О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 221 София, 21.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ……………………………...........……. и с участието на прокурора ………....…...................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 671 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 12014/16.VІІ.2020 г. на „Царско село - С.” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № ІІ-131 на Бургаския окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.ІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 1575/2019 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 131/8.VІІ.2019 г. на Несебърския РС по гр. дело № 836/2018 г.: за осъждането на несебърското „ЕС`111“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, при участието в процеса и на врачанското „В. груп“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ като трето лице-помагач на ищеца, да преустанови неправомерните си действия, с които пречело на ищцовото „Царско село – С.“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ да упражнява правата си на заложен кредитор и да държи заложеното имущество, изразяващи се в недопускане на служители и представители на това дружество заложен кредитор до заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от действия, с които пречи на държането на заложеното имущество, представляващо сграда с идентификатор 51500.502.447.5 по КККР на [населено място], с адрес на имота в този град, на [улица], бл. V, с предназначение шестетажен хотел-панорама „В.“, като в резултат ответното „ЕС`111“ ЕООД е било осъдено да заплати на ищеца 120 лв. разноски. Предвид констатацията за процесуална недопустимост на така предявения иск, с атакуваното решение на въззивния съд производството по него е било прекратено. Оплакванията на бургаския търговец настоящ касатор /към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция същият е имал седалище и адрес на управление в [населено място] – бел. на ВКС/ са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, вкл. ведно със задължителни указания „по правилното приложение на материалния и процесуалния закон“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата бургаското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо формулиране на правни въпроси, по които Бургаският ОС реално да се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, посочва осем въпроса, по които Върховният касационен съд следвало да се произнесе, понеже те се явявали от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „След вписване на пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/, на какво основание може заложният кредитор да търси защита на правата си да получи държането върху заложеното имущество или отделен елемент от него, както и да извършва дейности по запазването и поддържането на заложеното имущество и да получава доходи от него?“; 2./ „Задължително ли е за защита на тези свои права заложният кредитор да претендира от съответни съдебен изпълнител единствено въвод във владение по чл. 35, ал. 2 от ЗОЗ?“; 3./ „.В случай на отказ на съдебния изпълнител да въведе заложния кредитор във владение, има ли последният правен интерес да търси защита на правата си по съдебен ред чрез предявяване на иск?“; 4./ „Обусловено ли е правото на заложния кредитор да предяви иск за защита на правата си по ЗОЗ от отказа на съдебния изпълнител да го въведен във владение в имот, който е част от заложеното имущество, както и следва ли преди предявяване на иска заложният кредитор да поиска задължително въвод във владение и да е получил отказ от съдебния изпълнител – като един вид положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска?“; 5./ „Измежду исковете по чл. 35, ал. 3 от ГПК /може би „ЗОЗ“?! – бел. на ВКС/ включват ли се тези, с които заложният кредитор би могъл да търси защита на правата си по чл. 34, т. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“ от ЗОЗ и допустими ли са тези искове срещу трети лица, макар и в поза на тях да е допуснато обезпечение върху недвижимия имот, който е част от съвкупността?“; 6./ „По кой ред следва да защити своите права заложния кредитор срещу трети лица, които препятстват неговия достъп до заложеното имущество?”; 7./ „Има ли право заложният кредитор да на търси защита на своите права по чл. 34 ЗОЗ срещу трети лица, различни от заложния длъжник?”; 8./ „Приложими ли са мерките за принуда по чл. 35 ЗОЗ и по-конкретно тези по чл. 35, ал. 3 ЗОЗ по отношение на трето лице, което извършва действия, с които пречи на заложния кредитор да упражни своите права по чл. 34 ЗОЗ“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ЕС`111“ ЕООД-гр. Н. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че посочените от жалбоподателя въпроси, „по които иска отговор от ВКС“, не са относими към атакуваното решение на ОС-Бургас. Конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на ищеца „В. груп“ ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на „Царско село – С.” ЕООД-гр. Б. /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: В хода на служебната си проверка за допустимост на акта на първостепенния съд по съществото на спора, въззивната инстанция е могла да констатира, че търговецът настоящ касатор, именно в качеството си заложен кредитор, не е търсил съдействие от съдебен изпълнител за налагане на принуда по реда на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ. Констатирано е било и че по настоящето дело също не се търси предаване на заложеното имущество директно от третото лице, с каквато възможност заложният кредитор разполага съгласно чл. 157, ал. 3 ЗЗД, като по молба на ищеца „Царско село – С.“ ЕООД производството по предявения от него иск против „ЕС`111“ ЕООД за предаване държането на процесния хотел в [населено място] е било веднъж прекратено от сезирания съд на основание чл. 232 ГПК: поради оттегляне на иска. Това изключвало наличието на правен интерес от водене на иска, по съществото на който е било постановено обезсиленото първоинстанционно решение. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, „разрешен в обжалваното въззивно решение“. Върховният касационен съд не е задължен да извежда релевантния правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат релевираните допълнителни основания за това – в случая само предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай формулираните от касатора „Царско село – С.“ ЕООД осем правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер, въобще не са били предмет на произнасянето на Бургаския ОС с атакуваното въззивно решение, а се претендира по тях за първи път да се произнесе настоящия състав на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-131 на Бургаския окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.ІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 1575/2019 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2