Р Е Ш Е Н И Е № 50169 гр. София, 09.12.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1144 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск по чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 27.01.2022 г. по арбитражно дело №23/2021 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, с което „Агроасу“ ЕАД е осъдено да заплати на „Мултипъл плюс“ ЕООД сумата от 3133.32 лв., стойност на получена от ответника електрическа енергия за м.11 и м.12.2017 г. по комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент №FE3000971 от 24.09.2014 г. , заедно с неустойка в размер на законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 940.09 лв., неустойка в размер на законната лихва върху неплатената цена на получена от ответника електрическа енергия за м.11 и м.12.2017 г. по комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент №FE3000971 от 24.09.2014 г. за периода 14.02.2018 г. – 15.02.2021 г. и сумата то 1127.37 лв. разноски. Ищецът „Агроасу“ ЕАД обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че „Мултипъл плюс“ ЕООД е придобило по реда на чл.717 и сл. от ТЗ вземания, включени в масата на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД /н/, но не е придобило права по договорите /въз основа на които са възникнали тези вземания/, съдържащи арбитражна клауза. Поддържа, че наличието на арбитражна клауза между първоначалния кредитор и длъжника не разпростира своето действие в отношенията между приобретателя на вземането и длъжника, тъй като начинът на защита не е принадлежност към вземането, респективно в случая не е било налице валидно арбитражно споразумение. Ответникът „Мултипъл плюс“ ЕООД излага подробни съображения за неоснователност на иска поради отсъствие на поддържаното от ищеца основание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира предявеният иск за допустим /исковата молба е подадена по пощата на 09.05.2022 г. в последния ден от срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, вр. чл.60, ал.3, вр. ал.6 от ГПК/, а по същество неоснователен по следните съображения: С исковата молба пред АС на БТПП, „Мултипъл плюс“ ЕООД е претендирало осъждане на „Агроасу“ ЕАД да заплати процесните вземания, които дружеството ищец е придобило по реда на чл.717 и сл. от ТЗ /след проведен търг и срещу заплащане на продажна цена/, с постановление №260 000 от 06.01.2021 г. по т.д.№3343/2017 г. на съда по несъстоятелността - СГС и които вземания са били включени в масата на несъстоятелността на кредитора по същите - „Фючър енерджи“ ООД /н/. Видно е, че в комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент №FE3000971 от 24.09.2014 г., сключен между „Фючър Енерджи“ ЕООД /н/ и „Агроасу“ ЕАД е договорена арбитражна клауза /чл.20, ал. 2/, възлагаща компетентността за разглеждане на спорове по договора на АС при БТПП, като въз основа на тази клауза е обоснована и компетентността на АС при БТПП, която ответното дружество е оспорило изрично, но възражението е оставено без уважение от състава на арбитражния съд. Спорен в случая е въпросът дали при осъществената принудителна цесия, длъжникът „Агроасу“ ЕАД е обвързан спрямо новия кредитор - цесионера „Мултипъл плюс“ ЕООД и от арбитражната клауза в сключения между „Фючър Енерджи“ ЕООД /н/ и „Агроасу“ ЕАД материалноправен договор, вземанията по който са прехвърлени. Настоящият състав споделя становищата, изразени в решение №51 от 23.09.2013 г. по т.д.№610/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и в особеното мнение на съдията докладчик при постановяване на решение №50 от 14.07.2022 г. по т.д.№36/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, според които, съобразена правната характеристика на цесията и правните последици, които тя поражда, следва да се приеме, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, каквато принадлежност е и уговореният между съконтрахентите начин за разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по договора. Акцентирано е, че липсва дефиниция за понятието „принадлежност“, поради което преценката за квалифицирането на определено право, като такава, следва да изхожда от конкретния случай. В този смисъл и с оглед практиката на ВКС /вкл. и тълкувателна/, според която като принадлежности се възприемат и потестативните права по чл.134 и чл.135 от ЗЗД, правото на задържане – срещу вземане от подобрения на вещ от цедента, до тяхното изплащане от длъжника, правото на избор на предмета при алтернативни задължения, правото за предявяване на предсрочна изискуемост, съгласно клаузите на сключения между цедент и длъжник договор /всички относими към събирането на вземането, като общото в характеристиката им е, че се касае за отнапред съществуващи, спрямо цесията, права или следващи от закона положения, обслужващи вземането и способстващи реализирането му/, е направен извод, че такава функция изпълнява и уговорката за десезиране на държавния съд, с възлагане разрешаването на спорове на институционален или арбитраж ad hoc, в частност – разрешаване на споровете, свързани с вземането, до което се ограничава предмета на цесията и това предпоставя качеството на тази уговорка на „принадлежност“ към вземането, по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД. С цедиране на вземането се променя личността на кредитора, но изборът на арбитраж не се прави с оглед личността на кредитора, а с оглед доверието в конкретно избрания арбитраж и предпочитането му, като способ за процесуалноправна защита, пред държавните правораздавателни институции. Изборът и уговорката за сезирането на този арбитраж, в случай на спор, произтичащ от материалното правоотношение, е предмета на този процесуален договор и този предмет не се променя с цедиране на вземането, като смяната на кредитора не поставя длъжника в по-тежко положение по отношение материалното правоотношение, доколкото същият продължава да притежава всички възражения, които е имал и към стария кредитор. По изложените съображения, исковата претенция по чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на ищеца не се дължат, като предвид липсата на претенция в тази насока, разноски не се следват и в полза на ответника. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агроасу“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] срещу „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] иск по чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 27.01.2022 г. по арбитражно дело №23/2021 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.