Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 24 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети февруари …........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров..................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова....................... .. Красимир Шекерджиев............... при секретар .. Илияна Петкова ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ Н.Д. № .. 72 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Първоначално е образувано по искане от осъдения Р. М. Р. за възобновяване на две основания – по чл. 423, ал. 1 от НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК на в.н.о.х.д. № 449/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и отмяна на постановеното от последния решение № 166 от 08.11.2012 г., с което е потвърдена присъда № 168 от 23.05.2012 г. по н.о.х.д. № 1346/2011 г. на Районен съд Пазарджик. С протоколно определение от 22.10.2013 г. образуваното по посоченото по – горе искане н.д. № 1188/2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС е прекратено на основание чл. 423, ал. 3 от НПК поради неявяване на задочно осъдения Р. в съдебното заседание без уважителни причини. Сега разглежданото производство е инициирано по повод последваща молба, подадена от защитата на Р. с оплаквания за непроизнасяне от предходния касационен състав по посочените в искането доводи за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от адв. Е. П., преупълномощена от договорния защитник на осъдения Р. М. Р. адв. М. М.. Излагат се съображения в подкрепа на трите касационни основания. Нарушението на материалния закон се обосновава с несъставомерност на деянието при липса на употреба на сила и заплашване и липса на осъществен полов акт. Като процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на осъдения се сочат неизясняване на обективната истина по делото, липса на мотиви и обсъждане на доказателствата по делото, липса на отговор по направени от защитата възражения, касаещи годността на съдебно-медицинската експертиза, изготвена шест дни след извършване на деянието, неизлагане на мотиви при определяне размера на наложеното наказание. Явната несправедливост е заявена поради прекомерност на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, при чисто съдебно минало на Р. и изминали двадесет и една години от извършване на деянието. Направените алтернативно искания са за оправдаване на осъдения или за приложение института на условното осъждане. Прокурорът пледира за неоснователност на искането и оставянето му без уважение при отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон, справедливост на наложеното наказание, липса на основание за приложение на чл. 66 от НК и забавяне разглеждането на наказателното производство по вина на осъдения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложените в постъпилото искане доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 168 от 23.05.2012 г., постановена от Районен съд – Пазарджик по н.о.х.д. № 1346/2011 г. Р. М. Р. е признат за виновен в това, че на 16.02.1993 г. в [населено място] се е съвокупил с лице, ненавършило осемнадесет години – Й. С. К. на 14 години от същия град, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим. Със същата присъда Р. е оправдан за квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна и в законоустановения за това шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда по чл. 423, ал. 1 от НПК за проверка на съдебен акт от подлежащите съгл. чл. 419 от НПК на контрол по реда на възобновяването на наказателни дела. Обстоятелството, че се основава както на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, така и на тази по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и че производството по реда на възобновяването на първото от посочените основания е прекратено поради неявяване на искателя без уважителни причини, не би могло да се тълкува в негова вреда и да изключи проверката по реда на глава тридесет и трета от НПК на второто от посочените основания – това по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сроковете за подаване на искане за възобновяване на посочените две основания са еднакви по размер – шест месеца, като разликата е в момента, от който следва да бъдат изчислявани. При положение, че производството, чиято проверка се иска по реда на извънредния способ е протекло задочно, е логично да се приеме невъзможността на неучаствалия в него задочно осъден да иска възобновяване в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК от влизане в сила на присъдата. При подадено искане за възобновяване на две основания – по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и по чл. 423, ал. 1 от НПК, осъденият следва да се ползва от шестмесечния срок, предвиден в последно цитираната разпоредба, който започва да тече от узнаване на влязлата в сила присъда. В този смисъл е и изразеното в книгата на доц. д-р Г. М. „Възобновяване на наказателни дела”, Глава четвърта, стр. 137 становище. Разгледано по същество искането на Р. М. Р. е неоснователно. Идентични с изложените пред настоящата инстанция оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон са правени и пред долните две инстанции. Доводът за нарушено право на защита е голословен. В хода на първоинстанционното и въззивно производство Р. е представляван от редовно упълномощен защитник. Всички направени от последния възражения са получили отговор в достатъчен обем от Окръжен съд - Пазарджик съобразно с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Мотивите на атакуваният съдебен акт, макар и пестеливи, не биха могли да бъдат приравнени на липса на такива изобщо, тъй като по съдържанието си отговарят на чл. 305, ал. 3 от НПК. Инстанциите по фактите са положили всички усилия за установяване на обективната истина, като не са пренебрегнали задълженията си по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Решаващият съд е изложил съображения относно авторството на деянието и вината на дееца, установени по категоричен и несъмнен начин. Несъстоятелно е и твърдението на защитата, че въззивното решение не съдържа имената на свидетелите, чиито показания подкрепят установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка. Именно на лист трети от второинстанционния съдебен акт (стр. 32 от въззивното производство) съдът е посочил, че възприема изводите на първата инстанция като обосновани поради съобразяването им с показанията на свидетелите П. Т., Е. Х., Н. Н., Г. Н., С. Г., С. Ч. и М. В.. Независимо от обстоятелството, че свидетелите Т. и Х. са отрекли както участието на Р., така и собственото си в извършеното по отношение на пострадалата К. деяние, контролираните инстанции са дали правилна оценка за недостоверността на показанията им в тази част с оглед и на постановената по отношение на тях и влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1049/1996 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Инстанционните съдилища не са оставили без отговор и направените от защитника на Р. възражения, касаещи годността на изслушаната и приета по делото тройна съдебномедицинска експертиза. Обстоятелството, че пострадалата К. не е прегледана непосредствено след извършване на деянието, а шест дни по-късно, не разколебава експертните заключения относно нанесените на пострадалата травматични увреждания при научно изяснена възможност същите да бъдат установени и в по-дълъг от посочения срок, а именно до десет дни. Контролираните инстанции са спазили стриктно процесуалните си задължения по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на съвкупната оценка на събраните доказателства и правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка са изградили правните си изводи относно съставомерността на извършеното от искателя деяние от обективна и субективна страна. Последните се споделят напълно от настоящият състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното на Р. наказание. При индивидуализацията му са отчетени всички смекчаващи /чисто съдебно минало и добри характеристични данни/ и отегчаващи вината обстоятелства /начина на извършване на деянието и извън квалификацията му – ниската възраст на пострадалата/, изложени са пространни мотиви относно всички обстоятелства, релевантни за вида и размера на наказанието, максимално близък до законоустановения минимум от три години лишаване от свобода, съобразени са целите на индивидуалната и генерална превенция. Законосъобразен е и изводът на съдилищата, че процесуалното поведение на искателя, обусловило прекалената продължителност на воденото по отношение на него наказателно производство не следва да бъде възнаграждавано с намаляване на наложеното му наказание. Мотивиран от изложените по - горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. Р. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 168 от 08.11.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 449/2012 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. .................................................. Особено мнение на Председателя на съдебния състав и докладчик по делото съдия Севдалин Мавров. Изразявам несъгласие със становището на мнозинството от състава за допустимост на разглежданото искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и считам настоящето производство за неправилно образувано. Аргументите ми в подкрепа касаят шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 от НПК от влизане в сила на присъдата, в който Р. е следвало да подаде искането си на посоченото по-горе основание и който е изтекъл на 08.05.2013 г. Действително, в първоначално подаденото до ВКС искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 449/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик от осъдения са посочени две основания – по чл. 423, ал. 1 от НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като с протоколно определение от 22.10.2013 г. н.д. № 1188/2013 г. на ІІІ н.о. е прекратено на основание чл. 423, ал. 3 от НПК поради неявяване на задочно осъдения Р. в съдебното заседание без уважителни причини. Депозираното от Р. искане за образуване на производство пред ВКС по второто от посочените основания – чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е недопустимо поради просрочие. Искателят не разполага с възможността да се ползва от предвидения за задочно осъденото лице шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда по чл. 423, ал. 1 от НПК, още повече при наличие на предходно производство пред ВКС, прекратено на основание чл. 423, ал. 3 НПК. Разглеждането на производството и на двете посочени по-горе основания би било възможно при спазване срока както по чл. 421, ал. 3 от НПК, така и на този по чл. 423, ал. 1 от НПК (решение № 590 от 13.01.2014 г. по н.д. № 1859/2013 г. на І н.о. и решение № 201 от 07.05.2012 г. по н.д. № 479/2012 г. на І н.о.). Обратното разбиране би провокирало неправомерно процесуално поведение от страна на подсъдимите и неоснователно поставяне на задочно осъдените лица в по-благоприятна позиция от тази на лично участвалите в производството подсъдими. В този смисъл е решение № 441 от 19.11.2012 г. по н.д. № 1369/2012 г. на ІІ н.о. Поради изложените съображения, намирам, че разглеждането на настоящето производство е недопустимо като образувано по недопустимо искане и нормалното му процесуално развитие е следвало да завърши с прекратително протоколно определение в проведеното на 18.02.2014 г. съдебно заседание. Становище за недопустимост на искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, подадено извън срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влязлата в сила присъда е изразено и в решение № 42 от 03.02. 2011 г. по н.д. № 623/2010 г. на І н.о. С. Мавров ...............................