Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 12.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 473 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Г. Ж. против въззивна присъда № 317/02.12.2015 г. на Софийски градски съд, НО, V-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 4328/2015 г. С тази присъда СГС е отменил изцяло присъда на СРС, НО, 23-ти състав по НОХД № 582/2014 г., с която подсъдимият Ж. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия подсъдим за виновен в това, че за периода от 05.10.2011 г. до 30.12.2011 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление с извършването на 17 деяния (подробно посочени), като длъжностно лице – помощник нотариус при нотариус Е. П. с район на действие СРС, в кръга на службата си съставил официални документи – нотариално удостоверяване на подписи, с които удостоверил неверни обстоятелства – че подписите на осигурено лице в заявления (за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно осигуряване) са положени от съответните лица или същите са потвърдили полагането на подписите си при личното им явяване пред него, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК е лишил подсъдимия от правото да упражнява професията на помощник нотариус за срок от 2 години. Присъдил е в негова тежест да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Възраженията, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и изразили се в липса на пълно и обективно обсъждане и оценка на противоречиви доказателствени източници, касаещи изясняване на инкриминираното му поведение и значението му за съставомерността на деянието по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, са основателни. За да отмени първоинстанционната оправдателна присъда, СГС е отправил сериозни упреци към СРС - за липсата на извършен съвкупен и убедителен анализ на доказателствените източници в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК и формиране на категорични изводи по фактите и правото, всички те свързани с изясняване на съществения въпрос, останал спорен, а именно дали при нотариалното удостоверяване на подписите в приложените заявления подсъдимият е изпълнил задълженията си по ГПК да се убеди в самоличността на заявителите, полагащи подпис пред него или потвърждаващи вече положения такъв. Тези свои констатации СГС е направил след като е преписал приетите от първостепенния съд факти и част от правните му съображения, от които съвсем ясно се разбира, че цитираният спорен въпрос явно е бил разрешен, доколкото е отчетено, че обясненията на подсъдимия за лично явяване на заявителите са били подкрепени от експертно графическо изследване (на л. 118-122 от ДП) , потвърдило полагане на подписите от същите лица (с изключение на св. Н. Н.). Извън вниманието на СГС е останало съдържанието на първоинстанционните мотиви, в което СРС е обсъждал част от показанията на свидетелите – заявители (някои от които са твърдяли, че нито са подавали, нито подписвали заявления за промяна на фонда за осигуряване) и противоречието им с информацията, че всъщност подписите са положени от тях. Независимо от недотам коректните констатации за неразрешаване на въведения от обвинението и считан за спорен въпрос (като е отделно какво е значението му за съставомерността на деянието по чл. 311 от НК Вж. конкретно в тази връзка Решение № 433/04.12.2008 г. на ВКС по н.д. № 410/2008 г., ІІ, н. о.), след като СГС е приел, че анализът на доказателствените източници не е достатъчно пълен и убедителен, то е следвало да поправи този недостатък, като в пределите на своите правомощия и особено тези при постановяване на нова присъда по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, да се съобрази с правилото по чл. 339, ал. 3 от НПК и да приложи в пълнота изискванията по чл. 305 от НПК. В мотивите на въззивния съд липсва установена нова фактология, която да обуславя приетия обратен резултат за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, макар в крайна сметка да се разбира, че несъгласието му касае фактическо положение – дали свидетелите–заявители са се явили лично пред него при полагане или потвърждаване на подписите си, като е прието, че те не са сторили това. По този въпрос обаче доказателствената основа е била противоречива и въззивният съд е следвало да се съобрази с изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, което не е сторил. Отсъстват съдържателни мотиви, които да предлагат съвкупна оценка на доказателствения материал и разрешаване на очевидните противоречия в него. От една страна подсъдимият е твърдял, че заявителите, чиито подписи е заверил нотариално са се явявали лично пред него, довеждани от различни служители и това е ставало на различни места, извън кантората на нотариуса, като впоследствие той е поставял съответните печати в кантората съобразно изискванията, а и е било експертно потвърдено, че с изключение на св. Н. всички подписи са били положени от вписаните заявители, а от друга страна е имало данни в показанията на посочените от СГС свидетели, че те не са посещавали нотариална кантора и не са полагали или потвърждавали подписите си пред нотариус, в какъвто смисъл са изтъквани и показанията на св. М. Ц.. Тези противоречия въззивният съд не е разрешил чрез надлежна преценка за достоверност на свидетелските показания (при това във всичките им части, а не само изолирано относно твърденията им, че не са посещавали нотариална кантора и не са полагали подпис пред нотариус) и съпоставка с обясненията на подсъдимия (които изобщо не са били обсъждани, вкл. относно правени заверки извън кантората, отбелязвано в регистрите), експертните изследвания (вкл., че подписите са положени от същите свидетели с цитираното изключение за св. Н.) и писмените доказателствени средства. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 317/02.12.2015 г. на Софийски градски съд, НО, V-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 4328/2015 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.