О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 142 София, 17.07.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2365 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Образувано е по частна жалба с вх. № 48 от 14.05.2018 г., подадена от адв. Д. Й. Г., в качеството ѝ на процесуален представител на Г. С. Х. и Х. С. Х., против определение № 390 от 27.04.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 75 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е оставена без уважение частната им жалба, подадена против определение № 184/16.02.2018 г. по гр.д. № 1390 по описа за 2017 г. на Районен съд-Кърджали, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ГПК. Ответните страни по жалбата С. С. М. и Г. С. А. не са подали писмен отговор, в който да изразят становище. Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се потвърждава прекратяването на производството по делото, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподатели са надлежни страни и е спазен срокът по чл.275, ал.1 ГПК. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу първоинстанционното определение за прекратяване на делото, като е приел, че са налице предпоставките по чл.126 ГПК. Посочил е като служебно известно обстоятелството, че пред Окръжен съд – Кърджали е обжалвано първоинстанционното решение № 42 от 22.01.2018 г., постановено по гр.д. № 667 по описа за 2017 г. на Районен съд-Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от З. М. Х., Г. С. Х. и Х. С. Х. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против Г. С. А. и С. С. М. за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 6/8 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№ 113 в кв. 13 по действащия ПУП на [населено място], [община], одобрен със заповед № 553/16.09.1983 г. с площ от 780 кв.м., ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 117,00 кв.м., състояща се на първия етаж от коридор, четири стаи и баня и на втория етаж от коридор, четири стаи и тераса, двата етажа, обслужвани от вътрешна стълбищна клетка, при граници на имота: север – имот с пл.№ 137, юг – [улица], изток – [улица], запад – имот с пл. № 110 и имот с пл. № 111 като неоснователен и недоказан и е образувано възз.гр.д.№ 65 по описа за 2018 г. Взел е предвид, че прекратеното производство по гр.д. № 1390 по описа за 2017 г. на Районен съд – Кърджали е образувано по искова молба на Г. С. Х. и Х. С. Х. против Г. С. А. и С. С. М. с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 5/24 ид.ч. от гореописания имот. Тези данни са обосновали преценката на въззивния съд, че е налице обективен и субективен идентитет между двете граждански дела, поради което по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено. Жалбоподателите са поставили следните въпроси: „За да се приложи нормата на чл.126, ал. 1 ГПК следва ли да е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства?“, „Налице ли е субективен идентитет, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо не са едни и същи лица – страните в производството?“, „Налице ли е обективен идентитет, когато искането по двете дела не е идентично и не е предявено на едно и също основание – посочените факти, от които произтича претенцията не са идентични и искането не е на същото правно основание?“, за които твърдят да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 239 от 23.01.2014 г. по т.д. № 511 по описа за 2012 г. на ВКС, определение № 357 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3981 по описа за 2013 г. на ВКС, определение № 534 от 03.11.2011 г. по ч.гр.д. № 468 по описа за 2011 г. на ВКС. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Съгласно дадените задължителни разяснения за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да се уточни както следва: „В кои случаи е налице обективен и субективен идентитет, обуславящ приложението на чл.126 ГПК, при предявени положителни установителни искове за защита правото на собственост?“. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Необходимо е тъждество на страните и на предмета на делото – субективен и обективен идентитет. Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица – страни в производството или техни универсални или частни правоприемници, придобили права след предявяването на иска. Обективен идентитет е налице, когато искането на двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание. Предмет на защита по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е вещното право на собственост върху точно индивидуализирана вещ – движима, недвижима, реална или идеална част от нея. Основание на положителния установителен иск за собственост са фактите и обстоятелствата, обосноваващи наличието на претендирания способ за придобиване на вещното право. Незаявените от ищеца придобивни основания не се преклудират и той може да предяви нов иск срещу същия ответник на друго основание. Следователно в отговор на въпроса, послужил като общо основание за допускане на касационно обжалване, може да се заключи, че положителен установителен иск за защита вещното право на собственост ще е повторно заведен и ще е налице основание по чл.126, ал.1 ГПК, когато е предявен между същите страни, за защита на право на собственост върху една и съща вещ, респективно идеална или реална част от нея, за което право се твърди да е придобито въз основа на един и същ способ, при осъществяването на идентични факти и обстоятелства. Разгледана по същество частна касационна жалба е неоснователна. С искова молба с вх. № 8057 от 09.10.2017 г. ищците Г. С. Х. и Х. С. Х. са предявили против Г. С. А. и С. С. М. иск за признаване правото им на собственост върху 5/24 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда, като са легитимирали като собственици въз основа на наследствено правоприемство и осъществено право на заместване на баща им С. С. Х., починал преди неговата майка и наследодател – бабата на ищците Н. Х. А.. Тази претенция е предмет на гр.д. № 1390 по описа за 2017 г. на Районен съд-Кърджали. Предмет на гр.д. № 667 по описа за 2017 г. на Районен съд- Кърджали, по което е постановено решение № 42 от 22.01.2018 г., понастоящем обжалвано пред Окръжен съд- Кърджали, във връзка с което е образувано възз.гр. д. № 65 по описа за 2018 г., е иск, предявен срещу същите ответници, за установяване правото на собственост на ищците и майка им З. М. Х. върху общо 1/8 ид.ч. от същия недвижим имот, като те са легитимирали като собственици въз основа на наследствено правоприемство по отношение на правата на баща С. С. Х. в собствеността на процесния имот, наследени от неговия баща – дядо на Г. С. Х. и Х. С. Х. – С. Х. А.. Ищца по това дело е и преживялата съпруга на С. Х. А. Н. Х. А., претендираща придобито право на собственост по давност чрез владение осъществявано съвместно със С. Х. А. и въз основа на наследяване на С. Х. А.. След смъртта на Н. Х. А. производството по делото за тези права продължава и в лицето на ищците Г. С. Х. и Х. С. Х. на основание чл.227 ГПК. Следователно спорът придобили ли са Х. С. Х. и Г. С. Х. право на собственост върху процесния имот по наследство от Н. Х. А. е предмет на иска, разглеждан по гр.д. № 667/2017 г. на Районен съд-Кърджали, понастоящем висящо под № 65/2018 г. на Окръжен съд-Кърждали, а съответно правилно въззивният съд е преценил, че е налице обективен идендитет и е приложил чл.126 ГПК, прекратявайки по-късно заведеното дело. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 390 от 27.04.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 75 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Кърджали. ПОТВЪРЖДАВА определение № 390 от 27.04.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 75 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Кърджали. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ