Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр.София, 28 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2256/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. Б. С. срещу присъда № 20 от 24.ІV.2013 год. по внохд № 66/2013 год. на Софийския апелативен съд.С позоваване на всички касационни основания се иска въззивната присъда да бъде отменена и С. да бъде оправдан,или след отмяната на присъдата делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане,или присъдата да се измени и да се намали наложеното на С. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалвания акт и предлага оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда от 16.Х.2012 год. по нохд № 2113/2011 год. на Софийския градски съд П. Б. С. и Г. И.К. са признати за виновни в това,че действайки в съучастие-С. като извършител,а К. като помагач-с употреба на насилие са откраднали от Н. М. В. движими вещи с обща стойност 533.58 лв.,за което деяние,извършено в София на 23.VІІІ.2010 год. и на основание чл. 198,ал.1 НК С. е осъден на 4 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим,а К.,действал при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” и „б” НК,е осъден на основание чл. 199,ал.1,т.4 НК на 2 години лишаване от свобода по правилото на чл. 55,ал.1,т.1 НК.На основание чл. 25,ал.1 във вр. с чл. 23,ал.1 НК съдът е определил общи наказания:на С. от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода измежду наказанията,наложени му по нохд № И-537/2010 год. и 15334/2009 год.,двете на Софийския районен съд,което наказание,на основание чл. 68,ал.1 НК, е постановил да се изтърпи отделно от това по присъдата и също в затвор при строг първоначален режим;на К. от 2 години лишаване от свобода измежду наказанията,наложени му с тази присъда и още по нохд № 12303/2009 год. и 11336/2009 год.,двете на Софийския районен съд,което наказание да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Н. М.В. 533.58 лв. за причинената й имуществена щета. С обжалваната въззивна присъда подсъдимият К. е оправдан по повдигнатото срещу му обвинение,отхвърлен е предявеният и срещу него граждански иск,задължен по който е останал само С..С. е оправдан по обвинението да е извършил грабежа в съучастие с К.,а наказанието му е намалено от 4 на 3 години лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна.Макар в нея да са посочени всички основания по чл. 348,ал.1 НПК,доводи не са изложени нито в подкрепа на заявената незаконосъобразност на въззивната присъда,нито в подкрепа на заявената явна несправедливост на наложеното на С. наказание лишаване от свобода.Въззивната присъда се атакува единствено като процесуално незаконосъобразна:разпознаването на С. от пострадалата В. било в „нарушаване на всички правила,установени в НПК”;апелативният съд „размени/л/ фактите,включени в предмета на доказване” като приел,първо,че св. К. бил закупил отнетия от В. мобилен телефон от подсъдимия С.,което „К. никога не е твърдял” и,второ,че С. бил твърдял да се е намирал в Швейцария по време на грабежа,каквото твърдение този подсъдим „никога” не е поддържал. Доводът,относим към разпознаването от В. на С. като лицето,което я е нападнало и насила е изтръгнало чантата от ръцете й,не се прави за първи път.Изтъкнат и в допълнението към въззивната жалба,изготвено от защитника на С.,той е дал повод на въззивния съд да го обсъди,което е довело до подробен,аргументиран с установените посредством показанията на В. факти и издържащ сравнението с процесуалните изисквания при разпознаването отговор.Изложени на л.7 до първия абз. на л.8 от въззивната присъда,съображенията на въззивния състав срещу основателността на възражението за процесуална незаконосъобразност на обсъжданото разпознаване изцяло се споделят,без да е необходимо нито да се допълват с излагане на допълнителни съображения по повод на настоящата жалба,нито пък да се повтарят. Не е вярно твърдението,че въззивният съд бил коментирал твърдения на подсъдимия С.,каквито той не бил поддържал.От прочита на изявленията на единия от защитниците на С.,адв. П.,отразени в съдебния протокол за проведеното на 27.ІІІ.2013 год. съдебно заседание /л.89 от възз.д./ се вижда нейното възражение срещу липсата на „официално” уведомяване от страна на съответните институции в Швейцария,дали С. „на инкриминираната дата е бил в Република България”.От изявленията на С. пък,отразени в съдебния протокол за проведеното на 24.ІV.2013 год. съдебно заседание /л.111 и 112 от възз.д./, изобщо не може да се заключи,той да е отрекъл цитираното твърдение на защитника си.Но дори С. и защитниците му недвусмислено да са заявили,че в деня на грабежа техният подзащитен не е пребивавал вън от страната,приемането от съда да е твърдяно обратното би съставлявало нарушение,но не и съществено,след като по никакъв начин не се отразило върху процесуалните права на този подсъдим и няма никакво отношение към фактите,формирали извода за виновността му. Твърдението,че въззивният съд неправилно е коментирал заявление на св. К.,че е закупил от подсъдимия С. откраднатия от В. мобилен телефон, е вярно,тъй като действително така е записано във второто изречение от втория абз. на л.9 от мотивите към въззивната присъда.Първо,обаче,това записване повече от очевидно е плод на грешка,след като в предното на цитираното изречение е казано,че К. е закупил мобилния телефон от оправдания К.,което твърдение свидетелят е заявил при разпита му в досъдебното производство,съдържанието на който разпит,включен в годния за обсъждане доказателствен материал по предвидения процесуален ред,е счетено за обективно.Второ,обвинението срещу С. нито от прокурора,нито от двете предходни инстанции се е считало за доказано от въпросната покупка,а от други факти.И,трето,дори и налице,допуснатата грешка не може да се определи като съществено процесуално нарушение както с оглед правата на С. като подсъдим,така и с оглед необходимостта от яснота във волята на съда и съображенията за формирането й,каквито изводи и в жалбата не се правят. Съобразно дотук изложеното и липсата,както по-горе се спомена,на налагащи обсъждане и отговор доводи по касационните основания в т.1 и 3 на чл. 348,ал.1 НПК,ВКС на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 20 от 24.ІV.2013 год. по внохд № 66/2013 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ