Р Е Ш Е Н И Е № 409 София, 22 октомври 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1265 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда по внохд.№37/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е подадена касационна жалба от подсъдимия И. М.,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата неоснователна,а постановената присъда законосъобразна,като изводите за виновността на подсъдимия се доказват от показанията на св.Д.,св.Г. и св.К.. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.05.2013 г. постановена по внохд.№37/2013 г. на Апелативен съд гр.В.Търново е отменена оправдателна присъда по нохд.№449/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен и вместо това подсъдимия И. И. М. е признат за виновен на 6.03.2012 г. в [населено място],без надлежно разрешително да е държал високо рисково наркотично вещество марихуана общо 13,35 гр. на стойност 80,10 лв.,с цел разпространение и деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.354 а ал.2 т.4 вр. с ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1 б Б НК и чл.55 ал.1т.1 и ал.3 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,което да изтърпи при първоначален строг режим. ПО ЖАЛБАТА на под.М. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят : -отказ за събиране на доказателства относно „кога и по какъв начин е извършено одобрението на протоколите за извършени следствени действия по време на досъдебното производство от Районен съд гр. Левски”,с което съществено било нарушено правото на защита на подсъдимия - при проведеното съдебно следствие от въззивния съд,делото било попълнено с доказателства, но те били превратно и неправилно тълкувани -първоинстанционния съд правилно установил фактите,а при същите факти въззивния съд направил неверни изводи,за това че М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд -в съдебно заседание и пред въззивния съд било установено ,че двете топчета марихуана не са държани от подсъдимия ,а от св.Д. -не били взети предвид показанията на св.А.,който установил,че той и С. са намерили конопа край селото,т.е. за тези 12,90 гр. - има оправдателно доказателство,което било игнорирано Обобщено се претендира отмяна и връщане на делото за ново разглеждане ,или оправдаване поради липса на престъпление от Върховният касационен съд. Доводите са напълно неоснователни и не намират опора в данните по делото. Производството пред въззивния съд се е развило по протест ,срещу оправдателна присъда по нохд.№449/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен.В протеста са направени оплаквания за ограничени права на обвинението,по доказателствата и неправилно приложение на закона. Въззивния съд е провел съдебно следствие, при което е приложил чнд.№113/2012,чнд.№114/2012 и чнд.№115/2012 по описа на Районен съд гр. Левски,разпитан е св.С. Г. и са уважени доказателствени искания на защитата. Последващия подробен анализ на събраните пред въззивнния съд ,както и тези събрани и неоспорени от страните,пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, е довел до логични и последователни изводи по фактите.Тук следва да се отбележи ,че твърдението на защитата за „превратно тълкуване и неправилност „ на изводите е напълно голословно. Акцентирано е при обсъждането на доказателствата, на свидетелските показания ,които са разделени на две групи.В първата са тези на св.Д.,Г. и Я. - пряко участвали вечерта на 6.03.2012 г., които са обсъдени поотделно и съпоставени на основните факти релевантни на главния факт по делото.Изводите тук ,на кои показания , в коя им част следва да се даде вяра и защо са последователни и почиват на правилата на формалната логика. Втората група свидетели са - св.Д. и особено св.К.-поемни лица, на извършените и особено упорито оспорвани от защитата процесуално следствени действия, в дома на подсъдимия на инкриминираната дата.Показанията на тези свидетели правилно са приети за „точни,непосредствени и непротиворечиви”,поради което са кредитирани изцяло.Правилно не са кредитирани показанията на св.А. /не са игнорирани/,които „установяват че тревата в мазето на жилището на подсъдимия била тази, която той и св.С. /брат на подсъдимия / набрали от неустановено място преди пет шест години,но тя не ставала за нищо”.Това обстоятелство очевидно няма връзка с предмета на доказване. Взети са предвид и обясненията на подсъдимия дадени пред първоинстанционния съд. Съобразявайки всички доказателства и доказателствени средства по фактите въззивния съд е приел,за безспорно доказано по делото ,че на 6.03.2012 г. в [населено място] св.Д. и св.Г. решили да си закупят марихуана от подсъдимия М.,тъй като знаели ,че той продава и преди са купували от него.Около 21,15 ч. същата вечер двамата ,с автомобила управляван от св.Я. отишли до дома на подсъдимия.Д. отишъл до входната врата на къщата, излязъл подсъдимия / с когото Д. говорил преди това по телефона/,свидетеля му дал парите и след малко М. донесъл две топчета марихуана увити в хартия.Подсъдимия се прибрал ,а на излизане от двора на къщата св.Д. бил задържан.По късно били извършени обиск,претърсване и изземване в дома на подсъдимия,където в мазето били открити в плик суха трева 12,90 гр./установено по късно с химическа експертиза,че е коноп-марихуана / ,а в стаята на подсъдимия цигара марихуана. Горните констатации дават основание на извода за липса на „допуснати” от съда процесуални нарушения, по събиране или оценка на доказателствата по делото,които да са попречили на правилното приложение на закона,доколкото въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти ,а не само на правилно приложение на материалния закон. Без коментар в тази връзка претенцията на защитата,че св.Д. „държал двете топчета марихуана”,без да се има предвид установеното ,че ги е закупил минути, преди „държането” от подсъдимия. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия на инкриминираната дата е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество,без надлежно разрешение и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и произтичащото от горепосочените,оплакване за явна несправедливост на наказанието.При определяне размера на наказанието въззивния съд е приел,че и най-лекото предвиденото в закона наказание е несъразмерно тежко за този подсъдим,отмерил е наказание под предвидения в закона минимум ,не е наложил и наказанието глоба и така определеното наказание е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия М. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд.№37/2013 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново ,с която е отменена присъда по нохд.№449/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :