Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * обезпечителни мерки * частичен иск * частично обезпечение на иск * изменение на иска

М О Л Б А

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            554

 

 

                                     София 29.09.2009 г.

 

 

                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                    Председател :   БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                       

                                             Членове :   КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

                                                                   МАРИО ПЪРВАНОВ    

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №433/2009 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Я. Р., със съдебен адрес - град С., срещу определение от 22.04.2009 г. по ч. гр.дело №139/2009 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено определение на Берковския районен съд от 10.03.2009 г. по гр. д. №136/2009 г. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от И. Я. Р. срещу К. Х. Чифильонов, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот до размер на 24 000 лв.

Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали когато искът е предявен като частичен, но е подкрепен с доказателства за пълния размер, следва да се допусне обезпечение само до размер на предявената част от иска или обезпечението следва да бъде до пълния размер на иска, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните по-горе въпроси отговарят на тези критерии.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.394 ГПК съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства. От друга страна когато първоначалният иск е частичен, то предявяването му до пълния размер става чрез увеличение на иска. Това по същество е предявяване на допълнителен иск относно тази част на спорното право, която не е била предявена с първоначалния иск. Допълнителното предявяване на останалата част е едно бъдещо и несигурно събитие, за което не може предварително да се обоснове обезпечителна нужда, нито да се определи и срок за извършването му. Така допускането на обезпечаване до пълния размер на иска когато последният е предявен като частичен би се превърнало в едно безсрочно ограничаване правната сфера на бъдещия ответник, което е недопустимо. Ето защо изводът на Монтанския окръжен съд, че обезпечаване на иска не може да бъде допуснато до пълния размер на иска, когато той е частичен, е правилен.

Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.04.2009 г. по ч. гр.дело №139/2009 г. на Монтанския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 22.04.2009 г. по ч. гр.дело №139/2009 г. на Монтанския окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.