Р Е Ш Е Н И Е                                       №  43          София,  11 февруари 2009 година     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в открито заседание на 28 януари, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                  Биляна Чочева     при секретар Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 629/2008 година.   Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по касационна жалба на С. Д. Д. от гр. П., чрез адвокат П, против въззивно решение на Плевенския окръжен съд, постановено по внчхд № 228/2008 г.. Твърди се, че съдебният акт – решение № 377/23.07.2008 г., за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производството, е незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.   С писмено становище, чрез защитника си, подс. Мариян Д. М. , счита жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка, по реда на чл. 347, ал. 1 НПК след като обсъди доводите в жалбата и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 377/23.07.2008 г., по внчхд № 228/2008 г., Плевенският окръжен съд, 2-ри наказателен състав е отменил присъда № 125/07.05.2008 г., по нчхд № 4653/2006 г., на Районен съд гр. П. и е прекратил производството по делото, на основание чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 НПК, като е присъдил и направени разноски.   Съставът на Върховния касационен съд, 2-ро наказателно отделение счита, че въззивното решение не страда от пороците посочени в чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, поради което и жалбата се явява неоснователна. Видно от данните по делото, както правилно е посочени и в мотивите на окръжния съд, първостепенният съд се е произнесъл с присъда, по тъжба, която не е отговаряла на разпоредбите и изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, вместо да не образува или да прекрати образуваното наказателно производство, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.   И това е така защото, подадената тъжба от С. Д. Д., с дата 04.12.2006 г., изобщо не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК. В нея не се съдържат обстоятелства индивидуализиращи престъплението за което се търси наказателна отговорност, липсват конкретните заплахи и нападки, извършените действия от подсъдимия в тази връзка. Нещо повече, не са посочени датата на извършване на деянието, датата на узнаването, за да се направи преценка има ли законово основание за образуване, спазен ли е 6 месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК   При тези данни, районният съд е следвало да откаже образуването на наказателно производство от частен характер по реда на чл. 247 НПК, на основание чл. 24, ал. 4, пр. 1, т. 2 НПК, така както го задължават тези разпоредби.   Но по вече образуваното такова – нчхд № 4653/2006 г., е било направено писмено възражение от процесуалният представител на подс. Мариян М. – адвокат Г, л. 21 от делото, със също такива съображения и с искане да се прекрати производството, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.   Вместо да прекрати същото, така както са императивните изисквания на процесуалния закон, още повече и при наличието на такова възражение и искане, в открито съдебно заседание на 02.06.2007 г., без да се произнесе по него, е указал на тъжителя да уточни обвиненията си.   В разпоредбите на НПК, не е предвидена такава процедура – да се дава срок за отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят за нейното необходимо и задължително указание. С подобно правомощие първоинстанционният съд не разполага.   В резултат, настоящата инстанция счита, че не са допуснати нарушения, при постановяване на съдебния акт от Плевенския окръжен съд, които да са основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая, е без значение обстоятелството, че повереникът на тъжителя, на 04.07.2007 г., по вече образуваното дело е подал нова тъжба, тъй както бе посочено такова процесуално действие – за отстраняване на непълноти в тъжба или подаване на нова такава по вече образувано, е недопустимо. К. се е произнесъл с присъда по тъжба неотговаряща на изискванията по чл. 81 НПК, вместо да прекрати производството, точен е извода, че е постановен недопустим съдебен акт, поради което и законосъобразно е бил отменен от второинстанционният съд и наказателното производството прекратено на основание чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 НПК.   Поради гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 377/23.07.2008 г., по внчхд № 228/2008 г., на Плевенския окръжен съд, 2-ри наказателен състав.     Председател: Членове: