Р Е Ш Е Н И Е № 91 Гр.София, 17.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, 2022 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.421/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №91/10.11.21 г.,постановена от РС-Русе /РРС/ по Н.О.Х.Д.815/21 г., подсъдимият М. Х. Х. е признат за невиновен за извършено от него престъпление по чл.355,ал.2,пр.3 вр.ал.1 НК, предвид прилагане на института по чл.9,ал.2 НК. На основание чл.301,ал.4 НПК му е наложено административно наказание глоба от 300 лв.за извършено административно нарушение по чл.212,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/. По протест на прокурора и жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано В.Н.О.Х.Д.118/22 г.по описа на ОС-Русе /РОС/, НО. С присъда №8/ 24.02.22 г. по същото е постановена нова присъда /след отмяна на първо-инстанционната такава/, с която подсъдимият Х. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.355,ал.2 вр.ал.1 НК и вр. чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено наказание пробация при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител все за шест месеца, втората мярка- два пъти седмично. Срещу постановения от РОС съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с релевирано основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата, без да се уточнява кои правомощия се настоява да упражни ВКС. В представените допълнителни съображения към касационната жалба подробно е развито релевираното оплакване за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на дееца. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват, и не заявяват поддържат ли жалбата. Мнението на представителя на ВКП е,че искането на защитата за отмяна на атакувания съдебен акт е основателно, доколкото в него липсват решаващи мотиви по отговор на въззивната жалба. В този смисъл се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РОС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изтъкнатите в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: За да мотивира ясно становището си, върховната съдебна инстанция по наказателни дела счита за необходимо да изясни определени относими към произнасянето процесуални обстоятелства. Според описаната по-горе присъда на първоинстанцонния съд е прието невиновно поведение на подсъдимия, с прилагане разпоредбите на чл.9,ал.2 НК и на чл.301,ал.4 НПК. Освен въззивен протест, пред РОС е постъпила и въззивна жалба от Х. чрез неговия защитник, наред с допълнение към нея. В тях изрично е изтъкнато,че въпреки оправдаването на дееца, се твърди,че неговото поведение е несъставомерно, като в тази връзка се развива съответна материалноправна теза. Ето защо се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и в частта по наложеното административно наказание по силата на ЗЗ. Няма данни жалбата да е върната на депозиралата я страна на някоя от предпоставките по чл.323,ал.1 НПК. Няма данни на някакво основание РОС да я е оставил без разглеждане. В съдебно заседание пред въззивния съд на 24.02.22 г.и прокурорът, и защитникът са поддържали сезиращите съответната инстанция процесуални документи и всеки е развивал своята теза- представителят на държавното обвинение за осъждане на дееца по повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение, а защитникът- за отмяна на присъдата на РРС и в административнонаказателната част, с посочване на съответните основания за липса на съставомерно противоправно поведение въобще. В мотивите към второинстанционната присъда липсва дори споменаване на факта, че пред РОС е депозирана въззивна жалба, която при това са поддържа в съдебно заседание. На стр.2 от тях /л.42 от въззивното дело/ е отразено единствено, че упълномощеният на подсъдимия защитник настоява протестът да бъде оставен без уважение, а първоинстанционният съдебен акт- да бъде потвърден като законосъобразен и правилен. По-нататък в мотивировката не присъства и една дума, от която да става ясно, че се настоява за несъставомерност на поведението на подсъдимия въобще, пък дори и да не се споделя позицията на защитата. Затова впрочем в касационната жалба е изтъкнато само основанието по чл.348,ал.1,т.1 НПК, като в допълнението към нея пространно е развита теза, относима към същината на обвинението. И въпреки че се признава липсата на каквито и да е съображения на второстепенния съд по изразените пред него доводи, се настоява ВКС директно да се произнесе по повторените идентични такива и да оправдае дееца изцяло. Отправеното искане е неудовлетворяемо, защото в съобразие с гореказаното, преценката на процесуалната действителност установява, че атакуваният съдебен акт страда от тежък процедурен недъг. Видно от съдържанието на мотивите, които в единство с диспозитива формират присъдата, липсва каквато и да е съдебна позиция по изписаната от подсъдимия и неговата защита теза. Просто казано, съдът е игнорирал въззивната жалба до степен на приемане на нейна пълна липса. Както ВКС нееднократно е имал повод в своите решения да се позовава на процесуалния закон, съгласно разпоредбата на чл.305,ал.2 НПК в мотивите към присъдата на първоинстанционния съдебен състав се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първостепенният съд е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са подкрепящите неговото решение фактори, формулирани според чл.305 НПК. Разбира се, за обосноваване на собствените му позиции няма пречка и дори е желателно да прибягва и до изясняване на прочита на противопоставящите се обстоятелства. Това не е направено от РРС, въпреки че и пред него, в ход на съдебни прения е била разяснена тезата на защитата за липса на каквото и да е съставомерно поведение на подсъдимия. Все пак обаче е ясна позицията за оправдаване на Х. и прилагане на текста на чл.301,ал.4 НПК във връзка с чл.212,ал.1 ЗЗ и не се касае за липса на годен за произнасяне от РОС съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебно заседание, наред с останалите обезателни реквизити на съдебния му акт. Според нормата на чл.339,ал.2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивният съд посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста-свързани с недоволство точно от атакувания съдебен акт. Същевременно обаче, все според нормата на чл.339, но ал.3 НПК, когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл.305 НПК. Описани по-горе, те установяват белези за необходимост от второинстанционна по същество пълна преценка на доказателствения материал, с обсъждане на противоречията и ясна позиция за тяхното преодоляване. Доколкото обаче става дума за ревизиране на постановен вече съдебен акт на долустепенен съд, трябва да се даде и съответен отговор по възраженията по протест и/или жалба. Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява, че въззивната инстанция не е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова разпоредба задължения. В този смисъл ВКС се съгласява със становището на представителя на ВКП, изразено в съдебно заседание. Пълната липса на мотиви по решаващ за приемане на съставомерност на поведението на подсъдимия въпрос, отнасяща се в крайна сметка и до съществен за приложението на материалното право въпрос, никога не е имало съмнение,че представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3, т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК /за наличие на такива се следи и служебно от този съд/. То рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия, който не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля, за да й се противопостави по надлежен ред. В проекция - то води и до нарушение на материалния закон. Директното произнасяне на ВКС, както се иска в допълнението към въззивната жалба, би лишило страната от една инстанция, която при това е такава по същество. Ако се подходи по искания начин, би се обезсмислил инстанционният контрол,предхождащ произнасянето на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела. Както е известно, няма пречка последната да оправдае подсъдим при приети за него от решаващата втора инстанция непрестъпни фактически обстоятелства /чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК/, но това е възможно да стане само при процедурно вярно постановен съдебен акт. Липсата на съществени мотиви не предоставя възможност за подобен извод. Затова и не може да има директно произнасяне по приложението на материалния закон, за каквото се настоява в касационната жалба и допълнението към нея. Предвид изложеното, ВКС намира основания за отмяна на атакувания съдебен акт поради допускане на процесуално нарушение от кръга на съществените, което следва да бъде преодоляно при ново разглеждане на делото от друг състав на РОС. По време на същото е необходимо да се зачете наличието на жалба от подсъдимия чрез неговия защитник и да се даде отговор на възраженията по нея. Тук е нужно единствено в принципен план да се отбележи, че при изменение до влизане в сила на присъдата на съответните актове, включени в бланкетните норми по обвинението, каквато е процесната такава по чл.355 НК, трябва внимателно да се обосновава налице ли е по-благоприятен по смисъла на чл.2,ал.2 НК закон. При зачитане на генералния постулат, че се прилага законът, какъвто е той към момента на извършване на деянието, е нужно да се каже /и този съд го е правил нееднократно/, че теорията и практиката са разрешили проблема в следната насока- промяната не се отчита, когато позитивноправната уредба на съответните обществени отношения е била свързана със съобразяването на поведението на трети лица. Разсъжденията на такава плоскост в конкретния казус ще доведат и до дължимия отговор по доводите на защитата за несъставомерност на поведението на Х. в административнонаказателен план, а най-общо казано- и до верен извод за приложимото право. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 8/24.02.22 г.,постановена от ОС-Русе, НО, по В.Н.О.Х.Д.118/22 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/