2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 340 гр. София, 26.4.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4726 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАП и насрещна касационна жалба на „Зенит” ООД против решение от 01.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 181/2016 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив. Касационните жалби са подадени в срок и е са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът се е прознесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 ДЕС, като е приел, че исковете са основателни. Пред ОС на ВКС и ВАС е образувано т.д.№ 2/2015 г., по правния въпрос, по кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Произнасянето по този правен въпрос е от значение за правилното разрешение на спора както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационните жалби, поради което производството по делото е било спряно до приключването на тълкувателното дело. Последното е приключило с отклоняване на искането за тълкуване, поради което производството по делото следва да бъде възобновено. Съдът е приел, че съгласно пар.2 на чл. 793 от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността изходната митница е последната митница преди стоките да напуснат територия на Общността, като е прието, че е налице противоречие с чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ по отношение на това кое учреждение следва да се счита изходна митница за стоки. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съдът е приел, че вместо да приложи чл. 793 от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г., НАП приема, че в митническата декларация, представена от дружеството няма данни от последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на страната и въз основа на това формира изводите си и причините за налагане на имуществена санкция на дружеството ищец. Съдът е приел, че действията на НАП са в нарушение на правото на Европейския съюз, като вследствие на тези действия на НАП на дружеството са наложени имуществени санкции, събрани чрез прихващане, чийто размер формира имуществената вреда. Прието е, че е налице пряка причинна връзка между действията на НАП, изразяващи се в нарушение на Общностното право и настъпилата вреда за дружеството – ищец. Според приложимата в случая норма на чл.4, пар. 3 от ДЕС, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите, като държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза и съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. От въведения посредством нея принцип на лоялното сътрудничество, доразвит и в практиката на Съда на Европейския съюз, на каквато конкретна се позовава и ищеца, произтича отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на Общностното право, независимо дали са причинени от държавен орган на законодателната, съдебната или изпълнителната власт, срещу каквито в случая са насочени исковете. Цитираната норма има директно приложение, тъй като ДЕС не подлежи на транспониране, каквото е характерно за директивите. В този смисъл всеки частноправен субект на държава-членка на ЕС може да се позовава пряко на нея за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от нарушение на Общностното право. С принципа на лоялното сътрудничество се цели гарантиране прилагането на Общностното право и ефективността на нормите му чрез института на отговорността на държавата-членка за вреди, произтичащи от неизпълнението на правото на Европейския съюз. В тази връзка съдът е приел за неоснователно становището на ответника НАП за липса на предпоставка за ангажиране на отговорността му, а именно - не е налице незаконосъобразен и отменен по съответния ред административен акт. Горното представлява изискване на чл.1 от ЗОДОВ, а настоящия иск няма своето правно основание в тази норма. В случая ЗОДОВ определя само процесуалния ред, по който да се разгледа спора, а правното основание на иска е чл.4 пар.3 от ДЕС. За приложението на тази норма предварителното установяване на незаконосъобразност и отмяната по съдебен ред на административния акт, не е задължителна предпоставка. Същото се отнася и за обстоятелството дали административния акт е бил обжалван и потвърден от националния съд на лицето, което се позовава на нарушението. Нещо повече – ако причината за потвърждаване на административния акт е също нарушение на Общностното право, следва да отговаря и органа от съдебната власт, който го е приложил. Съдът разглеждащ въпроса за отговорността на Държавата за вреди от нарушение на Общностното право, може директно да установи и да се позове на нарушението на правото на ЕС – в какъвто смисъл са изложени мотиви по-горе. По изложените съображения съдът е приел за основателен предявения иск против НАП иск на основание чл.4, пар. 3 от ДЕС за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 42645.46 лева, представляваща сбор от имуществените санкции. По правния въпрос относно това , по кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, следва да се допусне касационното обжалване, доколкото отговора на този въпрос касае допустимостта на постановените решения, а по същия липсва съдебна практика, като обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 4726/2016 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд. ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 181/2016 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.