Р Е Ш Е Н И Е № 115 София, 20.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Яначкова гражданско дело № 1075 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена на 25.07.2011г. от О. А. М. и М. К. К. в качеството им на представители, избрани по реда на § 28 и 29 ПЗРЗИДЗСПЗЗ да представляват лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на М. „М.”-в ликвидация, [населено място], молба за отмяна на решение № 414 от 20.11.2008г. на ВКС - IV-то гражд. отделение, постановено по гр. дело № 1539/2007г., с което е оставено в сила решение № 265/2006г., постановено по в. гр. д. № 75/2004г. от Разградския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от молителите иск за делба. В молбата се поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са били известни на молителите при решаването на делото и които те са открили на 01.06.2011г. В подкрепа на тезата си представят скици № 1 и № 3 от 28.11.1994г., изработени от ЕФ „Г. – М 1991”, заверени от [община], със заверка и от Поземлена комисия, [населено място] от 20.12.2000г. и от [фирма], [населено място], отнасящи се за парцели № 1 с площ от 107.799 дка, съотв. № 2 с площ от 1.749 дка, находящи се в [населено място], общ.И., в квартал № *, съотв. 4 по плана на Т. на селото, м. „П.”, съотв. „С.”. Поддържат, че ответниците не са доказали „размера на собствеността ”, за която претендират и каква част се явява от цялото дворно място, което, видно от приложените към молбата за отмяна скици, е с площ от 107.799 дка. Въззивният съд според тях се е позовал на единственото доказателство за индивидуализация на имота - скица № 2 от 28.11.1994г., отнасяща се до парцел № *, кв.* по плана на [населено място], [община] с площ 66 533 дка. Твърдят, че фактическото състояние на имота се различава от ревандикираното на другите страни, както и че представените доказателства в подкрепа на иска за делба не били взети предвид от съда без мотиви за некредитирането им, като с приложените към молбата за отмяна скици се доказвала тезата им за съсобственост върху имота, а не за собственост върху реални обекти. Насрещните страни : В. Г. Г., И. Г. В., В. Д. Н., И. Д. Ц., К. Ц. В., С. Ц. К., И. Ц. Р., Р. С. К., С. Г. Ц., Ц. Г. Ц., К. Й. В., И. В. В. и З. В. В. не са подали писмен отговор на молбата за отмяна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е допустима, в т. ч. е депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Като обсъди доводите във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, Върховният касационен съд намира следното: За да постанови съдебния акт, предмет на исканата отмяна, тричленен състав на ВКС, ІV гражданско отделение, по гр. д. № 1539/2007г. е приел, че въззивното решение, обжалвано пред него, с което е отхвърлен искът за делба, предявен през 1997г. от касаторите, с предмет циглено - керамична фабрика, находяща се в [населено място], за която е отреден имот пл. № * по регулационния план от 1967 г., целият с площ от 66 533 кв. м., ведно с построените в него промишлени и други сгради, е правилно. Въззивният съд по гр. д. № 75/2004г., както е приела и касационната инстанция, е отхвърлил иска за делба поради непроведено доказване на юридическо основание за възникване на съсобственост върху делбения имот, отразен в представена по делото скица № 2 като парцел № * от кв.* по плана на [населено място] с площ от 66 533 дка. За да стигне до извода за оставяне в сила на решението на окръжния съд [населено място], тричленният състав на Върховния касационен съд е приел и че след реституцията, с която се прекратява правото на собственост на държавата, не възниква съсобственост и следователно такава не е възникнала между ищците и реституираните собственици, от чийто наследодател през 1947 г. е била национализирана фабриката, представляваща терен с площ от 15 487 кв.м., ведно с построените върху терена сгради - сушилни, ринг, навеси, машинни отделения, калжийница, водни резервоари, канцеларии, спални стаи, кухни, столова, склад и дам, с обща застроена площ 2 813 кв. м. Съобразено е от съда, че с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС правата на касаторите по отношение на терена и сградите от бившата национализирана фабрика са отречени - с решение по гр. д. № 257/93 г. на Исперихския районен съд, с което М. „М.” е осъдено да предаде на наследниците на В. И. и Г. И. владението върху циглено - керамична фабрика в [населено място], представляваща дворно място с площ от 15 487 кв. м. и сгради със застроена площ 2 813 кв. м. Въз основа на установеното по делото е формиран и извод, че по отношение на построените след национализацията нови обекти, които имат самостоятелно значение и могат да бъдат обект на правото на собственост, също не възниква съсобственост между държавата и бившите собственици, а тези обекти представляват суперфициарна собственост на държавата и не попадат в обхвата на реституцията. В обобщение съдът е приел, че правата на страните не са върху една и съща вещ, а върху реални части от нея. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след постановяването на решението, която не се дължи на процесуално нарушение или небрежност на страната, и която води обективно до неустановяване на действителното фактическо положение. За да се допусне отмяната, е необходимо доказателствата относно факти, съществували към момента на разглеждане на делото, да не са били известни на страната по обективни причини, съотв. въпреки положените усилия страната да не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В случая с молбата за отмяна като писмени доказателства са представени описаните две скици № 1 и № 3 от 28.11.1994г., за които се поддържа, че се отнасят за делбения имот и са от съществено значение за решаване на спора. Заявеното основание за отмяна предпоставя нови факти, които имат значение на юридически или доказателствени факти за спорното правоотношение, съотв. доказателства за осъществяването на такива факти, които следва да са от съществено значение за делото, така че да доведат до промяна в съдържанието на решението по същество, ако се вземат предвид. Приложените към молбата за отмяна скици не са от значение за изхода на спора.Правата на молителите върху реституирания имот са отречени с влязло в сила решение, с което е уважен ревандикационен иск на ответниците по иска за делба срещу М. „М.”, задължително за страните, техните наследници и правоприемници и за съда (чл. 220 ГПК отм.). Разрешеният със сила на пресъдено нещо спор между страните не може да бъде пререшаван (чл. 224, ал. 1 ГПК отм.) и съдът е длъжен да зачете формираната сила на пресъдено нещо (СПН) по отношение на правото на собственост, като възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и изхожда от него по отношение на лицата, обвързани от СПН. Доводите в молбата за отмяна, че посредством скиците ще се индивидуализира имотът (вещите), предмет на делба, и така съдът ще стигне до друг правен извод са неоснователни. Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска за делба почиват върху липсата на съсобственост върху предмета на делбата. Становището на съда относно неоснователността на иска поради липса на съсобственост и статута на суперфициарна собственост на държавата върху новопостроени сгради не може да бъде променено въз основа на представените скици, които не сочат на извод за осъществяване на конкретни юридически факти за възникване на съсобственост върху предмета на делбата, каквато цел се преследва с тях. С тези документи молителите се стремят да установят действителните според тях права на ответниците в делбения имот, които са установени обаче с влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна не е предмет на делото, за да се обсъжда, както се иска в молбата за отмяна, дали фактическото състояние на имота е различно от ревандикираното. Извън изложеното, следва да се подчертае, че отмяната в разглежданата хипотеза е предвидена за избягване на неправилно решаване на спора, когато, съобразно горепосоченото, то не е в резултат на процесуално нарушение на съда, поради което и доводи в тази насока са неотносими, и не се дължи на небрежност на страната, която при полагане на дължимата грижа е могла да се снабди с документите или с препис от тях от институциите, при които се съхраняват. В настоящия случай не може да се приеме, че приложените скици представляват новооткрити доказателства, тъй като при достатъчна активност от лицата, подали молбата за отмяна, и предявили иск за делба през 1997г., същите биха могли да се снабдят със скици, изработени още през 1994г. Макар процесуалното бездействие да води до неблагоприятен правен резултат, същият не може да се отстрани по пътя на извънинстанционния контрол, щом при щателно издирване страната е могла да се снабди с документа и да го представи. В обобщение, доводите в молбата за отмяна са неоснователни, а заявеното основание за отмяна недоказано. Не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. А. М. и М. К. К. в качеството им на представители, избрани по реда на § 28 и 29 ПЗРЗИДЗСПЗЗ да представляват лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на М. „М.”- [населено място] в ликвидация, за отмяна на влязлото в сила решение № 414 от 20.11.2008г. по гр. дело № 1539/2007г. на ВКС - IV-то гражд. отделение и на оставеното с него в сила решение № 265/2006г., постановено по в. гр. д. № 75/2004г. от Разградския окръжен съд, Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: