Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 26.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 240/ 2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. Х. П. против въззивната нова присъда от 12.12.2011г. постановена по в.н.о.х.д .№ 426/ 2011г. на Софийския окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата е „неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при нарушение на процесуалните правила” , наложеното наказание било прекомерно тежко, поради което и се иска алтернативно отмяна или изменяване, с налагане на по- леко наказание. В съдебното заседание жалбата се поддържа по изложените в допълнението към нея съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е изцяло неоснователна и присъдата следва да се остави в сила Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийският окръжен съд с присъда от 12.12.2011г. по в.н.о.х.д.№ 426/2011г. е отменил изцяло присъда № 17 от 11.03.2011г., постановена по н.о.х.д.№ 847/2009г. по описа на Районен съд- Ботевград, като вместо това ПРИЗНАЛ подсъдимия С. Х. П. за виновен в това, че на 17.12.2007г. в Ботевград е причинил на Д. И. В. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок около 2-3 месеца, поради което и на основание чл.129, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години и три месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Съображенията, изложени както в жалбата, така и в допълнението към нея не са конкретизирани.Независимо от това, настоящият състав намира, че относими към касационните основания могат да се разглеждат единствено недоказаност на характера на причиненото увреждане,неправилна преценка на събраните по делото доказателства, изопачаване съдържанието на други, без да се посочва изобщо кои доказателствени средства се имат предвид. Възражението, че поради липсата на рентгеново изследване, преди провеждане на оперативното лечение , неизяснен останал въпроса, дали се касае до средната телесна повреда, или такава не е налице, е неоснователно.Приетите за установени от съда факти, касаещи причинената телесна повреда са основани на цялостна преценка на доказателствената съвкупност, при това всяко едно различие е посочено на какво се дължи и има ли пряко отношение към характера на телесната повреда.Въззивният съд много задълбочено е изследвал приложената към делото медицинска документация, както и заключенията на вещите лица,поради което и извода, че по несъмнен начин е доказано причиняването на средна телесна повреда, е правилен.Не се е налагало събиране на други доказателства, нито пък е налице противоречие в становищата на вещите лица, което да налага допълнително изясняване на основния въпрос по делото.Съдът е дал отговор на всички въпроси, касаещи съставомерността на деянието,мотивите към присъдата съответстват на изискванията на чл.305 от НПК, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, т.2 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, с приложението на чл.66, ал.1 от НК не е явно несправедливо.В жалбата този довод не е аргументиран, поради което настоящият състав намира, че очевидно той се свързва с определяне на наказание при условията на чл.55 от НК.Това обаче е възможно единствено при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, което да обосновават и извод, че и най- лекото, предвидено за престъплението наказание се явява прекомерно тежко.Такива обстоятелства не са налице, отчетените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни , поради което и наложеното наказание се явява съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на изискванията по чл.36 от НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 12.12.2011г. постановена по в.н.о.х.д.№ 426/2011г. на Софийския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: