Р Е Ш Е Н И Е № 241 С., 28.05. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 86 /2012 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№.187/10.01.2012г., подадена от К. Г. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на решение № 125/17.08.2011г. по гр.д.№ 322/2010г. на ВКС І гр.о., с което е отменено решение № 445 от 15.10.2009г. по гр.д.№ 581/2009г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на него, че ищцата С. Н. А. е собственик на промишлена сграда на два етажа с идентификатор 04279.15.2.1 по кадастралната карта на Б. м. “П. чифлик”.ІІІ.21 със застроена площ 355 кв.м., намираща се в имот с идентификатор 04279.15.2 поради откриване на ново доказателство – заявление за узаконяване на процесната постройка, изходящо от него и акт за узаконяване № 182/27.05.2008г. Ответницата по молбата оспорва наличието на основанието по чл. 303 т.1 от ГПК, тъй като новото доказателство – заявление за узаконяване, изходящо от него е неотносимо. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на ВКС, постановено 17.08.2011г. Съдът приема, че молбата е допустима до колкото се твърди намиране на заявлението в администрацията след приключване на делото. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, ВКС е приел, че ищцата е собственик на процесната сграда. Теренът, върху който е построена й е реституиран с решение на ПК № 2F/01.02.1999г. като овощна градина, съставляваща имот 015002. Процесната сграда е построена без строителни книжа около 1997г. ВКС е приел, че макар сградата да е строена преди реституцията, тя на основание приращение е станала собственост на собственика на терена, а в последвалите разпоредителни сделки с него, сградата не е била предмет на прехвърляне, защото изрично не е изразена воля за това. Молителят – ответник по предявеният иск за собственост придобил правото на собственост върху терена с н.а. № 1т.ІІ/03.04.2008г. от сина на ищцата А. и се е разпоредил с него с н.а. № 106,т.І/24.03.2008г., с който го е продал на Г. Н. С.. Исковата молба е от 22.08.2008г., но тъй като молителят е оспорвал правото на собственост на ищцата, иска по чл. 108 от ЗС е насочен към него. Това е още един аргумент, че сградата не е била предмет на прехвърлителните сделки с дворното место.. Молителят представя акт за узаконяване № 182/27.05.2008г., заявление от М. Д. Н. от 26.01.2004г.и заявление № 3-04-569/23.01.2004г. от молителя. Въпросът за законността на строежа е изследван от СТЕ и е обсъждан в хода на производството. Установено е, че сградата е строена без строителни книжа, била узаконена на името на ответника с акт за узаконяване № 140/30.04.2008г., който е анулиран и в последствие с акт за узаконяване № 182/27.05.2008г., отменен със заповед № 1794/28.08.2008г., която не е обжалвана и е влязла в сила, видно от писмо № 11-00-1468/27.01.2009г./ виж л.23, 83, 131 и 132 от делото на РС/ За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е необходимо доказателствата, на които се позовава молителя да са новооткрити и страната да не е могла да се снабди с тях по обективни причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. От представените три доказателства акт за узаконяване № 182/27.05.2008г. не е ново доказателство. Той е бил представен в хода на производството –на л. 83 от делото на РС. Същият е отменен със заповед № 1794/28.08.2008г., приложена на следващия лист, поради това, че имота не е собственост на заявилият искането за узаконяване К. С.. Това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че двете заявления за узаконяване са без значение за разрешаването на спора. Основанието за придобиване правото на собственост е приращение по чл. 92 от ЗС, а не давностно владение, поради което е без значение дали ищцата се е считала собственик на сградата. Подаването за заявление за узаконяване също не е достатъчно за придобиване по давност при установеното и по твърдения на молителя, че сградата не се владее от него. Отделно от изложеното за правото на собственост е без значение на чие име е узаконена сградата, тъй като факта на узаконяването няма вещно правно действие. С Р №399/10.05.2010г. по гр.д.№1013/2009г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК е прието,че съставянето на акта за узаконяване не е достатъчно основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден. Заявлението за издаване на такъв акт няма отношение към придобивното основание приращение. От данните по делото не се установява сградата да е узаконена, а двата акта за това са анулирани, съответно отменени. По изложените съображения, представените с молбата доказателства не са съществени, т.е. не биха променили крайния изход от спора, поради което няма основание постановеното решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. Съобразно този резултат, на ответницата по молбата следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за това производство до доказания размер 500 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от К. Г. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на решение № 125/17.08.2011г. по гр.д.№ 322/2010г. на Върховен касационен съд І гр.о. Осъжда К. Г. С. да плати на С. Н. А. деловодни разноски за настоящотопроизводство в размер на 500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ