Р Е Ш Е Н И Е № 647 София, 05 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 2830/2011 година. Касационното производство по чл.346, т.1 НПК е образувано по жалба на подс. ст.лейт. С. Х. И. от под.54060 гр.Ш., той и касатор в настоящето производство. Предмет на касационното обжалване е решението №47/10.10.2011г. постановено по в.н.о.х.д. № 52/2011г. на Военно апелативния съд с което е потвърдена присъда № 89/12 юли 2011 г. по н.о.х.д №89/2011 г. на Варненски военен съд. С касационната жалба се поддържат доводи за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК с искане за постановеното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан и алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане или наказанието да бъде намалено по вид и размер. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати претендираните нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието, поради което следва да остане в сила. Върховния касационен съд, разгледа жалбата, провери въззивното решение с оглед на поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл.347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Военно апелативния съд с решението, предмет на касационната проверка, е потвърдил присъдата на Варненски военен съд с която подс. ст.лейт. С. Х. И., той и касатор, е признат за виновен в това, че : - на 29.09.2010г. в под.54060 [населено място] при условията на продължавано престъпление каза обидни думи на старши сержант К. И. К. от естество да накърнят честа и достойнството й, като деянието е извършено от началник на подчинен, както и от военнодлъжностно лице на военнодлъжностно лице при и по повод изпълнение на задължение по военна служба, поради което и на основание чл.378, ал.2, пр.2 и пр.3, вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26 вр.чл.54, ал.1 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да се обяви пред личния състав на под. 54060 гр.Ш.. На основание чл.66 НК е отложил изпълнението на определеното наказание с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Претендираните с жалбата отменителни основания не са налице. При постановяване на решението не са допуснати поддържаните процесуални нарушения довели до ограничаване правота на защита на касаторът. При положение, че към делото е приложена разписката с която касаторът е уведомен за това, че във връзка с подадената от него жалба по „нохд №89/2011г. по описа на ВВС, делото е насрочено за разглеждане на 14.09.2011г.-9.00ч. в гр.С., Военно-апелативен съд, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, партер, зала №4 „ твърдението, за допуснато нарушения на чл.179, ал.1 НПК е очевидно несъстоятелно. Това е така защото от съдържанието на уведомлението е повече от ясно, в какво качество е подадена въззивната жалба, чийто автор е касаторът, дата, време и място и съд ,които ще разгледа жалбата, т.е. касаторът е имал на разположение в пълен обем информацията ,която му е била е необходима да организира защитата си по избран от него начин с оглед участието му във въззивното производство. От протокола за съдебното заседание проведено на 14.09.2011г. е видно, че касаторът, макар и редовно призован не се е явил лично в съдебно заседание. Нещо повече, не е уведомил съдът за възможни форсмажорни причини, поради които той или ангажиран от него защитник на договорно основание са били възпрепятствувани да се явят пред съда с оглед личното или и с участието на адвокат упражняване правото на защита. Манифестираното от касаторът процесуално бездействие и обстоятелството, че личното му или на неговия защитник участие във въззивното производство не е задължително, по арг. от чл.329, ал.2 вр. чл.94, ал.1 НПК не позволяват да се приеме за основателна тезата за не информираност на касаторът за правото му на участие във въззивното производство пред военноапелативния съд, което да е довело до ограничаване правото му на защита. Не се оправдава от фактическа и правна страна и следващото възражение за отсъствие на доказателствена основа, която да позволи извода за установени по несъмнен начин, отправени от касаторът обидни изрази към личността на пострадалата в качеството и на военнодлъжностно лице. В тази част, както решението, така и присъдата са основани на наличната съвкупност от гласни доказателствени средство, еднопосочните по съдържание свидетелски показания на военнослужещи, които са възпроизвели отправяните от касаторът изрази и думи с обидно съдържание към пострадалата серж. К. К.. По повод възражението на защитата за отсъствие на обидните думи в диспозитива на присъдата правилно въззивната инстанция не е имала основание да направи констатации за допуснато процесуално нарушение, защото в тази част разбирането на дете инстанции е в пълно съгласие с ТКР-№ 2/2002гг. на ОСНК, относно съдържанието на диспозитива на осъдителния съдебен акт. Щом като в съобразителната част инкриминираните изрази по съдържание и насоченост са установени и отразени по надлежния ред, за съдът по същество не съществува процесуално задължение, повторно да възпроизвежда тази част от обстоятелственото съдържание на мотивите и в диспозитива на осъдителния съдебен акт. При положение, че наличната доказателствена съвкупност не съдържа дори индиция за възможна реторсия, двете инстанции не са допуснали нарушение, като не са обсъждали в мотивите, респ. по реда на чл.339,ал.2 НПК възможността за приложение на този институт. Определеното наказание не е явно несправедливо. В тази част доводът изразен с едно изречение ”Несправедливостта е толкова явна, че няма какво да се добави” е бланкетен по съдържание. Касаторът, така поддържайки основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК не държи сметка за това, че съдът не е имал друга възможност след като по нохд №103/2009г. Варненски военен съд го е признал за виновен и осъдил за друго такова престъпление по чл.378, ал.3 НК – нанесъл обида на началника си майор К., поради което на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 600лв. Очевидно е при това положение, че повторно приложение на института по чл78а НК е изключено, а определеното наказание лишаване от свобода, в настоящия случай не се явява явно несправедливо. При положение ,че неговото изпълнение е отложено с подходящ изпитателен срок касационния състав приема, че основанието по чл.348, ал.5,т.т.1 и 2 НПК за изменение на въззивното решение не е налице, поради което решението следва да остане в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила решението №47/10.10.2011г. постановено по в.н.о.х.д. № 52/2011г. на Военно апелативния съд с което е потвърдена присъда № 89/12 юли 2011 г. по н.о.х.д. №89/2011 г. на Варненски военен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.