5 Р Е Ш Е Н И Е № 97 София , 12 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н. Цекова…........................................и в присъствието на прокурора К.Иванов .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 49 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК по искане на осъдения П. Р. Р. за възобновяване на внохд№ 321 по описа на Окръжен съд – гр.Добрич за 2014 г. В искането се сочи, че въвъззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като установената фактическа обстановка е останала неизяснена по отношение на авторството на деянието. Според искателя съдът неправилно е отказал да кредитира неговите обяснения и превратно е оценил показанията на очевидците С. и Г. ,сочещи на кражба , а не на грабеж. В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационния съд осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът пледира за неговото отхвърляне . Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за отмяна , установи следното : Районният съд в гр.Тервел с присъда № 25 от 10.09. 2014 г. по нохд № 62/2014 г. признал П. Р. Р. за виновен в това, че на 14. 08. 2013 г. в 0.50 часа по пътя между селата Г. и Н. К. в [община] , в съучастие като извършител с Г. Н. С., Ю. С. И., М. Е. М. и С. И. С. отнел чужди вещи С дидактична цел касационният състав отбелязва, че районният съд е допуснал смесване между правното значение на собствеността върху отнетите вещи и владението върху тях, разбирано като фактическа власт, прекъсната с инкриминираното деяние на обща стойност 284,12 лева без съгласие на владелеца с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил заплашване срещу С. К. С. и Й. И. Г., поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл. 68 , ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим и наказанието три месеца лишаване от свобода, определено на подсъдимия с присъда № 165/2011 г. по нохд № 1803/2010 г. по описа на Районен съд - гр.Шумен. В тежест на Р. и останалите подсъдими били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр.Добрич с решение № 109 от 11.12.2014 г. по внохд № 321/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Преди всичко се налага уточнение на параметрите на настоящата проверка, тъй като в искането са изложени твърдения за несъответствие на фактическите изводи на предходните състави с доказателствата по делото. Така поддържаните доводи са относими към оплакване за необоснованост, която не е посочена в лимитативно изброените касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК, представляващи процесуални предпоставки за възобновяване на наказателно производство по искане на осъдения съгласно чл. 421, ал.3, пр.1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Ето защо те не подлежат на коментар в процедура по глава тридесет и трета от НПК и няма да бъдат разглеждани. Останалите аргументи на искателя за възобновяване се опровергават от данните по делото. Не може да бъде споделено разбирането за съществено нарушение на процесуалните правила, развито на стр. 2 от искането. Доводите на защитата на осъдения се базират на частични цитати от показанията на свидетелите, извадени от контекста на доказателствената съвкупност. За разлика от този подход както първостепенният, така и въззивният съд са спазили принципното изискване за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото при проверката и анализа на доказателствения материал. Те не са допуснали едностранчивост и избирателност при обсъждането на противоречивите доказателствени източници, пренебрегвайки тези, ползващи подсъдимия. Поддържаната от него версия, че не е съпричастен към грабежа, правилно е отхвърлена , макар мотивите на въззивния съд / на стр. 3/, да търпят укор поради разсъжденията за употреба на сила при повдигнато обвинение единствено за отправена заплаха. Още първата инстанция е изложила съображения защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че не е възприел отправената от съучастниците му Сабит и С. заплаха към пазачите на отнетото имущество. Преди да се произнесе по достоверността на съдържащата се в тях информация съдът я сравнил с данните от показанията на свидетелите С. и Г. . Предходните съдебните състави коректно отбелязали, че само С. и С. проникнали във фургона и директно предупредили пазачите да не го напускат и да не се опитват да им се противопоставят. Тези действия правилно са ценени наред с несъмнения факт, че осъденият Р. също влизал във фургона и изнасял от каквото му било нужно пред очите на уплашените пазачи . Ето защо решаващият извод, че подсъдимият се е възползвал от заплахите , които съучастниците му отправили към свидетелите С. и Г. и лично участвал в отнемането на инкриминираните вещи, е постигнат при точно спазване на процесуалните правила,посочени в чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Въззивният съд, солидаризирайки се с мотивите на първоинстанционната присъда, дал обективна оценка на поведението на подсъдимия и законосъобразно заключил , че тя води към съставомерност по чл. 198 , ал.1 от НК. Осъденият, макар да не заплашил директно пазачите, несъмнено участвал в инкриминираната дейност. Той по никакъв начин не се разграничил от действията на съучастниците си, а заедно с тях, в късните нощни часове, се появил в охраняван участък с ясни и напълно реализирани намерения за отнемане на чужди вещи въпреки присъствието на охранители. П. Р. възприел уплахата на пазачите и тяхната готовност да се подчинят на волята на нападателите, а по-късно участвал в изнасяне и транспортиране на отнетото имущество. Тези действия не кореспондират с поддържаната от защитата версия, че осъденият не съзнавал противоправността на поведението на съучастниците си и би могъл да бъде ангажиран единствено с обвинение за кражба. Въззивният съд е обсъдил конкретните действия на Р. и законосъобразно е свързал с свързал с тях извод за неговото участието му в изпълнителното деяние на грабежа при общността на умисъла на извършителите. Предходните съдебни състави са съобразили, че грабежът е съставно престъпление, включващо два функционално свързани престъпни акта – принуда и кражба. Участието на осъдения в един от тях - отнемането на вещите, при съзнанието , че те са чужди и несъгласието на владелеца за предаването им е преодоляно чрез заплаха , е достатъчно за субсумиране на деянието под текста на чл198, ал.1 във връзка с чл. 20 , ал. 2 от НК. Предложеният от защитата на осъдения вариант за преквалифициране на престъплението като кражба следва да бъде отхвърлен ,тъй като е напълно лишен от доказателствено основание. Обобщено , не се установиха основания по чл. 422, ал.1 , т.5 от НПК за възобновяване на производството по делото , поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Р. Р. за възобновяване на производството по внохд № 321/2014 г. на Окръжния съд в гр.Добрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.