Р Е Ш Е Н И Е № 50076 София, 02.11.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1233/2022 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 50266 от 26.05.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 38 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 446/2021 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Силистренски районен съд решение № 260059 от 07.07.201 г. по гр. д. № 556/2020 г., е отхвърлен предявеният от „Биосфера Фарм” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд, обл. София срещу „Екопродукт“ ЕООД, [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. – цена на доставени фуражни добавки и стоки за животновъдния сектор, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124.56 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за недължимост на сумата по посочената фактура, като твърди, че същият не кореспондира със събраните по делото доказателства и е в противоречие с приетия от самия въззивен съд за установен факт на получаване на стоките от ответника. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за несъобразяване на съдебната практика относно значението на осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит от купувача на стоките, както и за значението на неподписаната фактура при преценката за наличието на правоотношение между страните. Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Следва ли преценката за сключването на договора да бъде ограничавана само и единствено до това дали ответникът е осчетоводил фактурата; Задължен ли е съдът да прави преценката за установяване на търговската сделка с оглед на всички доказателства“. Ответникът по касация – „Екопродукт“ ЕООД, [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.05.2022 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от „Биосфера Фарм” ЕООД срещу „Екопродукт“ ЕООД иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г., въззивният съд, макар да е счел за установено от доказателствата по делото получаването на стоките, е приел, че посочената сума не се дължи, тъй като: фактурата не е подписана и осчетоводена от ответника-купувач; същата не е включена в справката-декларация по ДДС за съответния период и по нея не е ползван данъчен кредит; не е установено фактурата да е придружавала стоката. С оглед на това, решаващият състав е формирал извод, че по делото не е доказано доставените на ответника стоки да са били предмет именно на тази фактура. Решението е неправилно. Изводите на въззивния съд във връзка с доказателствената стойност на едностранно подписаната фактура за възникването на правоотношение по договор за търговска продажба, както и за значението на невписването на тази фактура в дневника за покупките на купувача и неползването на данъчен кредит по нея, са в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд, конкретно посочена в определението за допускане на касационното обжалване. Според тази практика, която се споделя напълно от настоящия състав: Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата; Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. В противоречие с посочената практика, при преценката за възникнало между страните правоотношение за доставка на стоки по процесната фактура и дължимостта на сумата по нея въззивният съд неправилно е взел предвид единствено неподписването на фактурата от страна на купувача, неотразяването й в счетоводството му и неползването на данъчен кредит, а не е обсъдил всички останали доказателства по делото. По-конкретно: Съдебният състав не е съобразил заключението на съдебно-икономическата експертиза, с което се установява, че продажбата по процесната фактура е надлежно осчетоводена от ищеца-продавач, включена е в дневника за продажбите за съответния месец и за нея същият е ползвал данъчен кредит; Игнорирал е приетия от самия него за доказан от транспортните документи и от свидетелските показания факт, че стоките по фактурата са доставени/предадени на ответника; Не е взел предвид събраните по делото доказателства – показанията на св. М. (работила като зооинженер при ответника към датата на доставката) и заключението на биологичната експертиза, установяващи, че към релевантния за спора момент (2018 г.) фуражните добавки, необходими за отглежданите от ответника прасета, са доставяни единствено от ищеца и че без количествата по процесните фактури, животните биха били недохранени (каквито данни по делото не са налични, нито е поддържано подобно твърдение). Преценени в тяхната съвкупност, изброените доказателства позволяват да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на стоките, описани в процесната фактура, както и че тези стоки са доставени на купувача. С оглед на това, за последния е възникнало задължение за заплащане на цената им съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен в допуснатата до касационно обжалване негова част, а предявеният иск за сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. – уважен. Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената цена на стоките за посочения в исковата молба период от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г., възлизащо на сумата 4 124.56 лв., съгласно основното заключение на счетоводната експертиза. Предвид изричното искане на ищеца, върху присъдената сума за главница следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, искането на ищеца за присъждане на разноски за касационното и за въззивното производство е основателно. Същите възлизат общо на сумата 7 326.98 лв., съответно: за касационното производство – сумата 4 246.09 лв., включваща 503.63 лв. - държавни такси и 3 472.46 лв. - адвокатско възнаграждение (с ДДС), чието уговаряне и заплащане в брой и по банков път се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 30.08.2023 г., фактури и дневни извлечения; за въззивното производство – сумата 3080.89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение (с ДДС) съгласно 25.11.20213 г., която е заплатена чрез два банкови преводи, видно от представените извлечения от сметка. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 38 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 446/2021 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Силистренски районен съд решение № 260059 от 07.07.201 г. по гр. д. № 556/2020 г., е отхвърлен предявеният от „Биосфера Фарм” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд, обл. София срещу „Екопродукт“ ЕООД, [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 23 681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. – цена на доставени фуражни добавки и стоки за животновъдния сектор, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4 124.56 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра, да заплати на „Биосфера Фарм” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица], на основание чл. 327, ал. ТЗ, сумата 23 681.67 лв. (двадесет и три хиляди шестстотин осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. – цена на доставени фуражни добавки и стоки за животновъдния сектор, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 124.56 лв. (четири хиляди сто двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки) - обезщетение за забава върху първата сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. ОСЪЖДА „Екопродукт“ ЕООД, [населено място] да заплати на „Биосфера Фарм” ЕООД, [населено място] разноски за разглеждане на делото във въззивната и касационната инстанции в размер на сумата 7 326.98 лв. (седем хиляди триста двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: