4 Р Е Ш Е Н И Е №102 София, 01.06.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесети и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 970 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Образувано е по подадена на 29.12.2014г. молба от Ю. К. Я. за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение от 14.06.2010г. по в.гр.д.№ 610/2010г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ „Б” отделение, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 26687/2008г. на СРС, 44 състав, Я. е осъдена да заплати на ЗК”Л. И.” сумата 227.20лв. на основание чл.81 Закона за застраховането /отм./ във вр. с чл.19,ал.2,предл.второ от Наредба № 4 за задължителното застраховане /отм./, както и сумата 110.84лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2008г. и разноски. Твърдението в молбата за отмяна е, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила при връчване на призовката за насроченото пред въззивната инстанция съдебно заседание, молителката била лишена от възможността да участва в производството лично или чрез повереник. Всички книжа пред първата инстанция били връчвани и редовно получавани на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап.№ 6 чрез нейната баба Х. А. С. и чрез синът й А. Я.. В разписката към призовката за насроченото за 25.05.2010г. съдебно заседание пред СГС некоректно било посочено, че при връчването на 17.02.2010г., Х. С. съобщила, че няма връзка с призоваваната. Молителката поддържа, че не е възможно баба й да даде такива сведения поради влошения й слух и затруднения в общуването, а информацията, отразена в разписката не било надлежно потвърдена от никого. Вписаното като лице, удостоверило съобщеното от С. /В. И./ било непознато на молителката. Липсвал негов подпис и лични данни. Поддържа се, че за връчителят е била очевидна възрастта на С. /родена 1924г./, поради което е следвало да потърси друг член от домакинството, комуто да предаде призовката. Призоваване не било извършено и чрез пълномощника на Я.-адв.К. Б. Я.. Неоснователно съдът приложил разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК, тъй като по време на процеса молителката пребивавала на адреса /на който била редовно призовавана в производството пред СРС/, липсвали надлежни доказателства, че тя го е напуснала, разпоредбата била приложена неправилно и поради това, че от данните в разписката било видно, че има други членове от домакинството, които да получат призовката. Към молбата е представено медицинско направление от 05.11.2014г. за здравословното състояние на Х. С.. В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата ЗК [фирма]. В съдебно заседание пълномощникът на молителката поддържа искането за отмяна като се позовава на нарушения на чл.44 и чл.38 ГПК. Представено е запорно съобщение, с което е наложен запор върху банковите сметки на Я. от 01.10.2014г. Представителят на ответника по молбата счита последната за неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 14.06.2010г. като необжалваемо. При липса на други данни, опровергаващи твърдението на молителя за датата на узнаване на решението, следва да се приеме, че молбата е депозирана в рамките на тримесечния преклузивен срок като се поддържа, че уведомяването е станало на 01.10.2014г. когато страната разбрала, че банковите й сметки да запорирани с представеното запорно съобщение по изпълнително дело 202/2014г. на ЧСИ Н.М.. Молителката е имала качество на въззиваема в производството пред СГС. За проведеното по делото съдебно заседание на 25.05.2010г. призовката до Я., изпратена на адреса на ул.Л., [населено място] /на който е получавала редовно книжата в първоинстанционното производство/ е върната с отбелязване в разписката от дата 17.12.2010г., че „лицето не живее на адреса. Нов адрес в кв.С., но точният не е известен. Дала сведение живуща от домакинството възрастна жена над 90г., която няма връзка с лицето. Сведението е потвърдено и от касиера на входа В. И. от ап.11” При тези данни съдът е счел, че връчването е редовно, прилагайки разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК. При преценката на данните, удостоверени от връчителя относно начина на връчването и действията във връзка с връчването, съставът на ВКС приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Няма нарушения при удостоверяването на връчването /чл.44 ГПК/, каквито се поддържат, нито пък несъответствия на адреса, на който е връчено съобщението /чл.38,ал.1 ГПК/-призовката е връчена на адреса, посочен по делото, на който лицето е призовавано и твърди, че е пребивавало. Липсват и основания за преценка за неправилно приложение на разпоредбата на чл.41,ал.2,изр.първо ГПК. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№ 505/2011г. на 4г.о. на ВКС, под промяна на адреса по смисъла на чл.41 ГПК следва да се разбира не само промяна на адресната регистрация на лицето, но и фактическото и постоянно отсъствие от адреса. В случая удостоверяването на това обстоятелство е станало въз основа на сведения, че молителката вече е напуснала адреса, каквато информация е дадена от две лица, чиито „качества” по смисъла на чл.44,ал.1 ГПК са отбелязани от връчителя. Недоказана с надлежни доказателствени средства в настоящия процес е тезата, че получателят на призовката /възрастната баба/ не е била в състояние да даде вярна и коректна информация относно местопребиваването на Я., още повече, че съобщеното, че новият адрес на внучка й е в кв.С., съвпада с отразено като адрес на молителката /кв.С., ул.205, № 10/ в молбата й по чл.303 ГПК. Твърдението в молбата, че Я. не познава лицето /изрично посочено от връчителя с две имена и идентифицирано като касиер на входа, живущ в конкретно посочен апартамент/, потвърдило сведението за напускането й на адреса, не разколебава достоверността на отразеното в официалния свидетелстващ документ. Законът не изисква вписване на личните данни и подпис на лицето /касиера И./, който в случая няма качество на получател на призовката. При данните, че молителката е била призовавана на адреса, който тя твърди, че е нейният и при надлежна информация /чл.44 ,ал.1 ГПК/, че в хода на процеса е престанала да пребивава на него, а има нов, неизвестен адрес в кв.С., законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.41,ал.2 ГПК. Тази фикция се прилага /съгласно даденото разрешение по цитираното гражданско дело/ без да е необходимо издирване на постоянния или настоящ адрес на лицето-книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства /повече от месец/ от адреса, на който е била призована; връчване на друг адрес може да бъде извършено, само ако страната, която отсъства, го е съобщила в съда в изпълнение на задължението си по чл.41,ал.1 ГПК. Разпоредбите на глава VІ ГПК не предвиждат задължение да се търси друг член от домакинството, чрез който да стане връчването, при положение, че пълнолетно лице се е съгласило да приеме съобщението /чл.46,ал.1 ГПК/, същевременно именно чрез бабата на молителката са връчвани редовно поредица книжа по делото. Не съществува и задължение за призоваване чрез адвоката, който „не е адрес, посочен по делото”по смисъла на разпоредбата на чл.38,ал.1 ГПК. С оглед на изложеното, не е налице основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК-страната не е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото пред въззивната инстанция поради нарушени съдопроизводствени правила, обезпечаващи това й право, което обуславя оставяне без уважение молбата за отмяна. Следва да се посочи, че молителката е била уведомена за подадената въззивна жалба от ЗК [фирма] - на адреса на [улица], [населено място], чрез Х. С., надлежно й е бил връчен препис от въззивната жалба на 10.12.2009г., а на 22.12.2009г. Я. е подала и отговор. Следователно, не нарушаването на процесуалните правила по призоваването й, а неизпълнението на задължението да съобщи по висящото дело новия си адрес, съответно да се възползва от общодостъпната информация за движението на делото, е причина за неучастието й в съдебното заседание на 25.05.2010г. С оглед изхода на настоящото производство молителката следва да заплати на ответника по молбата поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.3 ГПК - 300лв. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. К. Я. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила въззивно Решение от 14.06.2010г. по в.гр.д.№ 610/2010г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ „Б” отделение. Осъжда Ю. К. Я. за да заплати на ЗК [фирма] сумата 300 лв./триста лева/ разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.