О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 45 гр. София, 27.05.2020 г. Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на десети април, 2020 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИР ГАЙДОВ ЧЛЕНОВЕ:НАТАЛИЯ МАРЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА КЕТИ МАРКОВА МИНА ТОПУЗОВА С участието на прокурора от ВКП Калин Софиянски Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.183/20 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК вр. чл.135,ал.4 АПК. С разпореждане от 17.02.20 г., постановено по Н.Ч.Д.143/20 г., съдията – докладчик при ОС- Плевен е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и АдмС-Габрово, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е АдмС-Габрово. Петчленният състав на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като провери данните по производството и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Най-напред трябва да се обърне внимание на движението на делото и да се отбележи,че след двукратни произнасяния на Върховния административен съд поради отводи на съдиите в АдмС-Плевен и АдмС-Ловеч, то е изпратено за разглеждане на АдмС-Габрово. В тази връзка, производството по адм.д.311/19 г. по описа на последния е образувано въз основа на депозирана в деловодството на АдмС-Плевен жалба с вх.№3840/04.11.19 г., впоследствие вх.№СДА-01-1768/26.11.19 г. по описа на АдмС-Габрово, подадена от И. Й. Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен, против Заповед № 873/03.07.19 г., издадена от заместник на началника на затвора в гр. Плевен, с искане за постановяване на нейната отмяна. С оспорената Заповед се отказва поискано от жалбоподателя изменение на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ с по-лек такъв, а именно от „специален“ на „строг“. АмдС-Габрово е приел, че след като на жалбоподателя е отказана замяна на режима с по-лек, това води до утежняване положението му, поради което заповедта следва да се оспорва пред окръжен съд по реда на чл.67,ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Затова е прекратил производството по образуваното пред него дело и е изпратил същото за разглеждане на ОС-Плевен. С разпореждане от 17.02.20 г. съдията-докладчик при ОС-Плевен е прекратил производството по Н.Ч.Д.143/20 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. По съществото на процедурата становището на процесния съдебен състав е следното: Нормата на чл.66,ал.1 ЗИНЗС определя критериите, при които се допуска замяната на първоначалния режим „лишаване от свобода“ с по-лек, както и компетентния орган, занимаващ се с този въпрос-началника на съответния затвор. В ал.2 на обсъждания текст е регламентирано, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Следва извод, че компетентният орган разполага с две възможности-да измени режима в по-лек или да не го стори, ако прецени, че не са налице основанията за това. Заповедта му подлежи на оспорване с протест по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й, пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. В коментираната процедура началникът на затвора не разполага със законова възможност да заменя първоначалния режим „лишаване от свобода“ със следващия по тежък, което при всички случаи води до утежняване положението на осъденото лице. Такава процедура, нейните основания, критерии, компетентни органи и начин на обжалване са уредени в чл.67 ЗИНЗС, където като произнасящ се съдебен орган е отразен окръжният съд по местоизпълнение на наказанието. Не могат да бъдат споделени разсъжденията на АдмС-Габрово, че жалбата на осъдения следва да инициира реда по чл.67,ал.2 ЗИНЗС от ОС-Плевен. Издаването на заповед,с която се отказва промяна на актуално търпения режим, не може да означава утежняване на положението на осъденото лице,защото той остава същият. Следователно, в конкретния случай компетентен да се произнесе е АдмС-Габрово. И най-накрая следва да се отбележи,че в чл.66,ал.2 ЗИНЗС изрично е установено, че право на оспорване срещу незаконосъобразността на заповедта на началника на затвора има прокуратурата, чрез съответен протест. Дали с право на оспорване разполага и лишеният от свобода, за когото се отнася заповедта, съгласно общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120,ал.2 КРБ, както и по силата на чл.147,ал.1 АПК, не стои на преценка от този съд в настоящата процедура. Водим от изложените съображения, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Д.143/20 г. по описа на ОС-Плевен, за разглеждане от Административен съд- Габрово. Препис от настоящото определението да се изпрати на председателя на ОС-Плевен за сведение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ 3/ 4/