4 Р Е Ш Е Н И Е № 176 София, 04 октомври 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 679 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимата Т. С. Х.-Г., подадена от защитника й – адв.Ю. Г., против решение № 53 от 05.04.2019 г. по внохд № 1/19 г. на Апелативния съд-Варна, с която се релевират всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се иска оправдаване по възведеното обвинение или намаляване на наложените наказания. Пред ВКС жалбата се поддържа от адв.Г., подсъдимата, редовно призована, не взема лично участие в касационното производство. Добавя се ново искане - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частните обвинители П. С. П. и М. С. М., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им – адв.М. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на разноските сторени от частните обвинители в настоящата инстанция. Частният обвинител Д. Н. С., редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. Повереникът й – адв.С. Н., не се явява, редовно призован. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 433/17 г. Окръжният съд-Разград осъдил подсъдимата за деяние, извършено на 12.11.2016 г. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.55 от НК на пробация, а на основание чл.343г от НК я лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и 6 месеца. РОС оправдал подс.Г. за част от първоначално предявеното й обвинение; произнесъл се по деловодните разноски и веществените доказателства. С обжалваното решение АС-Варна изменил присъдата, като наложил на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Съобразяването на инициативата за образуване на настоящото касационно производство и поддържаните възражения ВКС намери, че пределите на проверката са стеснени. Вън от тях стои оправдаването на подс.Г. за част от първоначално предявеното й обвинение. Посочи се, че жалбоподателката е ангажирала всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Не се установява наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Възразява се, че начина на движение на пострадалия не е изяснен, съответно на изискванията на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, а изводът на въззивния съд за движението на пострадалия е основан на предположение. Коментираното обстоятелство, от кръга по чл.102 от НПК, е изяснено надлежно. Фактите, приети от въззивния съд за установени, относно движението на пострадалия по пътното платно, не са основани на предположение. От мотивите на оспореното решение е видно, че ВАС е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства, свързано с възложената му от закона проверка на първоинстанционната присъда – чл.314, ал.1 от НПК, и поставените на вниманието му възражения, от страна на подсъдимата и нейния защитник. Относно фактическите положения, свързани с движението на пострадалия по пътното платно, доказателствения анализ е изложен на л.11 и 12 от мотивите на решението. Срещу тези съображения на съда фактически не се възразява. Вместо това се акцентира върху вариантни заключения на експерти по автотехническа експертиза. Последното-вариантни заключения на експерти, принципно е възможно, но за целите на наказателния процес и за изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК, съдът е задължен да направи изводите си по фактите въз основа на доказателствата, които е събрал от един или друг източник на такива, каквото е сторил и ВАС. Доказателствата, установени посредством показанията на очертаната от въззивния съд група свидетели, са в синхрон с един от вариантите на експертите, поради което и правилно са послужили като доказателствена основа за изводите относно движението на пострадалия по пътното платно. Доколкото останалите варианти в експертното заключение не са подкрепени от надлежно събраните и проверени доказателства, те правилно не са кредитирани от съда по същество. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. ВАС детайлно и с прецизност е изследвал признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. Подробно и ясно е очертал нарушенията, допуснати от подсъдимата и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, както и нарушенията, допуснати от пострадалия, предпоставящи извод за съпричиняване на същия резултат. Възражението на подсъдимата и защитата й относно наличието на условията на чл.15 от НК, не е пренебрегнато, а внимателно и обстойно анализирано на плоскостта на фактите, приети за установени от съда, закона и практиката по приложението му (виж л.14-16 от мотивите). Пред ВКС се поддържа отново, че са налице предпоставките на чл.15 от НК, но срещу конкретните съображения на съда по същество не се навеждат доводи, аргументи, а ВКС не намери причини да изрази критично отношение към тях. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наложените на подсъдимата наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Липсват причини за намаляване на определеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода, още по-малко такива за приложението на чл.55, ал.3 от НК спрямо наказанието лишаване от правоуправление на МПС. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в касационната жалба – чисто съдебно минало, липса на административни наказания по ЗДП, семейно положение, трудова заетост, са ценени адекватно на обективното им значение от ВАС. Предвид искането на повереника на частните обвинители и представените договори за правна защита и съдействие от 27.09.2019 г., в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от П. С. П. и М. С. М. разноски (адвокатско възнаграждение), в производството пред ВКС – чл.189, ал.3 от НПК. Водим от горното, ВКС не установи основания за връщане на делото за ново разглеждане; за оправдаване на подсъдимата нито пък такива за смекчаване на обема на наказателната й отговорност. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 05.04.2019 г., постановено по внохд № 1/19 г. на Апелативния съд-Варна. ОСЪЖДА подсъдимата Т. С. Х.-Г. да заплати на П. С. П. и М. С. М. сумите от по 800 (осемстотин) лева, за всяка една от тях, представляващи направените от тях разноски в касационното дело. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: