2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 27.4.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 281 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. Д. Л. срещу решение № 12101/13.10.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 683/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 8148/29.11.2019 г. по гр. дело № 6878/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат, искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в рамките на досъдебно производство № 5095/2008 г. на 7-мо РУ на СДВР, прок. пр. № 44008/2007 г. на СРП, по което обвинение е бил оправдан с присъда от 04.10.2017 г. по н.о.х.д. № 13409/2011 г. на Софийския районен съд (СРС) и в.н.о.х.д. № 5469/2018 г. на СГС, е отхвърлен за разликата над сумата 9 000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.02.2019 г. до окончателното плащане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Л., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи и отчете всички релевантни обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; и 2) как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 73/24.06.2020 г. по гр. дело № 4400/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 146/07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 40/13.05.2020 г. по гр. дело № 2683/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че двата правни въпроса, формулирани от жалбоподателя, частично се припокриват по смисъл и съдържание, поради което, обобщени, уточнени и конкретизирани (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), те се свеждат до следния правен въпрос: как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение.
Отговор на този въпрос е даден с т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в посочените от касатора три решения на ВКС, в която се приема следното: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ѝ субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
В случая, за да определи размера на процесното обезщетение на сумата от 9 000 лв., въззивният съд е посочил, че е отчел следните „съображения“ (обстоятелства): Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление; производството е продължило десет години и половина; била му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът е търпял вреди – стрес, притеснения, социално отчуждение, прекратяване на отношения с приятелката му, неудобство от колегите си; имал е притеснения дали наказателното дело ще доведе проблеми в работата му; променило се е отношението на колегите му към него. САС е намерил, че доводите на ищеца, че е бил преместен на друга позиция с по-ниско възнаграждение, нямат отношение към претенцията му за неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил и че една от причините за продължителността на наказателното производство е провеждането на 24 съдебни заседания, на половината от които не е бил даден ход на делото; в тази връзка е изтъкнато, че поддържането на обвинението в съдебното производство и обжалването пред въззивната инстанция са действия, извършени от ответната ПРБ, поради което е намерено за неоснователно възражението ѝ, че не следва да се отчита периодът на разглеждането на делото от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че излагайки горните мотиви относно определянето на размера на процесното обезщетение, въззивният съд е разрешил посочения по-горе правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ, в противоречие с цитираната, трайно установена (включително задължителна) практика на ВС и ВКС. Макар да ги е установил по делото, апелативният съд не е обсъдил всички конкретни обстоятелства, които в случая са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, както и не е посочил какво е значението на взетите предвид от него обстоятелства при определянето на този размер – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му; липсват и изложени мотиви да са взети предвид общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането на ищеца.
В заключение, при така установеното противоречие между цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, и мотивите към обжалваната част на въззивното решение, касационното обжалване следва се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 12101/13.10.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 683/2020 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 9 000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.02.2019 г. до окончателното плащане.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателя И. Д. Л. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |