Р Е Ш Е Н И Е №276/2011г. гр.София, 18.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 722/2010 година Производството е по чл.290-чл.295, ал.2 ГПК. С решение № 86 от 15.06.2011 год. по гр.дело № 722/2010 год. е отменено въззивното решение № 231 от 16.02.2010 год. по гр.дело № 2025/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и на делото е даден ход за разглеждане по същество от Върховния касационен съд, с оглед необходимостта от изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да изготви скица-проект за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти от предендираната за възстановяване свободна незастроена площ от имоти планоснимачни №№ * и * по кадастралния план на [населено място] от * год. От заключението на вещото лице инж.В. А. Г., прието в заседанието на 18.10.2011 год., е видно, че претендираните за възстановяване свободни незастроени части от имоти пл.№№ * и * по кадастралния план от * год. попадат в обхвата на действащия към момента регулационен план „кв.Д. П.”, [населено място], одобрен със заповед № ИК 40 от 22.01.1986 год. и изменен със заповед ОА 2348 от 29.08.2007 год./срвн., скица № 1 към експертизата/. На скица № 2 към заключението, върху действащия регулационен план са нанесени с кафяв цвят границите на имоти пл.№№ * и * по плана, одобрен със заповед № 2513 от 14.05.1955 год. Претендираната незастроена част от имоти пл.№№ * и * е повдигната с жълт контур и е означена с цифри 1,2,3,4,5,6,1 с площ около * кв.м., от които в имот * попадат * кв.м. по цифри 2,3,4,5,2, а в имот * попадат * кв.м. по цифри 1,2,5,6,1. При огледа на място експертът е установил, че заснетата с топографски знак ж.п.линия в плана е демонтирана изцяло – улицата по осови точки 521, 521а, 522, 523, 520а, 520, 508 е реализирана с асфалтова настилка, а теренът, попадащ в границите на имоти * и *, означени с цифрите 1,2,3,4,5,6 се ползва предимно за паркиране на автомобили, като в частта, попадаща в имот 92 има положени частично асфалтова настилка, частично бетонова настилка и част е без настилка, а частта, попадаща в имот * е изцяло без настилка. Като е взел предвид, че незастроените части от имоти * и * в по-голямата си част попадат в територия, за която няма конкретно отреждане по плана и че показаната в кадастралната основа ж.п.линия е демонтирана, експертът предлага възможност за обособяване на два урегулирани поземлени имота в граници по лилавия щрих по скица № 2 при условията на чл.19, ал.6 ЗУТ за нежилищно строителство при съобразяване с действащия регулационен план и граници на ПИ * и 92, заключени между цифри 1,2,3,4,5,6, както следва: УПИ *, обществено обслужване с площ около * кв.м. и УПИ *, обществено обслужване с площ около * кв.м. Като взе предвид заключението на вещото лице инж.В. А. Г. и останалите доказателства, събрани в първоинстанционното производство и в двете въззивни производства, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., прие за установено следното: Производството е по иск по чл.108 ЗС, предявен от наследниците по закон на М. И. Р., починал на 05.11.1982 год., срещу [община]. Безспорно е, че с влязло в сила решение № 1766 от 06.09.1952 год. по гр.дело № 1973/1952 год. на П. околийски съд, вписано на 03.10.1952 год., е признат за окончателен предварителния частен писмен договор за продажба от 15.04.1952 год., с който наследодателят на ищците закупил нива от * дка в м.”Р. ш.” на [населено място]. Установено е, че имотът е записан по плана от 1952 год. под кадастрален № * и *. През 1974 год. по реда на З./отм./ от имота на М. И. Р. било извършено отчуждаване на * кв.м. за изграждане на М. п.-П. и на * кв.м. за изграждане на [улица]. Макар и останалата площ от имота да не е отчуждавана, по-голямата част от нея е била завзета при реализацията на двете мероприятия, като е останала свободна незаета площ, която е предмет на претенцията за собственост и е посочена в представената с исковата молба ситуационна скица /л.10 от делото пред ПРС/. От заключенията на трите съдебно-технически експертизи, изслушани от първата и въззивната инстанции е видно, че от претендираната от ищците площ, колорирана в оранжев цвят на скицата на л.130 от гр.дело № 2494/2006 год. на ПРС, незасегната от уличните мероприятия свободна площ е в размер на * кв.м. от имот * и в размер на * кв.м. от имот *. Според вещото лице Д. С. К. /срвн. заключението по в.гр.дело № 2025/2009 год. на ПОС/, свободната площ от двата имота отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ за обособяване на самостоятелни парцели в градовете, а именно – най-малко * м лице и * кв.м. повърхност, като за тях е подходящо регулиране по чл.19, ал.6 ЗУТ за нежилищно строителство. Безспорно е, че на място спорната част е заета от паркирани автомобили, т.е. използва се за паркинг. При така установената от доказателствата, събрани в трите инстанции фактическа обстановка, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху отнетата без законово основание и без проведена отчуждителна процедура част от имота на наследодателя на ищците, предмет на настоящия спор. Р. ефект е настъпил по силата на закона, като без значение за този извод е обстоятелството, че друга част от същия имот е била отчуждена за благоустройствено мероприятие по З./отм./. Претендираната от ищците свободна площ отговаря на изискването на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ да съществува реално понастоящем, без да е засегната от мероприятия, съставляващи пречка за възстановяване на собствеността. Установено е, че само частта от имота на наследодателя, която е била надлежно отчуждена по З./отм./ с площ * кв.м., е обхваната от реализираните мероприятия „М. п.” и трасе на [улица], докато спорната площ е останала извън обхвата на тези мероприятия. От заключението на вещото лице Д. С. К. /л.26-27 от в.гр.дело № 2025/2009 год. на ПОС/ е видно, че свободната и незасегната от уличните мероприятия площ е съответно: източната част – * кв.м. от имот *, която е естествено затревено пространство, върху 80% от което при огледа експертът е констатирал, че са паркирани автомобили, а върху останалите 20% са се намирали строителни отпадъци, както и цялата част от имот № * с площ * кв.м., ползвана за паркинг /малка част от нея в северозападния й ъгъл се ползва за улица-изход от жилищния комплекс към северното платно на [улица]/. Експертът е посочил обаче, че тази част от имота не е била предвидена за улица, като предвидената, но нереализирана [улица]. В обобщение, ревандикационната претенция е основателна и следва да бъде уважена за недвижим имот от * кв.м. в [населено място], съставляващ част от имоти пл.№ * и * по отменения кадастрален план на града от 14.05.1955 год., попадащ в трасето на [улица], заключен в точки 1,2,3,4,5,6, обозначени на скица № 2 към заключението на вещото лице инж.В. А. Г., която скица, приподписана от състава на съда, да се счита неразделна част от решението, с което [община] следва да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху същия имот. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК [община] следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото за трите инстанции в общ размер 1 565/хиляда петстотин шестдесет и пет/лева. По изложените съображения и на основание чл.295, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС [община] да предаде на Ц. М. Р., ЕГН [ЕГН], М. М. Д., ЕГН [ЕГН], Ц. И. В., ЕГН [ЕГН] и Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица]-адв.Б.С., владението на собствения им недвижим имот с площ * кв.м. в [населено място], съставляващ част от имоти с пл.№№ * и * по отменения кадастрален план на [населено място] от 14.05.1955 год., попадащ в трасето на [улица], заключен в точки 1,2,3,4,5 и 6, обозначени на скица № 2 към заключението на вещото лице инж.В. А. Г., която скица, приподписана от състава на съда да се счита неразделна част от настоящото решение. Осъжда [община] да заплати на Ц. М. Р., М. М. Д., Ц. И. В. и Д. И. Д., с посочен адрес сумата 1 565/хиляда петстотин шестдесет и пет/лева разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/