Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 19 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 298 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. В. Б. чрез защитата му и по жалба, подадена лично от него, срещу решение на Софийски апелативен съд № 481 от 29.12.2011 г, по ВНОХД № 1034/11, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 16 от 20.09.2011 г, по НОХД № 278/11. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. В. Б. е признат за виновен в това, че на 4.03.2011 г в [населено място], е причинил на А. А. А., служител на МВР, средна телесна повреда, при и по повод изпълнение на службата му, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 131 а, пр. 2 вр. чл. 131, ал. 2, т. 2 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, както и за виновен в това, че на същата дата и на същото място, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с оглед на което и на основание чл. 325, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода” и „обществено порицание”, а, на основание чл. 23, ал. 1 НК, му е наложено едно най-тежко общо наказание, а именно: шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че отказано встъпването на защитник по избор на подсъдимия, а делото е разгледано с участието на служебен защитник, че незаконосъобразно първата инстанция е оставила без уважение искане на подсъдимия за отвод на членовете на състава на съда, че е извършен превратен анализ на доказателствените източници, че е следвало да се проведе поисканият от защитата следствен експеримент, а това е отказано, че е тенденциозно заключението на СМЕ, касаещо характера на причинената телесна повреда, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, че незаконосъобразно е отказано приобщаването на видеозаписите от охранителните камери, че материалният закон е приложен неправилно, че неправилно е преценена съставомерността на деянията, че е допуснато нарушение по чл. 54 НК и не са съобразени целите по чл. 36 НК, че наказанието „лишаване от свобода”, наложено за престъплението по чл. 131 а НК, е определено от първата инстанция при превес на смекчаващите обстоятелства, а въззивният съд го е интерпретирал като наложено при превес на отегчаващите такива, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се иска да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е оценил доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Събраните доказателства удовлетворяват критерия на чл. 13, ал. 1 НПК, поради което липсва процесуално нарушение, произтичащо от отказа на въззивния съд да уважи доказателствените искания на защитата за допълнителен разпит на свидетели и вещи лица, респективно, за провеждане на следствен експеримент. По отношение на обстоятелството: какъв е механизмът на причиненото телесно увреждане, са събрани гласни доказателства, проверени чрез заключението на СМЕ, посочила, че средната телесна повреда може да бъде получена по начина, описан от свидетелите, които са и очевидци на деянието. Обсъдени са възраженията на защитата относно правилността и доказателствената обезпеченост на осъдителната присъда. Верен е изводът, че събраните доказателства формират надеждна доказателствена основа. Липсва релевираното нарушение на правото на защитата във връзка с участието на защитник. Още на досъдебното производство на обвиняемия е осигурен служебен защитник. Такъв е участвал и в съдебното производство пред първата инстанция, но се е оттеглил, на основание чл. 98, ал. 2 НПК, което е наложило да бъде заменен с друг служебен защитник. В нито един момент от наказателното производство обвиняемият / подсъдимият не е уведомил съда, че желае да упълномощи защитник, тоест, съдът не е имал задължение да отстрани служебния защитник, за да предостави възможност да участва упълномощеният такъв. Във въззивното производство също е участвал служебен защитник / той е изготвил касационната жалба, респективно, същият участва и в производството пред настоящата инстанция /. Първата инстанция е положила усилия да приобщи видеозаписите от охранителните камери, но това се е оказало обективно невъзможно поради обстоятелството, че е изтекъл срокът за тяхното съхранение / в този смисъл е приложеното по делото писмо в отговор на запитването, отправено от съда до фирмата, осъществяваща охранителната дейност /. Подсъдимият е направил искане за отвод на членовете на състава на първоинстанционния съд, но правилно искането е оставено без уважение поради това, че е липсвало основание по чл. 29, ал. 2 НПК. Заключението на СМЕ, касаещо получената от св. А. телесна повреда, е прието от съда, след като страните, включително подсъдимият и защитата му, не са възразили срещу приемането му / отделен е въпросът дали изводите на вещото лице за характера на телесната повреда и за механизма на нейното причиняване ползват подсъдимия и дали той е съгласен с тези изводи /. По изложените съображения, ВКС намери, че липсват съществени процесуални нарушения, които да обусловят необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана за съвкупност от престъпления, каквато е налице. Поведението му покрива признаците на съставите по чл. 131 а, пр. 2 вр. чл. 131, ал. 2, т. 2 НК и по чл. 325, ал. 1 НК и такава е възприетата от съдилищата правна квалификация. Законосъобразно, на основание чл. 23 НК, на жалбоподателя е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, което е най-тежкото измежду наложените му, а именно: шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Обстоятелствата, имащи значение в контекста по чл. 54 НК, са оценени правилно. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени сравнително младата възраст на подсъдимия, тежкото му социално положение, фактът, че е безработен, наличието на особеност в структурата на личността му / диссоциално личностово разстройство /. Като отегчаващи обстоятелства са взети предвид завишената степен на обществена опасност на деянията, обремененото съдебно минало на дееца, отрицателните му характеристични данни. Въззивният съд е констатирал, че наказанието шест години „лишаване от свобода” е определено при превес на отегчаващите обстоятелства / санкцията на чл. 131 а НК, действала към момента на деянието, е от три до осем години „лишаване от свобода” /, макар в мотивите към присъдата да е отбелязано, че наказанието е определено при лек превес на смекчаващите обстоятелства / в какъвто случай, би било в границата под средния размер и минималния възможен /. Касае се за уточнение във връзка с допусната от първата инстанция техническа грешка, което произтича от задълженията на въззивния съд за цялостна проверка на правилността на присъдата, поради което не може да бъде споделен довода, че недопустимо е влошено положението на подсъдимия във въззивното производство. САС е изложил обстойни съображения за това, че липсват неотчетени смекчаващи обстоятелства, които биха обусловили необходимост от намаляване на наказанието, който извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Законосъобразно са преценени целите по чл. 36 НК / отдадено е значение на специалната превенция и на генералната такава / и правилно е прието, че по-леко наказание не би довело до поправяне и превъзпитаване на осъдения, респективно, не би подействало превантивно на останалите членове на обществото. Ето защо, не са налице основания за смекчаване на наказателноправното му положение, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Поради изложеното, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 481 от 29.12.2011 г, по ВНОХД № 1034/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: