Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София 30.07.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 07 април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 825 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 1652/23.01.2014 г. от ищцата Р. Х. Ч., чрез адв. С. И. за отмяна на влязло в сила решение № 259/23.10.2013 г. по в.гр.дело № 452/2013 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 485/20.06.2013 г. по гр.дело № 5290/2012 г. на Сливенския районен съд и вместо отменената част са отхвърлени предявените от Р. Х. Ч. против Я. З. П. и Б. Д. П. искове по чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от правото й на ползване на ½ ид.част от съсобствения недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк] – А, - 32 в размер общо на 2 100 лв. за периода от 13.11.2009 г. до 09.11.2011 г., като неоснователни. Молителката поддържа наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Според молителката по време на производството по делото пред двете съдебни инстанции се намирала в Република Гърция на работа, поради което процесуалният й представител не е могъл да се снабди с необходимите доказателства относно нейното присъствие в РБългария за периода 2009 г. -2011 г., когато действително била лишена от страна на ответниците по първоинстанционното производство от правото да ползва своята идеална част от съсобствния с тях недвижим имот. Поради това счита, че е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Сливенския окръжен съд. Новите писмени доказателства, приложени към молбата за отмяна са: ЕР № 3145/29.11.2011 г. на ТЕЛК към МБАЛ”Св.А.” В., епикризи, издадени от С. по очни болести [фирма] [населено място] - от 20.10.2011 г., епикриза за проведено лечение на молителката от 01.07.2011 г. до 01.07.2011 г. в същото лечебно заведение, епикриза от 25.04.2010 г., епикриза, издадена от Т. болница [населено място] за проведено лечение от 06.10.2009 г. до 09.10.2009 г. Ответниците по молбата за отмяна Я. З. П. и Б. Д. П., чрез адв.П. Н. и Е. Д. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след 3-месечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 и за неоснователност на същата. Считат, че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и съответно не са от съществено значение за делото. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 259/23.10.2013 г. по в.гр.дело № 452/2013 г. на Сливенския окръжен съд е подадена от надлежно легитимирана страна, в тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК и в същата е мотивирано основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Следователно молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна е поискана - № 259/23.10.2013 г. по в.гр.дело № 452/2013 г. на Сливенския окръжен съд, влязло в сила на 23.10.2013 г. е отменено решение № 485/20.06.2013 г. по гр.дело № 5290/2012 г. на Сливенския районен съд и вместо това са отхвърлени предявените от молителката Р. Х. Ч. против Я. З. П. и Б. Д. П. искове по чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от правото й на ползване на 1/2 ид.част от съсобствения недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк]-А-32 в размер на 2100 лв. за периода от писменото поискване на 13.11.2009 г. до 09.11.2011 г. като неоснователни и е осъдена молителката да заплати на ответниците направените разноски пред първата инстанция 300 лв. и за въззивната инстанция 342 лв. С решението е прието, че процесният имот-апартамент е съсобствен между страните – ½ ид.част на молителката и ½ ид.част общо за двамата ответници по молбата. Прието е, че за периода от време от 13.11.2009 г. до 09.11.2011 г. апартаментът не е бил ползван от никого, че жилището не е било окончателно завършено, било е в ремонт и почти без мебелировка. Съдът е приел, че ответниците по иска не са живяли в него и не са го ползвали лично или чрез другиго, съответно, че молителката-ищца не го е ползвала, като не са представени доказателства да е правила опити за това, които да са били препятствани от ответниците. Съдът е приел, че ответниците по иска са изразили воля да предоставят възможност на молителката да ползва имота, която е обективирана в отговор на нотариална покана, изпратена от молителката, връчена на 16.11.2009 г. Прието е, че не са представени доказателства ищцата да е потърсила пред процесния период достъп до апартамента и такъв да й е бил отказан. Според въззивния съд фактът на предаването на ключ от апартамента чрез съдебния изпълнител през месец 11.2011 г. не опровергава извода, че молителката-ищца не е била лишавана от възможността да ползва съсобствения имот. Прието е, че предаването на ключ представлява действие, обективиращо принудително изпълнение, провеждано от съдебния изпълнител, а обратната покана от ответниците има доброволен характер, целяща доброволно разрешаване на спорните отношения по начин, по който двете страни могат да уговорят без намесата на принудителното изпълнение. Прието е, че от молителката е зависело предприемането на активни действия за осъществяване на правото си на ползване, каквито действия съдът е приел, че не е извършила. С оглед на това съдът е направил извода, че ответниците с поведението си не са лишили молителката от ползването. Приел е, че не е установено от представените доказателства твърдението на молителката, че е искала ключ от ответницата по иска от апартамента. Съдът е приел, че ответниците не са живеели в процесния апартамент и не са го ползвали, че ищцата е могла да упражни свободно правото си като влезе в жилището и постави своя ключалка. При тези съображения въззивният съд е направил извода, че не е налице фактическия състав на чл.31,ал.2 ЗС за присъждане на ищцата на обезщетение за ползване лично само от ответниците на процесния апартамент за времето от 13.11.2009 г. до 09.11.2011 г. С оглед на това исковете са отхвърлени като неоснователни. Молителката е представила новооткрити писмени доказателства - ЕР № 3145/29.11.2011 г. на ТЕЛК към МБАЛ”Св.А.” В., епикризи, издадени от С. по очни болести [фирма] [населено място] от 20.10.2011 г., епикриза за проведено лечение на молителката от 01.07.2011 г. до 01.07.2011 г., епикриза от 25.04.2010 г., епикриза, издадена от Т. болница [населено място] за проведено лечение от 06.10.2009 г. до 09.10.2009 г. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Всяко от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК и епикризи е било известно на молителката Р. Ч. при решаване на делото и същата е могла да се снабди своевременно с тези доказателства, съответно да ги представи по делото. Настоящият съдебен състав преценява, че всяко от писмените доказателства не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителката Р. Х. Ч. при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото е имала възможност да се снабди с всяко от посочените по-горе писмени доказателства и ги представи по делото. Исковете с пр.осн.чл.31,ал.2 ЗС са предявени на 05.07.2013 г., а писмените доказателства са от 29.11.2011 г. - ЕР № 3145/29.11.2011 г. на ТЕЛК, епикризи за проведено болнично лечение с дати - 20.10.2011 г., за проведено лечение от 01.07.2011 г. до 01.07.2011 г., епикриза от 25.04.2010 г., епикриза за проведено лечение от 06.10.2009 г. до 09.10.2009 г. В хода на делото при проявена процесуална активност молителката е могла да представи тези доказателства преди постановяване на решението по съществото на спора от първоинстанционния съд – последното е от 29.06.2013 г. Освен изложеното съдът преценява, че описаните писмени доказателства не са от съществено значение за делото – същите не биха променили нито фактическите, нито правни изводи на съда по предявените искове с пр.осн.чл.31,ал.2 ЗС. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на соченото от молителката Р. Ч. основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 259/23.10.2013 г. по в.гр.дело № 452/2013 г. на Сливенския окръжен съд. Доводите в молбата за отмяна, за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на молителката Ч. са изцяло неоснователни. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по молбата не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, поради непредставяне на доказателства за направени такива. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 1652/23.01.2014 г., подадена от ищцата Р. Х. Ч., [населено място], [улица], чрез адв.С. И., съдебен адрес, [населено място], [улица], ет.1, ап.4 за отмяна на влязло в сила решение № 259/23.10.2013 г., постановено по в.гр.дело № 452/2013 г. на Сливенския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: