното, съобразно изискването на чл.140, ал.4 ТЗ, вписване е правно ирелевантно. До надлежната му отмяна с влязъл в сила съдебен акт, т.е. до 16.09.2014 г., предходното решение на ОС от 22.11.2013г. за изключване на Т. П., като съдружник, е породило целените и произтичащи от него правни последици както за последния, така и за ответното търговско дружество. Поради това и същият не разполага с правото на иск за отмяна по чл.74, ал.1 ТЗ по отношение на последващото решение на ОС, взето на 25.04.2014 г., за неговото повторно изключване, независимо от порока, който същото евентуално притежава. Липсата на активна процесуална легитимация за ищеца по иска, основан на чл.74, ал.1 ТЗ – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото, изключва неговата допустимост, поради което и производството по делото е следвало да бъде прекратено - обстоятелство, останало несъобразено от Пловдивския апелативен съд, в нарушение на процесуалния закон. По изложените съображения обжалваното въззивно решение, с което спорът е разгледан по същество от въззивната инстанция, следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск, а производството по делото, на осн. чл.293, ал.4 ГПК, във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК – прекратено. При този изход на делото в касационната инстанция на касатора, на осн. чл.78, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски за всички инстанции, възлизащи общо на сумата 2 580 лв./ две хиляди петстотин и осемдесет лева/, формирана от сумите: 80 лв. държавна такса за въззивното и касационно производства; 2 500 лв. неоспорено по чл.78, ал.5 ГПК и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложените по делото три бр. договори за правна защита и съдействие с №№ 31/2014 г., 102/ 07.02.2016 г. и 99 от 08. 01. 2016 г. Поради отсъствие на ангажирани доказателства за извършен банков превод за сумата 800 лв., част от заявения адвокатски хонорар за касационното производство, отразен като начин на плащане в приложения в ксероксно копие договор за правна защита и съдействие за производството пред ВКС, настоящият съдебен състав не присъжда същата. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 21 от 21.01.2016 г., по т.д.№ 669/2015 г. и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд № 366 от 17. 06.2015 г., по т.д.№ 349/2014 г.. ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради недопустимост на предявените от Т. П. П. от [населено място] срещу ТД [фирма], гр. П. обективно съединени искове за отмяна решенията, взети от Общо събрание на съдружниците, проведено на 25. 04.2014 г.. ОСЪЖДА Т. П. П. да заплати на [фирма], гр. П. сумата 2580 лв.,/ две хиляди петстотин и осемдесет лева/, деловодни разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: