О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                           №  567   София,  13.07. 2010 година   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 472/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :     Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „А” АД със седалище в гр. С. срещу определение № 1* от 15.12.2009 г. по ч. гр. д. № 10817/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, с което е оставена без уважение подадена от дружеството частна жалба срещу разпореждане от 14.09.2009 г. по гр. д. № 39777/2009 г. на Софийски районен съд, 46 състав. С разпореждането е отхвърлено заявление на „А” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед, против „В” ООД. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър и е потвърдил разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение единствено по съображения за недоказаност на правоприемството между дружеството - заявител и дружеството, в чиято полза е издаден записът на заповед. Твърди, че е извършена промяна в наименованието на дружеството, вписана по установения за това ред в търговския регистър, и при наличие на вписан в заявлението ЕИК на дружеството съдът е следвало да извърши служебна справка на електронния адрес на регистъра относно актуалното фирмено наименование. В жалбата са изложени и съображения за наличие на предпоставките на чл.417 вр. с чл.418 от ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано в представеното с жалбата изложение с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържат се твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. Задължен ли е заявителят в заповедното производство да представя доказателства за обстоятелства относно актуалното си правно състояние при посочен в заявлението ЕИК; 2. Как следва да се прилага чл.23, ал.4 от ЗТР в заповедното производство; 3. Съществува ли противоречие в нормативната уредба - от една страна чл.23, ал.4 от ЗТР и от друга чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, досежно думите „техните законни представители” или законни представители се отнася само до недееспособните физически лица; 4. Изчерпателно ли са посочени видовете документи като приложения към образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или е допустимо представяне и на други документи като удостоверение за актуални вписвания в търговския регистър; 5. Какво означава понятието „правоприемство” и винаги ли, когато се установи разлика в наименованието на едно юридическо лице при един и същ ЕИК, е налице хипотезата на „правоприемство”. Частният жалбоподател се позовава и на противоречива съдебна практика по поставените въпрос, за доказване на която с изложението са представени множество заповеди за изпълнение, издадени от състави на Софийски районен съд. Ответникът „В” О. -гр. София не изразява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Производството по делото е инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „А” АД. Със заявлението е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 25.01.2008 г. с падеж на предявяване за сумата 32 605.95 евро - част от вземане с общ размер 59 155.07 евро, срещу длъжника „В” О. , ведно с разноските по делото. Заявлението е отхвърлено с разпореждане от 14.09.2009 г. на Софийски районен съд по съображения, че представеният запис на заповед не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение парично вземане поради липса на доказателства за надлежното му предявяване на длъжника, предвид определения в съдържанието му падеж - на предявяване. За да потвърди разпореждането, Софийски градски съд е приел, че същото е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е обосновала становище, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу посочения в заявлението длъжник, но не се установява правоприемство между дружеството, в чиято полза е издаден менителничният ефект - „А” АД, и заявителя в заповедното производство „А” АД. По допускането на касационно обжалване : Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Независимо, че въззивният съд е преценявал основателността на подаденото заявление от гледна точка на обстоятелства, които не са обсъждани от първоинстанционния съд и не са част от решаващите му изводи, доколкото аргументите за потвърждаване на разпореждането се свеждат единствено до липсата на доказателства за правоприемство между заявителя в заповедното производство и ползващото се от документа по чл.417, т.9 от ГПК лице, поставените в п.1 и п.2 от изложението към частната жалба процесуалноправни въпроси за приложението на разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР в производството по чл.410 и сл. от ГПК и за необходимостта от представяне на доказателства на хартиен носител относно правосубектността на заявителя - търговско дружество при наличие на посочен в заявлението ЕИК, са обуславящи за изхода на делото и отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Останалите въпроси, формулирани в п.3, п.4 и п.5 от изложението, не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване, доколкото въззивният акт не съдържа произнасяне по същите. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неоснователно поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК - значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР в заповедното производство и правомощията на съда във връзка с проверката на правосубектността и подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства, касаещи заявител - търговско дружество, е налице произнасяне от Върховен касационен съд с определения № 80/20.01.2010 г. по ч. т. д. № 826/2009 г., І т. о., и определение № 370/11.06.2009 г. по ч. т. д. № 398/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. В същите е даден категоричен отговор на значимите за конкретното дело процесуалноправни въпроси в следния смисъл : Съгласно чл.23, ал.4 от ЗТР, посочването на ЕИК индивидуализира търговското дружество и освобождава страната от задължение за представяне на удостоверение за актуално състояние на хартиен носител. Ако в заявлението по чл.410 от ГПК, респ. чл.417 от ГПК, е посочен ЕИК на търговеца - заявител, съдът няма право да изисква доказване на обстоятелства във връзка с правосубектността, законовото представителство и други подлежащи на вписване данни – те подлежат на проверка от съда, сезиран със заявлението, чрез справка на общодостъпния електронен адрес на търговския регистър по съответния ЕИК. Осъществено е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като възприетото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.23, ал.4 от ЗТР в заповедното производство е в противоречие с цитираните определения, практиката в които настоящият състав намира за правилна. По основателността на частната жалба : Частната жалба е основателна. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР, като не е извършил справка на електронния адрес на търговския регистър, за да установи наличието на идентичност между дружеството - заявител в заповедното производство и кредитора по записа на заповед, въз основа на който е поискано издаване на заповед по чл.417 от ГПК. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е основано на документ, визиран изрично в разпоредбата на чл.417, т.9 от ГПК - запис на заповед. Записът на заповед е издаден на 25.01.2008 г. от „В” О. , като с него издателят е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати при предявяване на ценната книга и без протест сумата 59 155.07 евро на „А” АД с ЕИК по регистър 175200915. Със заявлението по чл.417 от ГПК заявителят е представил нотариална покана рег. № 1905/26.02.2009 г. на нотариус А. Ш. с рег. № 500 на Нотариалната камара, в която е удостоверено предявяване на ценната книга на издателя „В” О. на 17.03.2009 г., извършено по реда на чл.47 от ГПК. В заявлението е посочен ЕИК на дружеството - заявител и при извършване на служебна справка по същия в търговския регистър, съгл. чл.23, ал.4 от ЗТР, се установява, че на 25.06.2008 г. по делото на търговеца е вписана промяна във фирменото наименование - от „А” АД на „А” АД, в съответствие с решение на общото събрание на акционерите от 05.03.2008 г. Изложеното обосновава извод, че са налице визираните в чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя за частта от вземането по записа на заповед, посочена в заявлението. Записът на заповед е сред изрично посочените в чл.417 от ГПК документи, редовен е от външна страна от гледна точка на императивните изисквания на чл.535 от ТЗ за форма и съдържание, удостоверява валидно възникнало вземане за плащане на сумата 59 155.07 евро от издателя - длъжник „В” О. в полза на заявителя - кредитор „А” АД с предишно фирмено наименование „А” АД, което вземане подлежи на изпълнение, предвид настъпилата изискуемост вследствие извършеното с нотариалната покана от 26.02.2009 г. предявяване на ценната книга на длъжника. При тези обстоятелства обжалваното определение следва да бъде отменено като се постанови издаване на исканите от заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената в заявлението част от вземането - 32 605.95 евро. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на заявителя следва да се присъдят и направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции в размер общо на 2 595.87 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.417, т.9 във вр. с чл.418 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 1* от 15.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 10817/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, вместо което постановява :   ОСЪЖДА „В” О. с ЕИК 131570412 със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „И”, бл.134, вх. Д, ет.3, ап.10, да заплати на „А” АД /с предишно наименование „А” АД/ с ЕИК 175200915 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р” № 5, сумата 32 605.95 евро /тридесет и две хиляди шестстотин и пет евро и деветдесет и пет цента/ - част от вземане по запис на заповед, издаден на 25.01.2008 г. за сумата 59 155.07 евро с падеж на предявяване, предявен на 17.03.2009 г., като ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата 32 605.95 евро.   ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.   ОСЪЖДА „В” О. да заплати на „А” АД сумата 2 595.87 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :