Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 21.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.01.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1089 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. Г. М. и К. К. М., двамата от [населено място], против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 105 от12.01.2017 г., по в.гр.д.№ 4368/2016 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 2881/11.04.2016 г., по гр.д.№ 17472 / 2013 г. е отхвърлен предявения от настоящите касатори, като ищци, субективно активно съединен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ – за разликата от по 120 000 лв. за всеки един от тях до претендирана сума от по 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смърт на сина им Р. К. М., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.10.2009 г. в участъка на километър 365 от главен път Е -79, в посока С.-Б., виновно предизвикано от водач на товарен автомобил „Прага”, с рег.№ Е 09-72 ВР, чиято гражданска отговорност е застрахована от ЗД [фирма], гр.София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2010 г. и в частта за възложените в тяхна тежест деловодни разноски на ответника, съобразно отхвърлената искова претенция, възлизащи общо на сумата 4 929 лв. за двете инстанции. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на касаторите е с извода на въззивния съд, че присъденото им обезщетение от по 120 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на понесените от тях морални вреди по см. на чл.52 ЗЗД, излагайки подробни писмени съображения. Ответникът по касационната жалба възразява по основателността на поддържаните касационни основания в депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, претендирайки и заплащане на деловодни разноски за касационното производство. Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в посочената част, е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 577 от 12.10.2017 г., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При постановяване на обжалваното решение по предявения пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд, с оглед предприетото частично обжалване на първоинстанционното решение на СГС, е приел за доказани предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното пътно- транспортно произшествие водач на товарен автомобил „Прага”, с рег.№ Е 09-72 ВР, за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците, настъпили от смъртта на загиналия в същия пътен инцидент техен син – б.ж. на [населено място] - Р. К. М.. При обосноваване на конкретното дължим им се обезщетение решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че определеният от първостепенния съд размер е необосновано завишен и нарушава принципа за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, поради което е намалил присъдените суми от по 150 000 лв. на по 120 000 лв. Изложил е съображения, че макар починалият при процесния пътен инцидент на 28. 10. 2009 г. б.ж. на [населено място] - Р. М. на 23 години, да е единствено дете на В. Г. М. и на К. К. М. – умно, здраво, възпитано и жизнерадостно момче, с което същите са живели в едно домакинство до смъртта му в пълна хармония, обич и силна привързаност, а внезапната му загуба да е причинила на всеки един от тях, като родител, морални страдания и крайно негативни емоции, тежки депресивни състояния и необратим разпад както в съпружеските им отношения, така и социалния им и професионален живот, то предвид останалите релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства - социално-икономическата обстановка в страната към датата на процесното непозволено увреждане и формираната в този период съдебна практика относно размера на присъжданите обезщетение за неимуществени вреди в подобна на разглежданата хипотеза, възлизащи максимално на 120 000 лв., налага извършване на корекция в дължимите за обезвреда суми. І.По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване: Последователно в практиката си по приложението на чл.52 ЗЗД, изразена както в служебно известното на настоящия съдебен състав ППВС № 4/68 год. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 93/ 23. 06. 2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на II т.о.; № 104/25.07.2014 г., по т. д. № 2998 /2013 г. на І т.о.; № 73/27.05.2014 г., по т.д.№ 3343/2013 г. на ІІ т.о. ; № 114 /03.11.2014 г., по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о.; № 88/ 17.06. 2014 г. , по т. д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о.; № 101/3.07.2014 г., по т. д.№ 4391 / 2013 г. на ІІ т.о., № 158/17.10.2014 г., по т.д. № 3594/2013 г., г.о. на І т.о., така и в посочените с касационната жалба съдебни решения: № 4/ 03.08.2015 г., по т.д.№ 40/2014 г. на ІІ т.о.; № 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795 /2008 г. на ІІ т.о.; № 749 от 05.12.2008 г., по т.д.№ 387 /2008 г. на ІІ т.о., ВКС е поддържал разбирането, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на пострадалия, ноторно намиращи не само отражение върху психиката му, но създаващи му социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и до края на живота му, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, всякога е детерминиран от социално- икономическата конюнктура в страната, индиция за която са нормативно установените лимити на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и от общественото му възприемане на съответния етап от развитие на самото общество в конкретната държава. ІІ. По основателността на касационна жалба: С оглед отговора на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното решение на Софийски апелативен съд, в отхвърлителната му част - за разликата от по 120 000 до по 150 000 лв., се явява постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно и следва да бъде отменено. Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне дължимото обезщетение за възмездяване на понесените от всеки един от ищците морални вреди, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год., според които понятието „справедливост” по смисъла на сочената норма, не е абстрактно, а обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения и техния интензитет, които решаващият съд е длъжен не само формално да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Поради това макар и решаващият състав на Софийски апелативен съд правилно да е отразил в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обема на претърпените от В. Г. М. и от К. К. М. болки и страдания от загубата на техния 23 годишен син, не е преценил в достатъчна степен същите, съобразно посочените по- горе задължителни указания, поради което е присъдил занижено по размер и нарушаващо принципа за справедливост, обезщетение за обезвреда неимуществените вреди, причинени на всеки един от ищците. В тази вр. неотчетени са останали изключително тежките и ноторно непреодолими емоционални и психологически последици за ищците, настъпили от загубата на единственото им дете във възраст, когато е следвало да се радват на положителните резултати от усилията и грижите по неговото отглеждане, довели и до пълен разпад на съпружеските им отношения. Видно от доказателствата по делото загиналият – б.ж. на [населено място] - Р. К. М., приживе е бил здрав, умен, възпитан, жизнерадостен млад човек, обичащ животни и хора и с амбиция за понататъшна успешна реализация. Установено е също, че до смъртта му отношенията с неговите родители, ищците по делото, са били изключително хармонични, характеризиращи се със силна обич, привързаност и разбирателство, като поради съществуващата спокойна, весела и дружелюбна атмосфера в семейството, дома им е било често посещаван от много близки и приятели. Съобразявайки така установените конкретни обстоятелства по делото, вкл. безспорната невъзможност семейството да има друго дете, поради преживяна в предходен период от ищцата тежка гинекологична операция, изпадане на всеки от съпрузите в продължителна депресия, невъзможността, според показанията на св. А., последните да продължат живота си в същия дом и населено място, след тежката загуба, свеждане до минимум на социалните им контакти и пълен разпад на семейните им отношения, както и критериите, разяснени с цитираната по- горе задължителна практика, на които следва да отговаря обезщетението за обезвреда, за да е в съгласие с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, настоящият съдебен състав намира, че е необходимо определената от Софийски апелативен съд сума да бъде завишена с от по 30 000 лева. Въз основа на горното и на осн. чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено в посочения смисъл, като на всеки един от ищците се присъдят допълнително по 30 000 лв. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ответника деловодни разноски за въззивното производство. Касаторите не са претендирали деловодни разноски за касационното производство, нито са доказали реално извършването на такива, поради което съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите. Ответникът по касационната жалба следва, осн. чл.78, ал.6 ГПК, да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 2 400 лева. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 105 от 12.01.2017 г., по в.гр.д.№ 4368 /2016 г., в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни, преките искови претенции по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ на В. Г. М. и К. К. М., двамата от [населено място], против ЗД [фирма], гр.София, за разликата над по 120 000 лв./ сто и двадесет хиляди лева/ до пълния размер на исковата сума от по 150 000 лв. / сто и петдесет хиляди лева/, както и в частта за присъдените на ЗД [фирма], гр.София деловодни разноски от 4 929.75 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София, да заплати на В. Г. М., от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] допълнително сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина и - б.ж. на [населено място] - Р. К. М., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 28.10.2009 г./ в общ размер 150 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2010 год. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма] [населено място] да заплати на К. К. М., от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] допълнително сумата 30 000 лв./ тридесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му - б.ж. на [населено място] - Р. К. М., настъпила при пътно- транспортно произшествие на 28.10.2009 г./ в общ размер 150 000лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.12.2010 год., до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма] [населено място] да заплати на ВКС сумата 2 400 лв./ две хиляди и четиристотин лева/, държавна такса за касационното производство. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: