Р Е Ш Е Н И Е № 190 Гр. София, 13 януари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 920/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Пловдив против присъда № 60/16. 07. 2020 год. по в. н. о. х. д. № 910/2020 год. на Окръжен съд – Пловдив. В протеста са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, както и такива за необоснованост на въззивния съдебен акт. Изразено е несъгласие с доказателствения анализ на окръжния съд, който според прокурора е довел до неправилно приложение на закона. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за нарушение на закона като същевременно счита, че не са допуснати претендираните съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен, а въззивната инстанция е изпълнила задълженията си за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Подс. Б. Г. се солидаризира с доводите на защитника си и моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 104/19. 04. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 1944/2020 год., Районен съд – Пловдив е признал подсъдимия Б. З. Г. за виновен в това, че на 10. 10. 2015 год. в [населено място], при условията на опасен рецидив причинил на Д. П. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост на ниво средна/долна трета, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, поради което и на основание чл. 131а, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 60/16. 07. 2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 910/2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменен, като Б. Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Протестът е основателен, макар и не по всички съображения, изложени в него. Преди всичко следва да се припомни, че касационната инстанция е само съд по правото, а не и такъв по фактите. Ето защо фактическата необоснованост не е възведена от законодателя в самостоятелно касационно основание и доводите на държавното обвинение в тази насока няма да бъдат обсъждани. Касационната проверка следва да се ограничи единствено до спазване правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и именно тези съображения в протеста следва да бъдат споделени. За да постанови присъдата си, контролираната инстанция се е доверила на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите З. Г. и Т. Г. като е приела, че те са в унисон помежду си и установяват единствено действия на Б. Г. по разтърваване на баща му и чичо му без на последния да са нанасяни удари с ръце или с метална тръба. Изводите ѝ за еднопосочност и отсъствие на противоречия между тези доказателствени източници са декларативни и не удовлетворяват изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Извън вниманието на окръжния съд са останали редица несъответствия, които не позволяват безрезервното възприемане на заявеното от подсъдимия и от двамата свидетели. Така например, докато Б. Г. и Т. Г. са заявили, че при пристигането им в жилището са възприели физически сблъсък между двамата братя като пострадалият душал бащата на Б. Г., то и З. Г., и Д. Г. са били категорични, че в този момент обстановката е била спокойна и пострадалият е седял в хола. Игнорирано е било и друго противоречие между посоченото от подсъдимия и свид. Г., свързано с местонахождението на последния по време на инцидента – докато твърденията на подсъдимия от тях са, че Г. не е очевидец, тъй като останал пред блока и не съпроводил подсъдимия до апартамента, то свид. Г. е заявил, че е отишъл до жилището заедно с приятеля си и възприел от стълбищната площадка как чичото на подсъдимия души баща му, респ. как Б. Г. разтървал родствениците си без да упражнява агресия към когото и да било от тях. Съдът не е взел отношение и по разминаването между подсъдимия и свид. З. Г. относно това дали по дрехите на пострадалия е имало кръв или те само са били изцапани с кал, като това обстоятелство не е несъществено, доколкото една от линиите на защитата е свързана с причиняване на увреждането от друго лице преди пристигане на пострадалия в дома на брат му. Не е отделено нужното внимание и на съществуващото вътрешно противоречие в обясненията на подсъдимия, доколкото твърденията му, че баща му му хвърлил от прозореца ключа за апартамента, очертават сравнително спокойна обстановка, а в същото време се сочи, че при влизането в жилището Б. Г. е възприел ситуация, пряко застрашаваща телесната неприкосновеност на неговия родител. Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав подчертава изрично, че не поставя под съмнение суверенното право на въззивния съд предвид правомощията му на такъв по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища. Законосъобразното упражняване на това право обаче е подчинено на редица правила, едно от които е именно изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, (приложимо към въззивната присъда на основание чл. 339, ал. 3 от НПК) при противоречия на доказателствените материали да бъдат изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Неизпълнението на това задължение освен че има за последица несъответствие на мотивите към съдебния акт с императивните изисквания за неговото съдържание, нарушава изискванията на чл. 13 и 14 от НПК. Така очертаните нарушения на процесуалните правила са съществени и тъй като не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъде извършен надлежен анализ на доказателствената съвкупност. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 60/16. 07. 2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 910/2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив.за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.