Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 23 октомври 2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 966/2012 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по жалби на подсъдимите Б. Л. Б. и Б. Б. Х., двамата и касатори в настоящето производство, против решение № 370/09.03.2012г., постановено по в.н.о.х.д. № 488/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС). В депозираната лично от подсъдимия Х. касационна жалба, освен декларативно посочените основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 НПК, е направено искане за оправдаването му или връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд и алтернативно – за намаляване на определените му наказания. С последваща жалба, подадена от защитата на Х., се претендира наличието на всички касационни основания и се поддържа искане за оправдаване на подсъдимия или връщане на производството на САС за ново разглеждане. В съдебното заседание пред третата инстанция касаторът Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. С жалбата на Б. се релевират доводи за нарушение на материалния и процесуален закон, както и за явна несправедливост на определеното му наказание. В съдебното заседание упълномощеният от Б. защитник, поддържа наличието на отменителните основания, като претендира недоказаност на обвинението по отношение на всеки от двамата касатори, позовавайки се в тази част и на влязла в сила оправдателна присъда, постановена от Софийски районен съд, относно държането на оръжие от доверителя му, с което, според приетото от двете инстанции, бил въоръжен при извършване на престъплението, предмет на осъдителната присъда по настоящето дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакуваното въззивно решение, поради отсъствие на претендираните нарушения на процесуалния закон и неотносимост на сочената от защитата оправдателна присъда, по въпроса за правомерността на държането на пистолета, намерен при задържането на подс. Б., към обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 73 от 16.03.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 2022/2007 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), подсъдимите Б. Б. Х. и Б. Л. Б. са признати за виновни в това, че: - на 12.05.2002 г. в гр.София, [улица] съучастие – подс.Х. като извършител, а подс. Б. като помагач, унищожили чрез взрив имущество на значителна стойност – л.а. „О. К.” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 2000 лв., собственост на М. М. Н. К.; повредили имущество на значителна стойност – л. а. „М.” с рег. [рег.номер на МПС] с нанесени повреди в размер на 4698. 08 лв., собственост на М. Х. Ал – Х., и на л. а. „М.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на К. К. П. с нанесени повреди на стойност 1 191 лв., поради което и на основание чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подс. Х., чл.20, ал.4 НК за подс. Б. и чл. 54 НК, за двамата са осъдени както следва: подс.Х. на две години и шест месеца лишаване от свобода, подс. Б. на една година лишаване от свобода. Със същата присъда подс. Х. е признат за виновен и за това, че: - на 12.05.2002 г. в гр.София е държал взрив – 800 грама тринитроулол, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и за невинен да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с подс. Б. Б., като го оправдал по обвинението по чл. 20, ал. 2 НК в тази му част. По съвкупност и на основание чл. 23, ал. 1 НК на Б. Х. е наложено едно общо най – тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. За срок от три години е отложено изпълнението на наказанието и на Б. Б. за извършеното по чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК престъпление. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което двамата подсъдими са били задържани под стража. В тежест на Х. и Б. са присъдени и направените по делото разноски в размер на 1 877.70 лв., в това число и онези по служебното издаване на всеки изпълнителен лист. При липса на въззивен протест, първоинстанционната присъда е влязла в сила в частта, с която СГС е признал двамата подсъдими за невиновни да са действали в съучастие, като извършители на престъплението по чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; подсъдимият Х. за невиновен да е извършил в съучастие с Б. престъплението по чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и подсъдимият Б. за невиновен да е извършил в съучастие като извършител с Х. престъплението по чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 370 от 09.03.2012 г., постановено от САС по в.н.о.х.д. № 488/2011 г., първоинстанционният съдебен акт е изменен относно направените по делото разноски, като в тежест на всеки подсъдим са присъдени по 938. 85 лв., и потвърден в останалата му част. Касационните жалби са подадени в срок и следователно допустими, но разгледани по същество - неоснователни. При спазване на процесуалните изисквания по чл. чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 5 НПК, САС е постановил атакуваното решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства. Контролираната инстанция, след като е извършила и самостоятелен подробен анализ на доказателствения материал, с решаващо значение за правилното установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, е направила обосновани изводи по отношение извършените деяния и авторството на всеки от касаторите, взел участие в неговото извършване. В тази част, съобразявайки чл. 339, ал.2 НПК, въззивният състав е мотивирал подробно отказите да приеме за основателни възраженията на защитата за непълноти и липси в мотивносъобразителната част на присъдата, както и за превратно тълкуване на доказателствения материал. САС детайлно е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на коя доказателствена основа. Обясненията на подсъдимите са пространно обсъдени и съпоставени с наличната по делото доказателствена маса, като са посочени причините, и частта в която следва да се кредитират, както и кои от тях съставляват доказателствено неподкрепена защитна позиция. Този подход е възприет и при анализа на гласните доказателствени средства. Особено внимание въззивният съд е отделил в анализа на дадените от свидетелите Н., С., Р. и С. показания. Последните, ценени ведно с приетите и неоспорени по делото експертизи (техническа, физико–химическа и химическа), протоколи за оглед, писмени (справка за тeхническата обработка на сигналите от системата на С.), и веществени доказателства, основателно са приети за логични, взаимно допълващи се и безпротиворечиви. Обосновано е отхвърлена и защитната теза деянието по чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 1 НК да е извършено от неустановени по делото лица, използвали лек автомобил „Ш.”. Несъответствието в описанието на външния им вид с това на подсъдимите е прието за установено от кредитираните показания на свидетеля Н.. САС обосновано е приел, че не е възможно същите тези неустановени лица в един и същ отрязък от време, задминавайки свидетеля Н., да бягат по [улица]в посока [улица]и да се качат в лекия автомобил, „Ш.”, като едновременно с това, в противоположна посока, тичайки по [улица] да се отдалечат от гаража на А. За да отхвърли тази версия, въззивният съд е съобразил още показанията на свидетеля С., чул стъпките на бягащи хора по [улица], в посока [улица]и последвалия след минута взрив, както и показанията на свидетелите Р. и С., задържали завилите от [улица]по [улица]и тичащи в посока [улица]Б. и Х.. Неуместен е и упрекът на защитата за липса на установена от съдилищата връзка между подсъдимите и споменатите по – горе неустановени лица, доколкото лицата, срещу които следва да бъде внесено обвинение за извършено престъпление от общ характер и формата на съучастие е правомощие, което според чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБ е от изключителна компетентност на прокуратурата, осъществявана по предвидения в чл. 246 НПК ред. С внесеният по настоящето дело обвинителен акт е ангажирана отговорността само на касаторите и в рамките на този обвинителен акт съдът е задължен да се произнесе по въпроса за тяхната вина и отговорност, респ. доказаността на обвинението в тази част, без да има правомощието да изследва и събира доказателствен материал за други хипотези и да предписва привличане към отговорност и на други лица извън заявените от обвинението. В заключение, по отношение на извършените престъпления, авторство на извършителите и предмет на доказване, прокуратурата е институцията която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. В съобразителната част на решението (л.22) САС е дал пространен отговор и на наведения от защитата довод за нарушено право на защита, произтичащо от допуснатото от първоинстанционния съд с постановената присъда съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Направеното от вещите лица уточнение относно начина, по който самоделното взривно устройство (С.) е попаднало под л.а „О. К.” където се взривило, правилно не е възприето от въззивния състав като съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, която да налага отмяна на присъдата, за да се изпълни процедурата по чл.287, ал.1 НПК. Както и друг път ВКС е посочвал в свои решения, вкл. и в ТР-ОСНК № 2 от 2002 г., съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението ще бъде налице винаги, когато за първи път с присъдата се приемат за установени обстоятелства, които са относими и предопределят наличието на признаци от обективната или субективната страна на престъплението, както и хипотезите на въвеждане на допълнителни признаци по квалифицирания състав, макар обвинението да е внесено по основния състав на престъплението. В настоящият случай възприетата промяна на обстоятелствата на поставяне на С. под един от взривените автомобили по никакъв начин не съдържа признак от необходимите за съставомерността на престъплението по чл. 333 от НК или участието на касатора като негов извършител. Това е така, защото и в двата случая, дали чрез подхвърляне на С. през оградата, или чрез прескачане през оградата, извършителят е касатора Х., който е поставил устройството под автомобила. Нещо повече, в цитираното вече тълкувателно решение изрично е прието, че промяната в обстоятелствата, от значение за начина на извършване на престъплението, налагат извод за съществено изменение, респ. ограничаване правото на защита, защото не е изпълнена и процедурата по чл.287, ал.1 и сл. НПК, само в случаите, когато начинът е признак от състава на престъплението, каквато хипотеза по настоящето дело не е налице. Възприетата с присъдата фактическата обстановка за това, че унищожаването и повреждането на автомобилите е извършено от касаторът Х., който е възпламенил огнепроводния шнур на С. и така предизвикал взрива, е в пълно съответствие със съобразителната част на обвинителния акт. В тази връзка основателен се явява и отказът на двете инстанции да изключат априори проникването на Х. в автосервиза, позовавайки се на недоказаната агресивност на кучетата на С. А., презюмирана единствено от породата им – питбул. Не следва да бъдат изцяло преповтаряни и подробните съображения на въззивният съд да отхвърли защитната версия на подсъдимите, от една страна относно намерението им единствено да активират охранителната система С. в сградата на БКС, а от друга невъзможността им да бъдат едновременно при сградата на БКС и мястото на взрива по едно и също време. Лансираната от касаторите версия за алиби в тази част също е била предмет на анализ от първоинстанционния съд (л.35), който е мотивирал убедителен отказ да възприеме обясненията за извършени от двамата действия по активиране на С. в съседна сграда , както и обстоятелствата, при които са получили достъп до тази информация в хода на процеса. На това място следва да се добави, че поддържаното алиби е не само логически неиздържано, но и неподкрепено от наличните данни по делото за времето от задействането на алармата до задържането на Б. и Х., както и от показанията на свидетелите Р. и С., които не са установили при външния оглед на въпросната сграда отворен прозорец. Двете инстанции основателно са отхвърлили като неправдоподобна и поддържаната теза за друго различно по време и място от приетото от обвинението, местонахождение на касаторите по време на взрива и поради нейната негодност да обясни наличието на тринитротолуол по външната част на изхвърлените от Х. силиконови ръкавици и кибрит, изхвърлянето на пистолета от Б. и цялостното поведение на подсъдимите непосредствено преди и след задържането им, разкриващо признаците и на други престъпления за които наказателното производство е било прекратено, поради настъпила погасителна давност за наказателното преследване. При отсъствие на порок в оценъчната дейност на САС по фактите, материалният закон е приложен правилно. Претендираното нарушение на материалния закон се свежда в крайна сметка до оспорване доказателствения анализ, извършен от двете инстанции при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК и отнасящи се до участието на касаторите във взривяване на автомобилния гараж на пострадалия. Както вече бе отбелязано, процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници не е допусната, поради което настоящият състав приема, че не е налице отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Такова е положението и в частта за претендираната недостатъчност на доказателствената основа по отношение формата на съучастие. Наличните доказателствени материали са позволили на въззивния състав да възприеме решаващите изводи на първоинстанционния съд, че именно Х. е извършителят в общата престъпна дейност на инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност - поставил е взривното устройство в сервиза на пострадалия А., предшествувано от държане без съответно разрешение на 800 гр. тринитротолуол. За нарушение на материалния закон се сочи несъставомерност на извършените и от другия касатор Б.Б. действия, и негодност на последните да обективират умисъл за помагачество към деянието по чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 1 НК. Поначало отговорността на помагача може да бъде ангажирана само за улесняване на престъплението. Неговата дейност следва да бъде разглеждана винаги ведно с тази на извършителя на плоскостта на съществуващата обективна и субективна връзка между действията им, осъществили престъплението, каквато в случая несъмнено е налице. Въз основа на прецизен доказателствен анализ, контролираните инстанции са дали мотивиран отговор на въпросите за съучастието, за отношението между съучастниците, за характера и степента на тяхното участие, като законосъобразно са ангажирали наказателната отговорност на Б. по чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК. От субективна страна съзнанието на Б., че с действията си е улеснил извършването на престъплението, е изведено от внимателния анализ на поведението му непосредствено преди и след задържането му. Обективната съставомерност на деянието е установена по несъмнен начин от действията на Б., които въоръжен с пистолет съпровождал Х. до мястото на поставяне на С. и заявена готовност да отстрани появилите се препятствия, които биха осуетили реализирането на деянието. Въпросът, дали касаторът е притежавал оръжието на законно основание или без надлежно разрешение, при липса на съответно обвинение, е неотносим по настоящото дело. Твърдението на защитата за наличие на влязла в сила оправдателна присъда по отношение на Б. за незаконно притежание именно на процесния пистолет не може да получи отговор в това производство, тъй като настоящият касационен състав не разполага с процесуална възможност да приобщава и цени доказателствени източници, които не са представени и включени от предходните инстанции като доказателствен материал по делото, включително влязъл в сила съдебен акт, за които се твърди, че е постановен в рамките на друго производство, различно от разглежданото. Това е така, защото касационната инстанция извършва проверка само по правилното приложение на закона и не е инстанция по събиране и проверка на доказателствата. Недопустими са и бланкетно направените от касаторите , за първи път в тази инстанция, оплаквания за явна несправедливост на наложените им наказания, тъй като редовният триинстанционен контрол изключва проверката на първоинстанционния съдебен акт в необжалваната му пред съответния въззивен съд част, каквото е било процесуалното поведение на всеки от касаторите. Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила РЕШЕНИЕ № 370/09.03.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 488/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена в частта за присъдените съдебни разноски и потвърдена в останалата и част присъда № 73/16.03.2011 г. по н.о.х.д. № 2022/2007 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.