Р Е Ш Е Н И Е № 90 Гр. София, 06 март 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА БОНКА ЯНКОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Бенчев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 89/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Н., депозирана чрез защитника му адв. Д. Н., против решение № 91/02. 11. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 153/2022 год. по описа на Апелативен съд – Бургас (БАС). С жалбата е заявено наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е основала изводите си по фактите на недопустими предположения, както и че е интерпретирала превратно доказателствената съвкупност като произволно и неаргументирано е отказала да възприеме като достоверни обясненията на подсъдимия. Поддържа се, че извършеното от него неправилно е квалифицирано по чл. 116 от НК вместо по чл. 118 от НК или по чл. 124 от НК, като в подкрепа на тезата за отсъствие на умисъл за причиняване смъртта на пострадалия е изтъкнато поведението на подсъдимия след деянието и оставането му в страната близо две седмици след инкриминирания инцидент. Оспорва се и наличието на квалифициращите признаци по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, тъй като според защитата подсъдимият не съзнавал, че действа с особена жестокост и причинява смъртта на баща си по особено мъчителен начин. Твърди се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл. 55 от НК. При условията на алтернативност са направени искания за изменение на въззивния съдебен акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или с намаляване на наказанието или за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане на първата или на въззивната инстанция. В допълнение към жалбата, депозирано лично от подс. Н., се поддържа, че възприетите от съда факти за провокативно поведение на пострадалия обосновават правна квалификация на деянието по чл. 118 от НК, както и че престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК може да бъде извършено само и единствено при пряк умисъл, какъвто не е установен по делото. Оспорва се и наличието на причинна връзка между нанесените на пострадалия удари и последвалата му по-късно смърт. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. К. К. Н. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С присъда № 7/18. 04. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 304/2021 год., Окръжният съд – Ямбол е признал подс. К. К. Н. за виновен в това, че на 20/21. 10. 202, год. в [населено място] умишлено умъртвил баща си В. К. Н., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин и смъртта е настъпила на 27. 10 2021 год., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, възложил е в негова тежест разноските по делото и се е произнесъл по веществените доказателства. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 91/02. 11. 2022 год. по в. н. о. х. д. № 153/2022 год. по описа на Апелативен съд – Бургас е потвърден. Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност би направила безпредметно обсъждането на доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Непредубеденият прочит на материалите по делото не показва наличието на претендираните от касатора недостатъци в аналитичната дейност на въззивния съд. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Оценката им е извършена съобразно действителните им смисъл и съдържание при спазване на правилата на формалната логика, като са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Контролираната инстанция е анализирала внимателно и задълбочено обясненията на подсъдимия, като е изследвала на първо място дали същите са подробни, ясни, последователни и логични. Наред с това, изхождайки от двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита, апелативният съд е съпоставил твърденията на К. Н. с останалите доказателствени източници и изрично е отбелязал досежно кои обстоятелства те се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели и заключенията на изслушаните експертизи и в коя част остават изолирани. Специално място в доказателствения анализ е отделено на въпроса за механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия. Констатацията за нанасяне на първия удар по главата му с намиращия се в помещението лаптоп е основана върху заявеното от подсъдимия, чиито твърдения за това обстоятелство убедително са приети за достоверни въз основа на корелацията им с показанията на свид. Б. Л. У.-М.. Не са произволни и почиващи на предположения и изводите, че за последвалия побой е използван откритият на местопроизшествието дървен сап. В основата им е поставено заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, съгласно което уврежданията се дължат на значителното по сила въздействие на твърд тъп предмет с продълговата форма. Именно последната характеристика на следообразуващия обект може да бъде отнесена към дървената дръжка на земеделското сечиво, но не и към човешките крайници. За да отхвърли като недостоверни обясненията на подсъдимия за нанасяне на побоя единствено с ръце, БАС се е позовал и на показанията на свид. У.-М., в които не се съдържа информация за счупване на вилата при нанесените ѝ от подсъдимия два удара. Във връзка с възраженията на защитата срещу изводите на въззивната инстанция за недостоверност на обясненията на подсъдимия следва да се припомни, че съдилищата по фактите са суверенни в преценката си за истинност и убедителност на доказателствените източници и нямат задължение винаги и във всички случаи да кредитират заявеното от дееца. Длъжни са единствено да обсъдят противоречията между доказателствата и да обосноват с добре обмислени аргументи кои от тях приемат за отговарящи на обективната истина. В коментирания казус апелативният съд е изпълнил стриктно законовите изисквания в тази насока, поради което няма основания за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Въз основа на вярно установените факти по делото апелативният съд е дал законосъобразна правна оценка на извършеното от подс К. Н., квалифицирайки деянието му като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК. От обективна страна подс. Н. е извършил действия по лишаване от живот на пострадалия. С нанасянето на множество наслагващи се удари, за един от които е използван преносимият компютър, а за останалите – дървен сап от земеделско сечиво, подсъдимият е причинил смъртта на баща си. Несподеляеми са аргументите за отсъствие на причинна връзка между така очертаното поведение на подсъдимия и настъпилия летален изход. Вследствие на жестокия побой на пострадалия са били нанесени множество телесни увреждания, като най-тежките от тях са свързани със засягане на гръдния кош (тук се отнасят множествените счупвания на ребрата двустранно с контузионни огнища в белите дробове) и главата (черепно-мозъчна травма, изразена в субдурален хематом, субарахноидални кръвоизливи и повърхностни контузионни огнища на мозъка в теменните области на двете големи мозъчни хемисфери), а като непосредствена причина за смъртта на В. Н. е определена острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, възникнала вследствие тежкия травматичен и възпалителен процес на белите дробове и отока на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол. Обстоятелството, че в генезата на смъртта участва и развилата се впоследствие двустранна пневмония, не прекъсва причинната връзка, защото се касае за усложнение, развило се като последица от травмите, причинени от действията на подсъдимия, т. е. налице е единен и непрекъснат причинен процес (така и Р. № 691/2003 год. по н. д. № 45582002 год. на І н. о.). Следва да бъдат споделени и изводите на въззивния съд за наличие на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 6, пр. 2 и 3 от НК. Предвид родствената връзка между подсъдимия и пострадалия квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1 от НК е извън всякакво съмнение. Наред с това законосъобразно е прието, че деянието е извършено с особена жестокост. За наличието на този квалифициращ признак не е необходимо да бъде установено, че извършителят по принцип е жесток човек и е имал предходни прояви на нехуманно отношение. Достатъчно е в конкретния казус той да е проявил безчовечност. Безогледното нанасяне на удари със значителна сила и с различни предмети, продължителността на побоя, безразличието на подсъдимия към молбите на баща му да спре, непреустановяване на агресията дори и след като пострадалият паднал на земята, невъзможността на последния да отвърне по какъвто и да било начин, игнорирането на напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на неговия родител явно надхвърлят необходимото за причиняване на смъртта и ясно и недвусмислено показват, че К. Н. е проявил изключително бездушие, нехуманност, ярост и ожесточение. Вследствие множеството удари, нанесени безразборно по цялото му тяло, които са довели до редица сериозни травми, пострадалият е изпитвал изключително силни болки и страдания, които не са отзвучали след преустановяване на агресията и са продължили дори и след приемането на възрастния човек в болница до изпадането му в кома, макар в този период интензивността им да е била намалена поради предприетата медикаментозна терапия. Към момента на нанасяне на първия удар с преносимия компютър и по време на последващите действия на подсъдимия неговият баща е бил в съзнание, ясно е възприемал случващото се с него, осъзнавал е ужаса от бавно настъпващата му смърт. Ето защо контролираната инстанция правилно е приела, че деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК. Защитата неоснователно оспорва изводите относно субективната страна на деянието. Разликата между умишленото убийство и убийството при смесена форма на вината по чл. 124 от НК се корени в отношението на дееца към настъпилия летален изход. Докато в първата хипотеза смъртта е предвиждан и желан или допускан резултат от действията на извършителя, във втората умисълът му обхваща единствено засягане на телесната неприкосновеност с характер на телесна повреда, а смъртта не е била предвиждана от дееца, но с оглед конкретните обстоятелства, той е могъл и е бил длъжен да я предвиди. Изводите относно субективната страна на деянието и в двата случая се изграждат върху доказаните действия на извършителя като се отчитат броя, силата, насочеността на ударите, локализацията на травмите и използваните средства за причиняването им. Безразборното нанасяне на множество наслагващи се удари по цялото тяло, значителната им сила, локализацията на най-тежките увреждания в две зони, в които са концентрирани жизнено важни органи – гръдния кош и главата, оръдията, с които си е послужил подсъдимият – първоначално преносим компютър, а след завръщането му в помещението – дървена дръжка на земеделско сечиво, която е била със значителна здравина, убедително показват, че подсъдимият не само е предвиждал настъпването на смъртта на своя баща, но и пряко е целял този резултат, а в съзнанието му освен това са били формирани и представи относно всяко едно от обсъдените по-горе квалифициращи обстоятелства. В касационната жалба тезата за квалификация на деянието по чл. 124 от НК е аргументирана с обстоятелството, че след деянието К. Н. останал в страната вместо да се прибере във /държава/, както и с демонстрираната от него изненада след като бил уведомен за смъртта на баща си. Нито един от тези факти не може да обоснове претендираната от подсъдимия и защитника му липса на умисъл за причиняване на смърт, защото те не са предшестващи или съпътстващи инкриминираното деяние, а го следват. Тъй като умисълът и изобщо вината се определят към момента на деянието, а не след неговото приключване, коментираните обстоятелства не могат да заличат обективираното вече субективно психическо отношение на дееца към извършеното и неговите общественоопасни последици. Няма основания, изводими от доказателствата по делото, да бъде възприета и другата правна квалификация на деянието, предложена от подсъдимия в саморъчното допълнение към жалбата – тази по чл. 118 от НК. Съобразно приетата от апелативния съд фактическа обстановка, в чиито рамки се произнася касационната инстанция, действително упражненото над пострадалия насилие е било предшествано от изречени от него нецензурни изрази по адрес на бившата му съпруга и майка на подсъдимия. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да обоснове приложението на привилегирования състав на умишлено убийство, защото наред с провокативно поведение от страна на жертвата, изразило се някоя от посочените в закона прояви – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие с реални или възможни тежки последици, законодателят е предвидил кумулативното наличие на още една предпоставка. Необходимо е деецът да е изпаднал в особено психическо състояние, представляващо краткотрайна, но бурна реакция, при която той не е в състояние и няма време да обмисли спокойно своето поведение, а действа под влияние на обзелите го бурни чувства. При това коментираното състояние възниква непосредствено след провокацията и представлява бърз и внезапен отговор на неправомерните предизвикателни действия на пострадалия. В случая посочените изисквания не са изпълнени, защото между обидния израз, употребен от бащата на подсъдимия по адрес на майка му, до началото на побоя е изминало немалко време. В този период К. Н. безпричинно е насочил агресията си най-напред към своята приятелка, свид. У.-М., като я издърпал за косата от палатката. Едва около 45 минути по-късно подсъдимият нахлул в къщата и без да е провокиран по какъвто и да било начин от баща си или от свидетелката е упражнил физическо насилие спрямо тях. Тези му действия са обусловени на първо място от характеровите му особености – склонност към гневни изблици, към използване на сила и заплахи, към реактивна агресивност. Наред с това те са неразривно свързани и с употребата на алкохол преди инцидента – видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза под въздействието на спиртни напитки подсъдимият става по-раздразнителен и гневлив, засилват се негативните емоции и се повишава конфликтният заряд на отношенията му с баща му. Най-сетне, отсъстват и типичните характеристики на афектното състояние – свръхинтензивни емоционални преживявания, стеснение на съзнанието, значително отслабване на възможността за възприемане и осмисляне на ситуацията и на спомена и вегетативни прояви. С оглед изложеното касационният състав намира, че не са налице основания да измени проверяваното решение като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Неоснователни са и възраженията срещу размера на наложеното наказание. Защитата претендира за индивидуализацията му по чл. 55 от НК, но в случая отсъстват предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Няма спор, че подсъдимият е неосъждан, както и че е депозирал обяснения, с които е допринесъл за установяване на истината, а впоследствие неотклонно е изразявал съжаление за извършеното. Безспорен факт също така са и неблагополучията в личния му живот – изоставянето му от баща му, късното възстановяване на контактите с него и раздялата със съпругата и децата му. Нито едно от тези обстоятелства обаче не притежава изискуемата от закона изключителност и необичайност. В своята съвкупност тези смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни. Най-сетне, не би могло да се приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подс. Н. престъпление, е несъразмерно тежко. Този извод се основава на съществуващите отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани на първо място с наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, което е сигурен белег, че конкретното престъпно посегателство е с висока степен на обществена опасност. Наред с това въпреки необремененото съдебно минало на подсъдимия, същият не може да бъде охарактеризиран като личност с незначителна обществена опасност предвид събраните доказателства за предхождащи деянието прояви на агресия спрямо свид. У.-М.. Всички тези обстоятелства показват не само, че не е налице и последната предпоставка на чл. 55 от НК, но и че целите на наказанието и преди всичко на индивидуалната превенция не биха могли да бъдат постигнати с изолиране на подсъдимия от обществото за срок, по-кратък от определения от долустоящите инстанции. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че атакуваното решение на Бургаския апелативен съд е постановено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон. При формиране на вътрешното си убеждение въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/02. 11. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 153/2022 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. НА ОСНОВАНИЕ чл. 395а от НПК препис от настоящото решение в превод на английски език да се изпрати на подс. К. К. Н.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.