4 гр. д. № 1180/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 387 София, 22.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1180/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 06.04.2010 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 899 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 715/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която по предявения срещу касаторите иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че ищците П. са собственици на имот № 410 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. „Д. С.”, в кв. В., в землището на [населено място] на основание давностно владение, осъществявано от 22.11.1997 г. до предявяване на иска на 15.04.2009 г. Касационната проверка е допусната по разрешените материалноправни въпроси; завършва ли процедурата по реституиране с решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, която е включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, и от който момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, какъвто е спорния имот. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на І г. о., провери заявените в жалбата основания за отмяна и въз основа на събраните доказателства намери следното: От фактическа страна е установено, че на ищците П. през 1985 г. е било предоставено на основание ПМС 11/1982 г. право на ползване върху земеделска земя с площ от 600 кв. м., в м. „С. б.”, в землището на кв. В., [населено място] и при граници от три страни път. В изработения през 1989 г. първи кадастрален план (КП) за местността предоставеният имот е заснет с пл. № 95 и е с площ от 900 кв. м. В имота на основание издадено разрешение за строеж на 17.11.1989 г. е построена двуетажна вилна сграда върху площ от 39 кв. м. Ищците са упражнили правото да изкупят предоставения за ползване имот по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. След заплащане на определената цена са се снабдили с конст. н. а № 73 от 1997 г. за собственост на 600/890 ид. ч. от имот пл. № 95 по плана на м. „С. б.” и при граници от четири страни път. При изработването на П. и ПНИ част с площ от 293 кв. м. от имот пл. № 95, която надвишава придобитата чрез изкупуване, е заснет като самостоятелен имот пл. № 410 и със заповед на кмета на [община], издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, този имот е възстановен на ответниците, които са наследници на братя М. Я. и Я. Я.. Установено е също, че на част от ответниците като наследници на М. Г. Я. с решение № 503 от 13.05.1998 г. е признато право на възстановяване на имот – нива с площ от 2.600 кв. м. в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в кв. В., м. Дели С., и съставлявала имот пл. № 10452 по КП от 1956 г. По КП от 1989 г. 400 кв. м. от имота участва в имот пл. № 95. С решение № 524 от 22.06.1998 г. на ОСЗ на наследниците на Я. Г. Я. е признато право на възстановяване на нива от 3500 кв. м. в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в кв. В., м. Д. С., която е била заснета като имот пл. № 10453 по КП от 1956 г. По КП от 1989 г. от този имот 91 кв. м. се включват в имот пл. № 95. С плана на новообразуваните имоти (ПНИ) площта над 600 км. м. от имот пл. № 95, който е бил предоставен за ползване на ищците, е заснета като имот пл. № 410 с площ от 293 кв. м. Новообразуваният имот включва части от имоти пл. №№ 122 и 123 от П. (стари имотни граници) съответстващи на имоти с пл. №№ 10452 и 10453 по КП от 1956 г. Ищците П. са инициирали процедура за изменение на ПНИ, мотивирани от поддържаното от тях, че са владяли имота в частта на изток от поставената нова ограда, разделяща го на две части. В резултат на това е била издадена заповед за изменение на плана, изразяващо се в заличаване на имот пл. № 410 и обособяване на нов имот пл. № 415 за ищците, но тази заповед е отменена с решение на Варненски административен съд по адм. д. № 682/2007 г., потвърдено с решение на ВАС по адм. д. № 9205/08 г. Към датата на приемане на ПНИ ищците не се легитимират като собственици на реално обособена част от имот пл. № 95, а на идеална част от него в размер на 600 кв. м., поради което едва с изработването на ПНИ придобитите от тях права се трансформират в право на собственост върху реален имот и това е новозаснетия имот с пл. № 95 с площ от 600 кв. м. Останалата част, извън придобитата от тях, е заснета като самостоятелен имот с № 410. По доводът за придобиване на правото на собственост върху тази част съдът е приел, че след като е установено да е владяна и за времето след 22.11.1997 г. (влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до предявяване на иска, то в тяхна полза е изтекъл необходимия десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Изводът по първият материалноправен въпрос, по който е допусната касационна проверка, е законосъобразен и направен в съответствие с практиката на ВКС, създадена с решения, поставени в производство по чл. 290 ГПК (решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333/09 г. на ВКС, І г. о., решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 559/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г. на ВКС, І г. о. и решение № 262 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, І г. о.), с които е прието, че когато признатият за реституиране имот се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решението за признаване на правото на възстановяване е постановено до изменението на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., то легитимира правоимащите лица като собственици на имота, който е индивидуализиран с местонахождение и граници по П.. Едва след изменението на цитираната норма и с оглед действието на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ става двуфазна и завършва с издаване на заповед на кмета на общината за възстановяване на правото на собственост върху новообразуваните имоти и скица към нея. Постановените решения на ОСЗ легитимират касаторите като собственици на възстановените имоти. От влизането им в сила те се са могли да защитят правото си на собственост от действията на трети лица, които са го смущавали. Последващото приемане на ПНИ няма отношение към признатото им право на собственост. С него се отразяват върху картен материал признатите и възстановени права на правоимащите и признатите права на ползувателите на основание актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че давностният срок за придобиване на имота е започнал да тече след влизане в сила нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която заличава изтеклата до тази дата давност. В случая този срок е започнал да тече от постановяване на конститутивно решението за възстановяване правото на собственост върху имота, т. е. от 13.05.1998 г. за една част от него и от 22.06.1998 г. за друга ид. част от него, тъй като от този момент ищците се легитимират като собственици и възстановеният имот е индивидуализиран с граници и местонахождение. От 13.05.1998 г. съответно 22.06.1998 г. до 15.04.2009 г. (датата на предявяване на иска от ищците) в тяхна полза е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което при направено позоваване на този оригинерен способ обосновано е намерено, че те са станали собственици и на частите от него, реституирани на касаторите. Съобразно това вторият материалноправен въпрос, обосновал и крайният извод на съда за основателност на иска, е правилен като краен резултат, но по изложените по-горе съображения. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение потвърдено. Касационното производство е инициирано и от двете страни, поради което разноските за него следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 899 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 715/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. С. К., Д. М. И., Д. Г. Г., М. Й. М., К. Й. Д., З. М. Г., че М. П. и Т. П. са собственици на имот № 410 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. „Д. С.”, в кв. В., в землището на [населено място] на основание давностно владение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: