Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 12.02. 2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2343/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 305 от 12.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1654 от 04.07.2019 г. по в. т. д. № 1321/2019 г. в частта, с която е потвърдено решение № 150 от 23.01.2019 г. по т. д. № 1631/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) на прихващане, извършено от П. Б. с изявление към „Корпоративна търговска банка” АД вх. № 10645/04.11.2014 г. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за нищожност на прихващането. В касационната жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., действащи в качеството на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска по чл.59, ал.3 ЗБН с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на извършване на прихващането не е бил осъществен специалният фактически състав на чл.59, ал.1 ЗБН. Излагат се доводи, че отправеното от ответника изявление за прихващане е било нищожно по причина, че банката не е разполагала с правна защита за отричането му; че към датата 04.11.2014 г. активното вземане не е било изискуемо поради наложения с чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ мораториум за извършване на плащания от страна на банката; че двете насрещни вземания не са били еднородни поради различната валута, в която са били уговорени. Поддържат се и оплаквания, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН като е отрекъл знанието на ответника към момента на придобиване на активното вземане за настъпилата неплатежоспособност на банката, въпреки публично известните към този момент обстоятелства, обявени в Търговския регистър и оповестени в средствата за масова информация и на сайта на БНБ, че банката е спряла изплащанията на суми по влогове, поставена е под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност и предстои отнемане на лиценза й. Ответникът по касация П. Х. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговора по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание, и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, Софийски апелативен съд е направил извод, че извършеното от ответника, с изявление вх. № 10645/04.11.2014 г., прихващане със сумата 516 714.57 щ. д. не е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Корпоративна търговска банка“ АД (н.), тъй като не е доказан субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - знание у ответника в качеството му на прихващащ кредитор към момента на придобиване на активното вземане за настъпилата неплатежоспособност на банката. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че към 04.11.2014 г. ответникът П. Б. е имал непогасено ликвидно задължение към „Корпоративна търговска банка“ АД, произтичащо от договор за банков кредит № 19916 от 25.05.2011 г. с размер на кредита 360 000 евро. На 04.11.2014 г. в банката е постъпило уведомление, заведено с вх. № 10645/04.11.2014 г., съдържащо изявление на П. Б., че извършва прихващане на задълженията си по договора за кредит с вземане, което е придобил чрез сключен с К. С. Д. договор за цесия от 20.10.2014 г. В уведомлението е посочено, че вземането, с което се извършва прихващане, произтича от анекс № 97470/12.02.2013 г. към сключен между банката и цедента рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 03.03.2012 г. и възлиза на 500 881.75 щ. д., ведно с изтекли лихви в размер на 15 832.82 щ. д. Синдиците на банката са оспорили вписаната в договора за цесия дата 20.10.2014 г. и поради недоказване на достоверността й от ответника съдът е направил извод, че договорът следва да се счете за сключен най-късно на 04.11.2014 г., когато банката е уведомена за извършената цесия. Въззивният съд е преценил като неоснователен довода на синдиците, че отправеното от ответника изявление за прихващане не е породило правни последици, тъй като двете насрещни задължения не са били еднородни. Изложил е съображения, че паричният характер на вземанията/задълженията е достатъчен, за да се счетат те за еднородни и годни за прихващане, а видът на валутата, в която са уговорени - щатски долари и евро, може винаги да бъде конвертиран по обявения официален курс на БНБ, в какъвто смисъл е практиката в решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. За неоснователен въззивният съд е намерил и довода на синдиците, че към момента на отправяне на изявлението за прихващане активното вземане на ответника не е било изискуемо, тъй като банката е била поставена под специален надзор и с оглед предприетите мерки по чл.116, ал.2 ЗКИ за нея е съществувала забрана да извършва действия, насочени към изпълнение на задълженията й към кредиторите. Съдът е посочил, че прихващането не е инициирано от банката и поради това наложените по отношение на нея ограничения не се отразяват на изискуемостта на активното вземане. Предвид факта, че цедираното вземане е било такова по безсрочен депозит и според съдържанието на анекса титулярът е имал право да изтегли депозираната сума във всеки един момент, въззивният съд е заключил, че към датата на цесията вземането е било изискуемо и ответникът е имал право да го прихване срещу задълженията си по договора за банков кредит. Относно субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - знание у прихващащия кредитор за настъпилата неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на активното вземане, въззивният съд е приел, че същият подлежи на доказване от синдиците, тъй като с оглед датата на сключване на договора за цесия е неприложима презумпцията за знание по чл.59, ал.4 ЗБН. След самостоятелна преценка на доказателствата въззивният съд е достигнал до извод, че не е доказано знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, релевантно за основателността на разглеждания иск. Препращайки по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел разрешението, че знанието за неплатежоспособност не може да се обоснове с публично оповестеното в Търговския регистър решение от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което в резултат на спиране на плащанията банката е поставена под специален надзор, нито с изнесената в медиите информация за финансови затруднения на банката и затварянето й за работа с клиенти. Изразил е разбиране, че от значение за осъществяването на фактическия състав по чл.59, ал.3 ЗБН е знанието на прихващащия кредитор за настъпила неплатежоспособност, което не е равнозначно на опасност от неплатежоспособност, оповестена широко в медийни публикации и в актовете на БНБ по повод поставянето на банката под специален надзор. Въззивният съд е споделил и преценката на първоинстанционния съд, че знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не се установява от представените от синдиците доказателства - писмо от 11.08.2014 г. на Д. Ф. - генерален директор на ген. дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейската комисия, прессъобщение от 22.10.2014 г. и препис - извлечение от доклад на БНБ за информация на народните представители от 43-но НС на РБ за състоянието на „КТБ“ АД, публикувани на сайта на БНБ в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г. Изводът за недоказаност на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН е мотивирал въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.59, ал.3 ЗБН е отхвърлен като неоснователен. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос, обусловил отхвърлянето на иска по чл.59, ал.3 ЗБН : „Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН”. След допускане на касационното обжалване са постановени решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., и решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., в които се съдържа произнасяне по идентичен в смислово отношение правен въпрос, свързан с приложението на чл.59, ал.3 ЗБН. В цитираните решения е прието, че : „Знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ; Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона; Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства“. Настоящият състав на ВКС възприема даденото разрешение по повод тълкуването на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН, от което произтича и отговора на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос : Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен (специален) надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, не може да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН; Знанието по чл.59, ал.3 ЗБН във всеки конкретен случай подлежи на доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Ответникът е придобил заявеното за прихващане вземане на 04.11.2014 г. (приетата от въззивния съд достоверна дата на сключване на договора за цесия) и на същата дата е отправил изявление до „Корпоративна търговска банка“ АД, че прихваща цедираното вземане срещу задълженията си към банката по договора за кредит от 18.05.2011 г. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи, че изявлението за прихващане не е породило целения погасителен ефект, тъй като насрещните вземания, между които е извършено прихващане, не са еднородни и към момента на отправяне на изявлението активното вземане не е било изискуемо. Касационната инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че паричният характер на двете вземания - вземането на прихващащия кредитор, придобито чрез договора за цесия, и вземането на банката, произтичащо от договора за банков кредит, е достатъчен, за да се квалифицират вземанията като еднородни по смисъла на чл.103 ЗЗД. Обстоятелството, че активното вземане е уговорено в евро, а пасивното в щатски долари, не е основание да се отрече еднородността на вземанията и правната възможност да се извърши прихващане помежду им с последиците по чл.104, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., на която се е позовал въззивният съд и която се възприема от настоящия състав на ВКС. Правилен е и изводът на въззивния съд, че заявеното за прихващане вземане е било изискуемо към момента, в който изявлението за прихващане е достигнало до банката. Изискуемостта на активното вземане е предопределена от съдържанието на договора (и анекса) между цедента и банката, а според него кредиторът - цедент, респ. ответникът в качеството на негов правоприемник, е имал право във всеки един момент да иска от банката плащане на депозираната за съхранение сума. По силата на постигнатата договореност настъпването на изискуемостта на вземането, придобито от ответника чрез договора за цесия, е обусловено от покана за плащане до длъжника, каквато се съдържа имплицитно в изявлението за прихващане. Невъзможността банката да осъществи плащане като последица от наложените ограничителни мерки по чл.116, ал.2 ЗКИ не е препятствала настъпването на изискуемостта на заявеното за прихващане вземане. Прихващането като способ за погасяване на насрещните вземания е инициирано от другата страна в правоотношението, поради което забраната към банката да изпълнява задълженията си спрямо кредиторите, произтичаща от решението на УС на БНБ за поставяне под специален надзор, не е повлияла нито върху изискуемостта на активното вземане, нито върху валидността на самото прихващане. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за отсъствие на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН. В исковата молба синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) са обосновали знанието на ответника по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор със забрана да извършва всички дейности съгласно предоставения й банков лиценз за времето до 20.11.2014 г. Придобиването на вземането, с което ответникът е извършил оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в практиката на ВКС разрешение по приложението на чл.59, ал.3 ЗБН узнаването на решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН. Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. Знанието за настъпила неплатежоспособност не може да се изведе и от медийните публикации в периода на поставяне на банката под специален надзор, тъй като в тях не са оповестени данни за окончателно установена от БНБ неплатежоспособност на банката. Поради изложеното правилна е преценката на въззивния съд, че знанието по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове с посочените решения на УС на БНБ и че уважаването на предявения иск предполага провеждане на пълно и главно доказване от страна на синдиците, че към датата на придобиване на активното вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. Пред инстанциите по същество синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) са се домогвали да докажат наличието на знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН с писмени доказателства, публикувани на сайта на БНБ в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г., а именно - писмо до 11.08.2014 г. на Д. Ф. - генерален директор на ген. дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейската комисия, прессъобщение от 22.10.2014 г. и препис - извлечение от доклад на БНБ за информация на народните представители от 43-но НС на РБ за състоянието на „КТБ“ АД. Въззивният съд, посредством способа на чл.272 ГПК, е направил извод, че от тези доказателства не се установява към датата 04.11.2014 г. ответникът да е знаел за настъпилата неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД. Настоящият състав на ВКС намира извода за правилен по следните съображения : За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ (напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност), узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Дори да се приеме, че публикуваните в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г. документи и съобщения, на които се позовават синдиците, съдържат категорично изразено становище на Централната банка за окончателно установена неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД и за предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. Отделен е въпросът дали на ответника, който е физическо лице, може да се вмени като дължима грижата да следи публикациите на интернет - страницата на БНБ и въз основа на тях да изгражда субективните си представи за реалното икономическо състояние на банката, както и за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея. В контекста на обсъждания проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, І т. о., че в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН законът би следвало да санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от БНБ становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН предявеният иск е неоснователен и решението на въззивния съд за неговото отхвърляне е правилно. По изложените съображения решението на Софийски апелативен съд по т. д. № 1321/2019 г. следва да бъде оставено в сила в допуснатата до касационно обжалване част. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за производството пред ВКС в размер на 2 400 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г., заплатено по банков път на 21.10.2020 г. На основание чл.59, ал.7 ЗБН в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) следва да бъде възложена дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 18 558.52 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1654 от 04.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 1321/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 150 от 23.01.2019 г. по т. д. № 1631/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) на прихващане, извършено от П. Х. Б. с изявление към „Корпоративна търговска банка” АД вх. № 10645/04.11.2014 г. ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на П. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], сумата 2 400 лв. - разноски по делото. ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 18 558.52 лв. - държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :