Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр.София, 11 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 929/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по подадени два протеста от прокурори от Софийската апелативна прокуратура и по жалбата на гражданския ищец Н. П. Н. срещу решение № 58/22.02.2013 год. по въззивно нохд № 72/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV състав. В протестите с идентично съдържание са изложени доводи за необоснованост, за неправилна оценка на гласните доказателствени средства и противоречие в мотивите за относимо обстоятелство. В първия по време протест се поддържа искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснато нарушение на закона, а във втория е допълнено и основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Гражданският ищец Н. П. Н. поддържа в жалбата си искане за отмяна на въззивното решение поради незаконосъобразност. Развити са доводи за необоснованост и е изразено становище, че „поради бавното и некомпетентно разследване на случая не е установен извършител”, а „подсъдимата е оправдана”. Подсъдимата В. В. З., лично и чрез защитника си, оспорва основателността на жалбата и протеста. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347, ал.1 НПК намира: Софийският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 72/2013 год. потвърдил присъда № 25/06.11.2012 год. по нохд № 347/2012 год. на Врачанския окръжен съд, наказателна колегия, с която признал подсъдимата З. за невиновна в това на 05.10.2010 год. в [.........] да е използвала платежен документ-дебитна карта, без съгласието на титуляра й Н.Н. и да е изтеглила сумата от 400 лева, поради което я оправдал по обвинението по чл.249, ал.1 НК. Отхвърлил предявения от Н. срещу З. граждански иск в размер на 400 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъплението. Постановил направените по делото разноски да останат в полза на държавата. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор, съдържащ искане за отмяна на оправдателната присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд в решението си е изложил приетата за установена фактическа обстановка, която не се различава от оспорената с протеста. Оценил е събрания доказателствен материал като достатъчен, събран по предвидения процесуален ред и е заявил съгласието си с оценката му. Направил е и нов, самостоятелен анализ на показанията на свидетелите Х., П., Г., както и на обясненията на подсъдимата З.. Не е пренебрегнал данните, че подсъдимата З. е бивша съпруга на пострадалия, а св.П.-негова майка поради логичното предположение за проява на заинтересованост у всяка от тях. Съпоставил е показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата с останалия доказателствен материал и е мотивирал становището си по въпроса за достоверността им, без да е проявил пристрастие или да е направил оценка, различна от действителния им смисъл. Обосновал е извода, че показанията на св.Г. са израз на незаинтересованост и последователност, поради което изцяло за относимите обстоятелства ги е възприел като годен доказателствен източник. Не се подкрепя от фактическа страна възражението за противоречие в мотивите поради различна и невярна оценка на показанията му в частта за конкретно обстоятелство. Според прокурорите е съществено противоречие и неправилно определено като допусната грешка, вместо като недостоверност поради недобросъвестност. Съществено нарушение на процесуалните правила има само в случаите, когато се поражда съмнение, че е дало отражение върху правилността, законността и обосноваността на присъдата. Изводът, че показанията на свидетеля са добросъвестни за всички относими обстоятелства, включително за последователността на проведените срещи с подсъдимата, св.П. и св.Н., са изведени от данните, съдържащи се в целия доказателствен материал, а не са произволни. Затова няма нарушение в поддържания смисъл, тъй като не само няма основание за оценка на показанията на свидетеля като непоследователни и недобросъвестни, но и за съмнение в правилността и обосноваността на фактическите изводи. Доколкото е имало някакви противоречия в доказателствените източници съдът не ги е пренебрегнал когато е оценил като правилен подхода на първоинстанционния съд, а и сам е обосновал решението си по този въпрос със съображения, които по съдържанието си съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Твърденията за допуснати нарушения поначало са подкрепени с произволно изведени от мотивите оценки и изводи по начин, че се създава погрешна представа за последователността в действията на всяко едно от лицата, установили в съдебното производство относими обстоятелства за конкретната фактическа обстановка. Анализът на доказателствата по начина, предложен от прокуратурата, предполага нарушение на предписаната в НПК процесуална дейност на съда, а и не би довел до извод, различен от направения, че действително на посочената дата, час и място с дебитната карта на титуляра Н. и без негово съгласие е изтеглена сумата от 400 лева, но извършителят не е установен. Въз основа на събрания, проверен и оценен доказателствен материал въпросът за авторството е правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.303 НПК решен-осъдителната присъда не може да почива на предположение, а признаването на вина е възможно само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, какъвто не е настоящият случай. Доводите за необоснованост не следва да бъдат разглеждани. Фактическите положения, приети за установени от инстанциите по същество, не подлежат на касационен контрол. Необосноваността не е от изрично предвидените в чл.348, ал.1 НПК касационни основания. Жалбата на гражданския ищец Н. следва да бъде оставена без разглеждане. Първоинстанционният съд е признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по повдигнатото й обвинение. Съдът е изпълнил и процесуалното си задължение да се произнесе и по предявения граждански иск и по изложените съображения го е отхвърлил. Въззивното производство, както беше посочено по-горе, е образувано само по протест от прокурор, съдържащ искане за отмяна в наказателната й част. В съдебното производство прокурорът не е взел становище по въпроса за гражданската отговорност и е изложил съображенията си само по основателността на протеста без да вземе становище по гражданския иск. Това процесуално поведение е правилно, защото не е имал правомощия и не са били налице условията по чл.51 НПК за участие в процеса като страна, която да упражнява и право на граждански иск. Правото да предяви граждански иск е упражнено от Н.Н. като пострадал от престъплението. Той обаче не е упражнил правото си на жалба, с което е демонстрирал решението си процесът да не продължава по отношение на гражданския иск. Затова присъдата в тази й част е влязла в сила и не подлежи на проверка по касационен ред. Предвид изложеното за неоснователност на протеста и недопустимост на жалбата на гражданския ищец решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/22.02.2013 год. по въззивно нохд № 72/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV състав. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на гражданския ищец Н. П. Н.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/