4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 02 април 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 63 по описа за 2020 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия Методи Т. М. против решение № 412 от 31.10.2019 г., постановено по внохд № 896/19 г. на Апелативния съд-София. Възразява се наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване на наказанията. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му – адв.Ц.З.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1515/19 г. Софийският градски съд осъдил подс.М. за две престъпления – по чл.149, ал.5, т.3, във връзка с ал.2, т.1, ал.1, чл.29 и 54 от НК на 8 години лишаване от свобода и по чл.150, ал.1 и чл.54 от НК на 4 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 от НК СГС приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан и с взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С обжалваното въззивно решение присъдата на СГС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбоподателят е ангажирал всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, като е посочил данни в подкрепа, съответно на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, само относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно: САС неоснователно не е уважил доказателствени искания на подсъдимия и защитата му – за преразпит на пострадалите М. А. и Н. Д. и за назначаване на съдебно психиатрични психологични експертизи за изясняване на причините за промяна на показанията на същите лица. Отделно се твърди, че липсват доказателства за деянието спрямо М. А. и такива за ползвана от подсъдимия принуда спрямо Н. Д., в която връзка изводите на САС са основани на предположения. Данните по делото указват, че споменатите доказателствени искания са поставени на вниманието на САС с въззивната жалба и по-късно в съдебно заседание. Исканията са преценени от съда и са отхвърлени като неоснователни с определение от 09.09.2019 г. по реда на чл.327, ал.1 от НПК (л.11 и сл.) и с определение от 03.10.2019 г. (л.22 и сл.). Посочените съдебни актове не са декларативни, а основани на съображения, изложени в съобразителните им части. С първо посоченото определение САС е приел, че няма доказателствена празнота, която да подлежи на отстраняване чрез допълнителен или повторен разпит на св.А. и Д., а фактическите въпроси относно причините за промяна на показанията на последните не подлежат на изясняване посредством ползването на специално знание. Сезиран с идентични искания по-късно в съдебно заседание, въззивният съд ги е отхвърлил тъй като не е намерил причини за ревизия на становището си в определението от 09.09.2019 г. ВКС не намира основания за критично отношение към дейността на САС, в частност тази по отношение доказателствените искания на подсъдимия, за които иде реч. Разпит на свидетели, разпитани в първоинстанционния съд, се допуска във въззивната инстанция, ако въззивният съд приеме, че е необходим техния повторен разпит, или когато техните показания ще се отнасят до новооткрити обстоятелства – виж чл. 327, ал.3 от НПК. При изразеното от САС двукратно становище, на вниманието на ВКС се поставя само отказът му да уважи исканията по доказателствата. Заявените в посочените определения съображения на въззивния съд се игнорират. Жалбоподателят не се ангижира да посочи конкретно защо се явяват необходими повторни разпити на св.А. и Д. и/или какви новооткрити обстоятелства биха се изяснили при това. Още по-малко е обоснована нуждата от специални знания, извън правните, за изясняване на причините, на които е поставен акцент най-напред пред въззивния съд и сега пред касационния съд. ВКС установи, че разпитите на пострадалите в първоинстанционния съд са извършени надлежно, по всички обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК и при наличието на съответните предпоставки показанията на същите свидетели, депозирани от тях в хода на досъдебното производство, са приобщени по реда на чл.281 от НПК, като няла нужда те да бъдат разпитвани повторно, защото обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени по изискуемия от закона начин или защото са налице новооткрити обстоятелства, които те могат да изяснят. Що се отнася до исканията за назначаване на експертизи за изясняване на причините за промяна на показанията на същите свидетелки, САС правилно е отбелязъл, че за изясняването на тези причини не са необходими специални знания, по смисъла на чл.144, ал.1 от НПК. Възражението, свързано с доказателствената основа на изводите по фактите, игнорира съображенията на САС по доказателствата, изложени в мотивите на въззивното решение от л.6 до 15. Последните не са формални, неясни, противоречиви. Те са обхванали всички елементи на събраната доказателствена съвкупност, които са прецени не само всеки един поотделно с оглед на вътрешната му безпротиворечивост, последователност и логичност, но и във взаимната им връзка. Срещу конкретиката на тези съображения на САС, не се навеждат никакви доводи. Възложената от закона проверка по реда на главата двадесет и трета от НПК не позволява на ВКС подобен подход към дейността на проверявания от него съд. Съображенията, за които става дума, най-малко очертават липсата на доказателствена основа на изводите по фактите, а оценката на доказателствената съвкупност, извършена от САС, е правилна и съответна на обективното значение на всеки нейн елемент и на правилата на формалната логика. Мотивите на проверяваното решение не дават основание да се приеме, че изводите по фактите се основават на вероятност, предположение. При тези съображения ВКС намери, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Липсата на процесуални нарушения от категорията на тези по посочения текст на закона предопределя рамките на проверката относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията, а именно – фактите, приети за установени от въззивния съд. Конкретни данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не са посочени от жалбоподателя. То е ангажирано като последица от допуснатите от съда, според подсъдимия, съществени нарушения на процесуални правила. При казаното по-горе, възражението е неоснователно. Други възражения по приложението на закона, не са поставени на вниманието на ВКС. Фактическите положения, приети за установени от САС разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните две престъпления, поради което въззивният съд е имал основание да утвърди осъждането на подсъдимия. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.3 от НПК се твърди, че наказанията са явно несправедливи, защото очевидно не съответстват на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Тъкмо така е развита първата хипотеза за явна несправедливост на наказанието в чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Преписът на законовия регламент не съставлява данни по смисъла на чл.351, ал.1 от НПК в подкрепа на ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Поради какви причини се счита, че деянието е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК, не става ясно от жалбата на подсъдимия и защитата му. На тази основа, ВКС установи, че наложените наказания не са явно несправедливи по претендирания начин. Най-напред трябва да се каже, че данните по делото не разкриват предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанията са индивидуализирани в размките на предвиденото в закона – по реда на чл.54 от НК. Съображенията на САС, изложени в мотивите на решението (17-19), изцяло се възприемат от касационната инстанция, като не е нужно преповтарянето им. Отново трябва да се посочи, че анализът на отделните обстоятелства, от кръга на смекчаващите и отегчаващи вината на дееца, както и на тези указващи на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, фактически не се оспорва от жалбоподателя, а ВКС не установи обстоятелство от кръга на тези по чл.348, ал.5, т.1 от НПК да е останало вън от погледа на въззивния съд или да е ценено неадекватно на обективното му значение. Наложените наказания по вид и размер са справедливи и способстват постигането на целите на наказанието. Изложеното сочи, че липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанията или оправдаване на подсъдимия. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 412 от 31.10.2019 г., постановено по внохд № 896/19 г. на Апелативния съд – София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: