О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 63                                          гр.София, 26.01.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров    ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева Борис Илиев   като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 7/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното:     Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на А. А. А. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски градски съд от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 6621/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Софийски районен съд от 19.05.2009 г. по гр.д. № 3114/ 2008 г. По този начин е прекратено производството по иска, предявен от частния жалбоподател против А. Т. Г. по чл.21 ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) за признаване за установено, че придобитият по време на брака между страните недвижим имот (апартамент № 59 в гр. С., ж.к.”М”, бл. № 3* вх.7, ет.7 и принадлежностите му) е лична собственост на А. А. А. поради придобиването му при условията на пълна трансформация на лично имущество. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение е постановено в разрез със задължителното тълкуване, дадено от ВСРБ в тълкувателно решение № 60/ 12.08.1987 г по гр.д. № 31/ 1987 г. При наличие на такова тълкуване и доколкото законът, при който то е направено, не е изменян, касаторът счита, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен от въззивният съд процесуалноправният въпрос допустим ли е иск за установяване на трансформация на лично имущество при наличие на споразумение между съпрузите за това имущество съгласно чл.99 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.). Според частния жалбоподател въпросното споразумение не съставлява съдебна спогодба, поради което наличието му не е пречка за предявяване на иск за лична трансформация. За да приеме друго съдът се позовал на практика на съдилищата, която нямала нищо общо с процесната хипотеза. Всъщност практика, различна от цитираното тълкувателно решение, нямало създадена. По тези съображения частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания до първоинстанционният съд да разгледа спора по същество. Ответната страна по частната жалба А. Т. Г. не взема становище по същата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В настоящия случай определението на въззивният съд е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд. Цитираното от частния жалбоподател тълкувателно решение № 60 от 1987 съдържа произнасяне по твърдяния от касатора процесуалноправен въпрос - за действието на споразумението по чл.99 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.). Цитираното решение казва изрично, че въпросното споразумение НЕ Е съдебна спогодба по смисъла на чл.125 от ГПК (отм.). А след като не е съдебна спогодба, то не се ползва със силата по чл.125 ал.3 от ГПК (отм.), т.е. не е приравнено на влязло в сила решение. Споразумението има договорен характер и може да се атакува както всеки друг договор, по исков път, без да се засяга въпросът за прекратяването на брака. Въззивният съд е приел друго – че това споразумение е пречка за завеждане на иск за въпросите, които са решение в него, т.е. приел е, че въз основа на споразумението може да се прави отвод за сила на пресъдено нещо. Този извод противоречи на тълкуването на ВС, тъй като същото е в смисъл, че споразумението не е съд9ебна спогодба, няма последиците на съдебното решение (т.е. включително не се ползва със сила на пресъдено нещо). От изложеното е видно, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – т.е. касационното обжалване на атакуваното определение следва да бъде допуснато. Жалбата се явява основателна и по същество. Тълкувателните решения на върховните съдилища са задължителни за съдилищата. Те разкриват точното съдържание на тълкуваните разпоредби, които следва да бъдат прилагани винаги в смисъла, разяснен от Върховния съд. Когато са приложени в друг смисъл, то е налице нарушение закона - чл.281 т.3 от ГПК. В конкретния случай е тълкувана процесуална разпоредба (за действието на споразумението, постигнато в производство по развод между съпрузите с което десезират съда по въпроса за вината), като е изяснено, че това споразумение не е съдебна спогодба и няма значенето на влязло в сила съдебно решение. Даването на обратен извод от инстанциите преди ВКС представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени. Искът е допустим. След като споразумението по чл.99 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) в частта за имуществените отношения между бившите съпрузи има договорен характер (ТР № 60 от 1987 г.), то въпросът доколко това споразумение препятства възможността съдът да установи друго, е въпрос по същество. Ако страните са се договорили, че имотът е съсобствен и това споразумение е валидно, искът за пълна трансформация подлежи на отхвърляне, но не и на прекратяване на производството по него. Не следва да се забравя, че според цитираното тълкувателно решение споразумението между бившите съпрузи (касателно имуществените отношения) може да се атакува като нищожно, а възражения за нищожност могат да се правят инцидентно, по друг висящ исков процес между страните, включително по чл.21 ал.1 от СК от 1985 г. (отм.). Освен това когато съдът е сезиран с иск за пълна трансформация на лично имущество по чл.21 ал.1 от СК от 1985 г. (отм.), то той е длъжен при извод за липса на пълна трансформация да се произнесе по въпроса налице ли е частична такава (чл.21 ал.2 от СК от 1985 г. – отм.). И тъй като в споразумението между страните по настоящето дело е посочено, че апартаментът остава в обикновена съсобственост между страните, но не е посочено изрично при какви квоти, то няма формална пречка съдът да установи неравенство в квотите (т.е. да се констатира частична трансформация на лично имущество). Това следва да бъде обсъдено от инстанциите по същество, като за целта следва да се организира и проведе процесът на доказване по делото, като се даде възможност на страните да вземат пълноценно участие в него. Предвид изложеното обжалваното определение за прекратяване на съдебното производство следва да се отмени, като делото бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него от стадия на първо съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 6621/ 2009 г. ОТМЕНЯ изцяло на определение на Софийски градски съд от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 6621/ 2009 г. и оставеното с него в сила определение на Софийски районен съд от 19.05.2009 г. по гр.д. № 3114/ 2008 г., с което производството по делото е прекратено. ВРЪЩА на Софийски районен съд гр.д. № 3114/ 2008 г. за изпълнение на указанията в мотивите на определението. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: